Случаите с лекарите в Горна Оряховица, с убитата в Борисовата градина Яна Кръстева, със задържания нарочен за наркобос в София Христо Байков и стотици други подобни само подсказват, че правоохранителните ни и правораздавателни органи живеят в своя виртуална и телевизионна реалност...
Спомняте ли си как само преди време навсякъде се говореше за случая със зверски убитата в Борисовата градина 28-годишна Яна Кръстева? Тогава групи се събираха по форуми и във Фейсбук и настояваха за разкриване на гнусното престъпление. Имаше и шествия. Хората с пълно право се възмущаваха и страхуваха - беше убито момиче в сърцето на София - на място, посещавано от хиляди, само на метри от игрището, където рита футбол премиерът.
Дни по-късно се появи вътрешният министър, за да обяви, че полицията знае кои са убийците, че те са "заковани" на 100 процента, а "не като онези за смъртта на сестрите Белнейски". Драматично бе арестуван един, а друг бе пуснат за издирване.
Какво имаме само няколко седмици по-късно
Всичко друго, но не и двама 100-процентово доказани извършители на убийството на момичето. Единият - Пламен Трифонов, е в ареста. Но когато бе потвърдена мярката му за неотклонение "задържане под стража" Софийският апелативен съд отбеляза, че събраните до момента уличаващи го доказателства няма да са достатъчни при по-нататъшното разследване или да се постанови присъда.
Самият арестуван твърди, че е невинен и дори не познавал Яна. Всъщност основните доказателства на МВР и на прокуратурата са косми, намерени в ръката и по тялото на Яна Кръстева, както и свидетелски показания, че арестуваният е престанал да посещава Борисовата градина след убийството, където често ходел преди. Космите обаче са само родово съвместими, което значи, че още много хора имат такива. Очакваха се уж някакви детайлни експертизи, но досега нищо не се е чуло за резултати и "заковаване".
Да не говорим за другия, сигурен според МВР, извършител - Николай Русинов-Чеци. Първо той бе дни наред издирван чрез разпространени снимки по вестници и телевизии. Между другото напоследък е очевидно, че МВР постоянно търси нещо или някого чрез телевизионния екран. Очевидно за сметка на оперативно-издирвателната дейност, която по правило е далеч по ефективна. Като например в конкретния случая с Русинов, който дни наред бе търсен с появяващи се постоянно снимки и накрая, като се върна и се предаде, изведнъж МВР и прокуратурата го пуснаха на свобода, без дори да поискат и най-леката мярка за неотклонение.
Независимо че директорът на СДВР Валери Йорданов твърдеше, че "на базата на това, с което разполагаме, сме убедени, че ще бъде повдигнато обвинение". "Пак казвам - въпрос на доказване е ролята на всеки един от задържаните към извършеното престъпление", заяви по онова време той още. В общи линии подобни бяха и публичните разсъждения на Института по психология на МВР.
Всъщност в началото след освобождаването на Русинов, от вътрешното министерство поддържаха версията си, като внушаваха, че той не искал да се подложи на детектора на лъжата. После спряха дори това да правят. Междувременно бе разпространено, че Русинов разказал някаква правдоподобна версия, която го оневинявала.
На практика се оказва, че шумната реклама как престъплението е разкрито,
се оказва обикновена манипулация. И в момента МВР не е открило достатъчно доказателства, с които да бъде осъден един или друг за въпросното зверско престъпление.
Или да вземем скандалната история с лекарите в Горна Оряховица, която скоро ще навърши една година. Тогава МВР влетя в местната болница и арестува четирима лекари по обвинение, че са убили новородено. След като гръмна скандалът, вътрешният министър лично го раздуха, като отиде в парламента и от трибуната започна да чете извадки от подслушани разговори на въпросните медици.
Месеци по-късно срещу докторите няма повдигнато дори обвинение по този конкретен случай, но пък бяха извадени стари случаи, по които те се превърнаха в разследвани. На практика и това шумно рекламирано престъпление и разкриване поне засега се оказва един надут балон.
Да вземем и историята с нарочения за нов голям наркобос Христо Байков. След като вътрешното министерство си подготви в медиите, режисира и изпълни ареста на въпросния човек, се стигна до безумни обвинения, че съдът бил виновен той да е на свобода, а пък те го били хванали преди няколко месеца с наркотик. И как сега пак се налага да трошат сили и държавна пари за нов арест.
А се оказа, че всъщност предишното дело срещу Байков било прекратено от прокуратурата по настояване на разследващия полицай. Който твърдял, че там, където е намерен наркотик, всъщност арестуваният не живее официално и няма как да се докаже връзка.
Дори елементарно извинение не последва
от министър Цветан Цветанов. Нещо повече. Появиха се естествени съмнения, че въпросното лице е било под чадъра на МВР. Защото хващането му и пускането му в началото на тази година е станало единствено заради хора от вътрешното министерство. Но министърът сега вече допусна, че ако е имало чадър над лицето, той е бил на ниво районно полицейско управление. Като че ли по принципът на единоначалието и йерархията във вътрешното министерство не действат и Цветанов не е отговорен за всяко РПУ.
След ареста на Байков се оказа, че той всъщност заплашвал архитект с рязане на уши, изнасилване на близки, че го карал да пълзи по стълбищата и ред подобни. Никакви наркотици. И тук съдът обяви, че разследващите от МВР и прокуратурата са повдигнали отново твърде леки обвинения срещу задържания.
За това по какъв странен и дори абсурден начин работят службите, МВР, а и прокуратурата дойде още един пример.
Един цял ден се тръбеше, че се атакува охранителна фирма в Студентски град и нейни ръководители, уличени в рекет и изнудвания, че са заплашвали, притискали и изнудвали длъжници и кандидати за обществени поръчки. Накрая се оказа, че арестуваните нямат нищо общо с охранителната фирма и въпросното дружество няма никаква връзка с арестите. Отново не последва никакво извинение.
В демократичния и цивилизован свят за такова нещо МВР щеше да плаща милиони обезщетение. Но у нас все едно, че нищо не е станало. Отгоре на всичко на практика целият охранителен бизнес се ръководи и контролира от бивши служители на МВР, които не биха тръгнали срещу министерството, дори и да ги арестуват без никаква причина. В конкретния случай абсурдите продължиха обаче. След неуспеха с версията с охранителната фирма се започна, че задържаните били свързани със соцдепутата Кирил Добрев.
После се оказа, че той няма нищо общо с тях от 10 години
Накрая пък те бяха пуснати, без изобщо да им се повдигне обвинение, защото нямало доказателства.
В крайна сметка всичко това се превърна в стил и начин на работа на службите, вътрешното министерство, изобщо на правоохранителната и правораздавателната система. Защото какво стана със стотиците операции с атрактивни имена, с хилядите арестувани по тях? Всеки си мисли, че за две години сигурно всички те са гарнирани с обвинителни актове на прокуратурата, а поне по половината има осъдителни присъди на първа инстанция.
Толкова сигурни изглеждаха всички фактори на МВР, докато обясняваха в детайли всяка една операция поотделно от телевизионните екрани, вестникарските страници и студията на радиостанциите. Приказваха уверено и контрираха тезата на опозицията, че в България се е стигнало да определено недемократичния принцип - първо да се арестува и после да се събират доказателства.
За разлика от приетото от целия цивилизован свят правило, че
задържане се прави, когато има достатъчно доказателства за вината на едно лице.
И ако се проследи какво се случва с досега проведените операции, трябва да се каже в прав текст, че на практика властта просто няма какво да се похвали. Тук обаче се чуват протестите на МВР и техните обвинения срещу съда. Как съдиите били корумпирани, че са част от организираната престъпност и какво ли още не.
В същото време обаче в девет десети от тези операции няма внесени изобщо обвинителни актове и събрани достатъчно доказателства от МВР. Иначе имената им забавни и шумни - "Дупетата", "Каналджиите", "Дедесарите", "Измамниците", "Отрепките", "Шейховете", "Пеперуди", "Сводниците", "Всичко коз", "Огнярите", "Болничните", "Затворниците", "Некадърните", "Акцизи", "Силоваци"... и какви ли не подобни.
А всички бяха шумно обявявани, по тях се излъчваха специално заснети от МВР кадри, посланията бяха повече от ясни и категорични. Заговори се дори за "МВР пикчърс", за операции, по които дори са качвани и сваляни арестанти, за да станат по-добри записите. А всеки е виждал записа с репликите за "абсолютния престъпник" при арестите за подкуп около бившия министър Николай Цонев или пък как полицаите настъпват нарочно по ръката арестант. Но насреща от всички тези операции - едно голямо нищо.
Затова и наистина може би е крайно време службите и МВР да се поогледат дали не живеят в собствената си виртуална и телевизионна реалност. Защото залъгването на обществото и рейтингите са до време.
