Новата година е повод да залеем Facebook с шарени снимки от купони или семейни вечери. С ухилени лица и позитивни послания, които бележат идилично щастие, смях и фойерверки.
Това е съвсем нормално. Социалните мрежи в своята същност са своеобразен филтър за „най-доброто" в човешкия живот. Такова, каквото комерсиалните стандарти задават. „Добро" под формата на опияняващо радостно съществуване, лишено от неприятности.
А дори когато „нищо добро" не се случва в момента, винаги можем да си направим радостно селфи и така да създадем друга реалност, макар и виртуално.
Много от нас отправят мислено пожелания за новата година и искат щастие. Просто щастие. Сякаш това е най-малкото, за което можеш да помолиш Бог, вселената или себе си. Сякаш човек е не просто роден, за да бъде щастлив, а е длъжен да бъде щастлив, особено в морето от „щастливи" хора на снимки във фийдове, по билбордове и екрани.
В свят на маниакално потребление, където всеки иска да ти продаде нещо, обещанието за щастие е важно. То е удобен маркетингов инструмент, а представянето на щастието като основна ценност работи за реализирането на повече продажби. Пастата за зъби не е просто паста за зъби, тя те прави по-усмихнат сред близки и познати. Новият автомобил не е просто нов автомобил, той те превръща в солидния мъж, който винаги си искал да бъдеш.
От малки деца ние знаем, че ни чака именно това. Щастие.
Около нас не падат бомби, можем да бъдем всичко, което поискаме. Казвали са ни го с усмивка и добри намерения. Когато си малък, това звучи като страхотна перспектива. Свободен си да бъдеш ВСИЧКО, което пожелаеш. Да имаш ВСИЧКО, което поискаш.
Вярваш в това, докато не се удавиш в морето от възможности, търсейки кой си и къде точно принадлежиш в този свят. Губиш се, точно както се губиш в големия супермаркет, между различните щандове. Търсейки просто сапун, един шибан обикновен сапун. Попадайки на 20 000 сапуна и промоции на сирена.
Едва ли има нещо, което да ни прави по-нещастни от стремежа към задължително щастие и отхвърлянето на всяка болка като нещо, едва ли не, ненужно и много страшно.
Страхът от това да не си част от онова идеално семейство от рекламата на пастата за зъби.
Където майката е най-красивата моделка в града, бащата е с плочки и е лудо влюбен в нея, а детето е кротко и вечно усмихнато.
Страхът, че няма да имаш кариерата, която имат съучениците ти от математическата, които вечно пътуват в Дубай и се снимат на яхти. Страхът от сдухването, от неуспеха, от провала, от тъгата. Можем ли да си ги позволим? На екрана и в социалките всички изглеждат, ако не щастливи, то поне саркастично забавни. Ако не си нито едно от двете, ти си аутсайдер. Или Калин Терзийски.
Страхът - любимото оръжие на злото.
Участието на злото в идеята, че мисията на човека е да бъде щастлив, се подразбира от самата неяснота около понятието „щастие". Злото борави с мъгливи понятия, с полуистини, с лъжи и кулиси. Всичко, което идва от доброто, е конкретно, то е предсказуемо и в същността си е истина.
Няма как да се стремиш към нещо, което не е ясно точно какво е, и да си добре.
Щастието е захарен памук от холивудски филм. В него има отрова, но героят още не знае това. То е мигновение. Повечето от нас го търсят в нови вещи, в скъпи подаръци, в далечни екскурзии. В дроги и изнасилени семейни вечери. Откриват някаква краткотрайна еуфория, бъркат я с целта си, а когато адреналинът от случката спадне, се чудят къде грешат и защо не получават това, към което се стремят, без всъщност да се стремят към нещо конкретно.
Удовлетвореността и спокойствието обаче са конкретни. Първото обикновено идва, когато си полезен за някого, когато си оценен от ближния, когато си направил нещо, което е от значение за другите. Когато си положил труд и си видял резултати.
Спокойствието е да видиш най-големия си страх в очите и да го приемеш за факт.
Да се откажеш от трескавото и задъхано преследване на ефимерното и мистериозно щастие и да приемеш тъгата за напълно, напълно нормално състояние на духа.
Бягството от страданието, парадоксално, го уголемява и удължава, а приемането му го задушава и пъди. То трябва да се изживее като шарка. С търпение и съзнание. То е стълба към високото, учител и благословия. То е супер.
Хората се учат от мъките си повече, отколкото от почивките си на Бали и секса с 20-годишни манекенки. Хората стават по-добри в страданието си, не в бентлито си.
Нека за тази нова година си пожелаем любов. Не тази, която вечно предстои да срещнем, както ни научиха масмедиите, а тази, която сме, която носим от ден едно до края и след това. Да си пожелаем смирение, което значи търпение и спокойствие. И смелост, за да борим страха, без който всичко е точно такова, каквото трябва да бъде.
