Нокаут. Това е думата, която може би най-добре описва състоянието на българската десница след парламентарните избори. Като зле подготвен противник на Кличко, в последните рундове тя едвам се държеше на крака, замахваше неориентирано и дори се удряше сама. Накрая падна под 4-процентовата бариера и там я завари гонгът на 12 май.
Заваляха оставки - и заявки за оттегляне. Социолози и стари врагове на "автентичното дясно" ликуваха - преходът е свършил, щом и последните останки от някогашното СДС са паднали зад борда.
... И така, докато първият български парламент без дясна партия от 10 ноември насам не вдигна с решенията си десетки хиляди на бунт. Преди партийните провокатори, по улиците излязоха тези, които избирателната система, разприте вдясно и като цяло омерзението от българската политика остави без представителство в Народното събрание.
И темата за нова десница тутакси се върна в дневния ред, пришпорена от събитията. Дали ще е факт до края на лятото? Всичко зависи от процесите, които текат без афиширана публичност - и от порцията компромати, чийто спусък също ще бъде дръпнат скоро от един определен кръг медии, за да попречат на процеса.
По темата "нов десен проект" се обърнахме с едни и същи въпроси към няколко личности на дясното. Може и да се изненадате, но всички те до един смятат, че условно наречената "нова десница" е възможна и че проблемът не е лидерски. И до един не виждат място за ГЕРБ в този формат.
Започваме със зам.-председателя на Демократи за силна България (ДСБ) Радан Кънев, посочен от Иван Костов за лидер на тъмносините. На 23 юни на Национална конференция ДСБ ще избере своя нов председател. На 6-7 юли предстои и форумът на СДС, чийто лидер Емил Кабаиванов даде заявка за оставка след изборите на 12 май.
Възможен ли е нов десен проект и в какъв формат - коалиция или нова дясна партия?
Не е възможен, а необходим. И дори не бих говорил за десен проект, а за опозиционен, реформаторски блок. Съюз на гражданите, които днес се чувстват непредставени и виждат в 42 НС само представителство на мафията. Не виждам никаква причина за създаване на поредната "нова дясна партия" - този жанр доказа през последните дванадесет години колко е неуместен.
Но и обикновена коалиция на съществуващи партии е недостатъчна. Нужно е на тяхна основа да се надгражда силен единен политически блок - с личности, които не членуват в нито една от партиите, с подкрепа на НПО, на местни авторитети, на представители на различни обществени групи. И най-важното - с обща политическа физиономия и най-вече обща кауза.
В какъв срок виждате реализирането на този нов десен проект?
Много бързо. Това може би не е най-изгодно за нашата партия и за други, които претърпяха сериозен неуспех на изборите. Ние сме тежко ударени, правим сериозна преоценка, имаме нужда от време за укрепване, за промяна и възстановяване.
Но събитията не чакат - новото правителство започна мандата си с капитулация пред мафията. То няма никакво доверие и не може да свърши нищо полезно за страната. Средната класа излезе на улицата и иска незабавна оставка. В тази ситуация, ако не действаме бързо, хората ще се почувстват изоставени и предадени от десницата и ще ни изоставят на свой ред.
Катализатор ли са протестите за обединението вдясно?
Те са катализатор за нещо много по-сериозно - за обединение на всички активни българи, които искат промяна. Каузата на протестите е ясна - тя е отделяне на мафията от държавата, отвоюване на институциите, които са почти превзети, заграбени. В тази кауза няма ляво и дясно. В промяната в правосъдието, възстановяването на законността и правовата държава също няма ляво и дясно. Има само граждани и мафия.
Коя от съществуващите в момента формации има сили и потенциал да изнесе на гърба си подобно обединение вдясно?
Ще кажа нещо, което ще ми навлече критики от част от съпартийците ми - нито една няма сили сама. Дори и ДСБ, която доказано има потенциал. Доказано, защото всички крадоха програмата ни - и ГЕРБ и БСП, и ДПС. Но дори с този потенциал, когато е загубено доверието, сам нямаш сили да се пребориш.
Ние ще направим всичко по силите си, но е нужно всички реформаторски партии да разберат, че няма да има очевиден "гравитационен център" в отделна партия. Гравитационният център е на улицата днес - в събудената средна класа на България.
Кои партии смятате, че може да се обединят около тази идея? Има ли и къде, ако го виждате, е мястото на ГЕРБ?
Няма да говоря за отделни партии. Така само бих навредил на процесите. Всеки, който има желание да помогне за изграждането на силна алтернатива на фалшивия сблъсък между ГЕРБ и БСП, трябва да се включи. А сблъсъкът е фалшив, защото просто е борба кой да "раздава порциите", кой да краде парите на данъколатеца. Пеевски е лице на този фалш - винаги с властта. ТИМ са друго лице - и те близки на всяка власт. Неслучайно хората избухнаха, като видяха Пеевски начело на ДАНС...
Мисля, че отговорих и на втората част от въпроса. ГЕРБ имат дълъг път да извървят, според мен дори не са започнали да осъзнават колко е дълъг. Днес те са по-скоро част от проблема, отколкото от решението.
Дава ли заявка за ново начало обявеното следизборно оттегляне на лидерите на ДСБ, СДС и "Движение България на гражданите"?
Аз не мисля, че лидерите са пречка. Вярно е, имало е конфликти, проблеми, но лични отношения ще има и между следващите лидери. Ако има кауза, която да тласка обединението, личните неща остават настрана.
Има обаче нещо друго - този протест, тази консолидация на средната класа, това de facto обединение, което се случва на улицата, имат определен поколенчески характер. И хората търсят и очакват лидери от своето поколение, в този смисъл известно подновяване на редиците (аз съм противник на революциите и "пълната промяна") изглежда полезно и нужно.
Как десните политици биха могли да си върнат доверието на обществото? Моля, очертайте първите три най-важни според Вас стъпки.
Ние трябва да видим какво изкара хората на улицата. Какви страхове, какви стремежи. За мен това е сравнително лесно, тъй като аз на площада срещам съученици, състуденти, приятели, хора, с които работя всеки ден. Голяма част от тях доскоро бяха пасивни политически, а на улицата ги изкара същото, което и мен. Страхът, че мафията завзема институциите и цялата държава. И стремеж за нови правила, които да спрат и обърнат този процес.
Така че стъпките са ясни. Първо, ясен анализ на мотивите на гражданите да протестират толкова активно и непримиримо и постоянен разговор с тях. Тази стъпка вече е в ход, и, слава Богу, мисля, че реагирахме навреме и адекватно. Второ - конкретна и смела политическа програма за нови правила - в правосъдието, в медиите, в икономиката. Само нови правила ще донесат повече справедливост, а и повече работни места. Трето - участие във властта, при което тази програма да бъде защитавана яростно, без компромис, с цената на всичко, за да донесе това участие наистина бърза и осезаема промяна.
На този етап, ако стигнем до осъществяване на тази трета и най-трудна стъпка, в България ще има силен, стабилен десен център с дълга перспектива и устойчива подкрепа. Той ще може десетилетия наред да променя обществото към по-добро.
Обединението дори не го коментирам. То е необходимо средство, инструмент, а не цел. Целта е богатство чрез труд и законност, общество на правата и правилата.
