Стил "рецесион" няма, но сегашното управление на България има шанс да го създаде. "Рецесия" идва от латински и означава отстъпление, връщане назад. Бащи на "рецесиона" са министри и депутати от мнозинството, които упорито и тревожно предупреждават, че се задава рецесия.
Пардон, кого предупреждават и защо?
Не е работа на правителството да се оплаква колко е тежко положението. За това си има опозиция, синдикати, работодателски организации, партийно необвързани експерти по икономика и финанси. Ако има проблем, правителството трябва да излезе с решения, не да хленчи. Ако не може и не знае как, значи трябва да си ходи.
В края на май, точно преди да грабне мандата, лидерът на БСП Сергей Станишев обяви, че иска бързо съставяне на правителство, защото "Няма време за губене, България трябва да излъчва стабилност". Въпросното излъчване угасна още когато месечината Пеевски трябваше да огрее ДАНС.
Стилът "рецесион" всъщност започна да се създава от момента, в който Орешарски обяви, че положението е трагично
"Поех ангажимент да уведомим обществото коректно, без пропагандни елементи, за фактическото състояние на страната. Ситуацията никога не е била толкова зле", заяви той след едно от първите заседания на МС. Това е толкова нелепо, че и за шега не може да мине. Няма нужда да се връщаме към Лукановата зима. Виденовата бе преди има-няма 17 години, когато доларът стигна до 3500 лева, пенсиите бяха равни на няколко дойче марки, банките фалираха една подир друга, икономиката - предимно държавни предприятия, източени и натоварени с огромни дългове - умираше. Накрая се наложи МВФ и Световната банка да ни спасяват със заеми.
Специален принос за стила "рецесион" даде Йордан Цонев, член на ръководството на ДПС и шеф на парламентарната бюджетна комисия. "Вероятността до края на годината да се влезе в рецесия е обективна. Потреблението не само не се увеличава, но се и свива", каза депутатът преди десетина дни.
Че кой чуждестранен инвеститор ще дойде днес да си заложи парите в държава, чиито водещи политици един подир се оплакват, че иде икономически спад.
Орешарски трябва да говори други неща - че от 2011 г. досега единствените страни в ЕС с повишение на рейтинга на държавния дълг са България и Латвия според скалата на Moody's. Че въпреки скандалното управление на ГЕРБ, единствените икономики с ръст за първото тримесечие на 2013 г. са прибалтийските републики, Румъния, България, Полша и Словакия. Това са данните на Евростат. А резултатът се дължи най-вече на работливия и жилав български частен бизнес, не на "грижите" на управляващите.
Каква стабилност излъчва държава, в която управляващите вещаят тежка зима?
Парадоксалното е, че властта заговори за рецесия през юли, точно когато за първи път от месеци бизнес климатът се разведри. Традиционната анкета на НСИ сред предприемачите показа, че в промишлеността поръчките растат и мощностите все повече се натоварват. В търговията на дребно също се усетило подобрение. Тогава защо политиците говорят за рецесия, докато на бизнеса му просветва?
Това, че властта се захвана с актуализация на бюджета, също е откровение за безпомощност. В началото на лятото премиерът Орешарски мъдро и твърдо каза: "Моят съвет към останалите министри е да търсят вариант за оптимизация. Вратата към допълнителни разходи не може да се счита за отворена". Премиерът каза "а", но не каза "б" - не повдигна въпроса за излишните разходи и за тяхното съкращаване и пренасочване към по-полезни неща".
А уж имаше толкова резерви за вдигане на бюджетните приходи - и от колосалната контрабанда, и от огромната сива икономика - нали България е №1 в ЕС по криене на доходи и данъци. Докато БСП не бяха управляващи, твърдяха, че по митниците и ГКПП-тата се търкалят милиарди, някой само трябва да се наведе...
Като оправдание за актуализацията се пробутва отговорното чистене на задължения към бизнеса, което можело да предотврати рецесията. Просрочените плащания са главно на ведомствените болници на отбраната и МВР, като рекордьор е Военномедицинската академия. Задълженията на ВМА - над 90 милиона, са основно за доставени лекарства и консумативи. Май ще се окажат прави десните от Реформаторския блок, които, като чуха за гласения ремонт на бюджета, заподозряха, че се прави услуга на фармацевтичния октопод.
Октопод или не, лекарствените доставчици имат пълното право да си искат парите за стоката. Дали цените им са безобразно високи или не, това е друг въпрос и той засяга начина по който политици и чиновници бранят държавния интерес.
Същественото в случая обаче е, че точно фармацевтичните фирми са в направо цветущо състояние на фона на цели други сектори от икономиката. И те, за разлика от много други предприятия, могат да си позволят да плащат съдебни разходи. И ето най-интересната част - правителството се е разбързало да плати просрочените задължения към тях, защото
тези компании са се снабдили с изпълнителни листове и някои болници длъжници още утре могат да осъмнат с блокирани банкови сметки. А това ще е скандал.
А иначе уреждането на 100 или 200 милиона лева забавени плащания изобщо не решава цялата плетеница от проблеми и бариери, които тормозят от години българския бизнес. Те са до болка познати - като започнем от лавината административни режими, които според премиера Орешарски наброяват 1200. "Нямаме и десет дни", призна той, приемайки да оглави изпълнителната власт.
Но ето че младият кабинет вече влезе в третия си месец, без да е премахнал и една регулаторна пречка
В най-новия план "Орешарски" със задачи за вършене до края на годината се предвижда до края на август да бъдат "облекчени" 24 режима, а през септември - още 30.
Добре, но ако продължава с това темпо, на правителството ще му трябват 48 месеца, или 4 години, за постигане на пълно "облекчаване". Което означава, че още много фирми ще продължат да загиват, недочакали разтоварване от бюрократичното бреме. Не е чудно, че в кошмарите на управляващите идещата астрономическа зима се оказва и икономическа. Чудно е, че никой не кове екстрени антикризисни мерки. Безотговорно е да плашат с рецесия, а веднага след това да затворят парламента, за да избягат в незаслужена ваканция.
И каква е целта на това зомбиране - излиза, че Йордан Цонев и компания ни казват, че който може, трябва да се запъти към Терминал 2 преди тежката зима? Какво по-ярко признание за политическо безсилие от тези "предчувствия" за рецесия. При това Цонев е финансово грамотен - не се ли пита кой ще даде евтин заем на правителство, което само се оплаква колко е лошо положението! Кабинетът "Орешарски" напира да вземе тази година 1 млрд. лева допълнителен заем - наред с предвидените порции емисии на ДЦК. Има огромно значение дали лихвата, която ще трябва да плаща бюджетът по него (тоест ние, данъкоплатците), ще е 4 или примерно 6 процента.
Мрънкането на властта вече дава червиви плодове
Наскоро финансовото министерство се опита да продаде държавни ценни книжа, но инвеститорите - банки, пенсионни фондове, застрахователи, показаха доста мизерен интерес и при това поискаха над 4% доход, за да дадат парите си назаем на бюджета. Когато омразният финансист Дянков пускаше ДЦК, те се грабеха като топъл хляб при по-ниски проценти. Дори служебното правителство се радваше на по-високо доверие сред финансовите среди и в средата на май пласира 7-годишни облигации при доходност под 2.5%.
Хасан Адемов, министър на социалните грижи и лекар по образование, също смята, че България е на ръба на рецесията и че "да се очакват чудеса е трудно, особено в края на годината". Но това не му пречи вече да раздава коледни обещания. "Възможности за коледни надбавки в края на годината ще се търсят. Ясно е, че ще се положат максимални усилия и аз съм убеден, че това ще се случи". С други думи, трай, народе, за коледни подаяния.
Будните български граждани виждат все повече знаци, че управляващите не могат да се справят. Затова не е трудно да се прогнозира, че правителството е пътник и че дните му са като пилците - с по-голяма точност ще ги преброим наесен.
