Не искам да съм съдник на политическа партия Зелените, тъй като вярвам в зелената идея и не искам да внасям разцепление сред нейните привърженици. В същото време мисля някои неща във връзка с реакцията на Зелените към юнските протести и подписа им под една декларация с четири други, десни партии.
Струва ми се, че с риск мислите ми да не се харесат на мои приятели и познати, е по-добре да ги споделя, вместо отново да ги запазя за себе си, воден от благородни политически и идеологически съображения - както би направил несъгласният с партията си отговорен член на моралния урод БСП.
Първо, Зелените нямат основание да твърдят, че са ощетени от медиите. Напротив - българските журналисти, особено от кръга Икономедия, им отделят значително повече внимание, отколкото на политически формации, получили по-голям процент подкрепа на изборите. Журналистите правят и непростото разграничение между различните партии със "зелено" в името си. Общо взето, Зелените се ползват със симпатията на наистина много журналисти.
Лично аз, без да съм техен член и без някой да ме е молил, съм изграждал техен положителен публичен образ в поне три медии. Такава лоялност не може да се купи с пари, и тя не се среща само у мен. Затова считам, че Зелените нямат право да оправдават решения или резултати с липса на пари - толкова отдадени симпатизанти друга партия няма.
Второ, резултатите на Зелените на последните избори са неудовлетворителни (0.4% - Бел.р.). След като дори ДСБ се лиши от иконата си Иван Костов след слаби резултати, вероятно би било редно да видим и поемане на отговорност от ръководството на Зелените. (Ако е имало нещо такова, не съм забелязал - видях само малко разместване).
Което ръководство достатъчно отдавна заяви, че става "дясно". По-скоро, че вече нямало ляво и дясно, а само правда и кривда; тези дни се завъртя един много хубав плакат на английски с такава игра на думи. Посоката на Зелените напоследък е изразено дясна, което се вижда достатъчно добре, за да го доказвам с биографии или фейсбук коментари на партийни активисти.
Трето, мисля знам защо бяха получени тези неудовлетворителни резултати - при положение, че преди година протестите започнаха зелени и имаше голяма чуваемост на зеленото послание в медиите. Всъщност Зелените и ДСБ си приличат по това, че намират обществото недозряло за техните идеи.
Не, за мен именно десният завой и по-важното, неубедителните лица-лидери с дясна окраска отнеха гласове от зелената идея. Не хората не са дозрели до зелените, ами зелените се отдалечават от реалните грижи на хората.
Хората не са толкова елементарни, както смятат някои. Народът се лъже веднъж, но не дваж. Хората безпогрешно разбират кое е в техен интерес. Зелената политика би могла да се формулира така, че да звучи в интерес на хората. Защото тя е в интерес на хората.
Но зелените не си дадоха труда да формулират човешка политика и реалистична визия за икономиката в период да речем следващите 5 години. Ето защо отново не получиха широка подкрепа и сега изглежда са решили, че могат да имат политическо бъдеще, само ако се коалират.
Вероятно мотивите им са чисти и благородни. Видях обаче по коментарите на техните активисти, че са се наговорили дружно да парират неодобренията срещу съвместната декларация с ДСБ, Движение България на гражданите, Синьо единство и Народна партия "Свобода и достойнство", която ме провокира.
Женил съм се и знам, че подписът значи нещо - дори за партия в България. Подписалите едно и също нещо споделят общи ценности. Десните ценности. Ама нали дясно нямало, имало правда. Правдата е една за милионера и друга за безработния, нали?
В общата си декларация петте десни партии обещават "да изработят платформа на единен реформаторски блок". Макар че на сайта си Зелените призовават все още да не коментираме, подписът на партия Зелените под тези думи е факт. Би било глупаво да не помислим, че се готви коалиция; и да не се стигне до нея, тя е считана за възможна и приемлива.
Позволете да попитам: как ще реагирате, когато коалиционният ви партньор ДСБ започне да натиска за добива на шистов газ в България? Наистина ли няма да го направи? Изследвах използването на "екологичната" тематика в текстовете на Иван Костов в началото на 1990-те.
Ако той беше направил част от това, което е написал, България вече щеше да има зелена икономическа структура. Той впрочем доста помогна на екологията, като затвори заводите и преотстъпи мините на отговорните към природата чужденци.
Има сериозни статии, които проследяват как неолибералните тинк-танкове в края на 1980-те решават, че вече не могат да игнорират въпроса за унищожаването на природата от бизнеса - и се обявяват за "пазарни решения за чиста околна среда", ощетяващи населението и обогатяващи малцина. Такива неща ли да очакваме оттук нататък от Зелените?
Повтарям - дори да не се стигне до коалиция, видно е, че зелените са в политически преговори със структури, имащи точно такава нагласа. Нали знаете, че предизборната платформа на „България на гражданите" е писана от неолиберални тинк-танкове? И че ДПС говорят най-много за екология в предизборната си програма?
Четвърто, ами то българската енергетика е екологичен отличник: изпълнихме целите си по ВЕИ. Защо Зелените експерти по климата и критици на мръсната енергия не коментират в какво се изроди у нас зелената енергетика? А се упражняват в риторика срещу фантома на АЕЦ "Белене". Аз лично гледам на зелената политика не просто като на средство за опазване на екосистеми и човешко здраве, а като на стълб, около който може да се изгради нашето общество.
Фантазии? Напротив, мисля, че така биха могли да бъдат спечелени много повече български сърца за идеята и партията (отколкото с подобни декларации). Често зелените послания звучат не-български: може би защото са преведени без адаптация, а може би защото са родени в бюрокрация. Младежкият ентусиазъм не променя това.
Пето, зелената политика по необходимост е лява, защото изисква ограничаване на потреблението и нарастването от страна на бизнеса и населението, тоест силна държавна регулация. Ами то дясното не противоречало на силната държава. И десните можели да се самоограничават. Докато не са на власт, сигурно.
Вижте, противно на впечатленията, които може би оставям, аз лично не съм "ляв." Аз съм християнин. И виждам в България хипертрофията на т.нар. десни политики и нуждата от повече социалност, за да не се заличи нашето българско общество. И упорито градя стената, която липсва. Зелените по правило са социални - защо иначе ще се застъпват за здравето и наследството на хората?
Те освен това са солидарни, защото знаят, че само сътрудничеството преодолява самоунищожението. Те и десните са за сътрудничество и солидарност. Почти ме убедихте за нашите конкретни "десни." Убедете ги и вие, че преодоляването на неравенството в обществото е основна цел на прогресивната дясна политика. Например с по-адекватна данъчна система и по-строги финансови регулации.
Шесто, макар че по-рано на моменти съм изпитвал известни изкушения да се присъединя към тази зелена политическа структура, винаги ме е възпирала изразената й русофобска жилка. Разбирам, че протестът на зелените ветерани е тръгнал от онези легендарни години, когато комунистите ловяха момчета и ги измъчваха. Разбирам, но не оправдавам, че тези момчета закъсняха да пораснат и да се отърват от фобията си. В крайна сметка, не е приятно да си част от "фобска" организация. Както една друга организация наскоро се обяви за "анти-нео-либерална." Там, където има фобия и анти, добро не чакай.
Седмо, не съм съгласен с отношението на зелените към социалния протест като форма за политически натиск. Мисля, че един протест седмично е напълно достатъчен. Той ще бъде и много по-многолюден; на него ще има подготвени оратори и добре обмислено скандиране... Има обаче нагласа: тръгнали са хората веднъж, не ги изпускай. Газ до дупка! Провокирай, ръчкай! Все едно става дума за добитък. Това презрително отношение към хората като маса не може да се оправдае нито с идеология, нито с политически цели. Това, в крайна сметка, не е зелено - да се пилее толкова емоционален и енергиен ресурс. Мъдрите думи се чуват и тихо изговорени.
"Те хората сами си излизат" - да, вероятно с каламбури и лозунги тук написаното може да се омаловажи и отрече. Това е искрена, лична критика, към хора, които са ми симпатични, но които мисля, че сбъркаха, подписвайки съвместна декларация с четири за мен компрометирани партии и очевидно обмисляйки по-тесен алианс с тях.
Написаното няма да ми донесе слава, а вероятно гняв. Въпреки това трябва да го напиша, защото ако си бях казвал навреме всичко, с което бях несъгласен при Зелените, до тази абсурдна ситуация - зелени да искат да се коалират с уж десни службогонци, може би нямаше да се стигне. От опит знам, че почтени ракети - носители в живота няма - пуснеш ли веднъж вълка в къщата, козлетата винаги ще бъдат изядени.
