Ватиканът и Силициевата долина - един необичаен флирт

Този март на по-малко от 90 метра от статуята на Джордано Бруно, свободомислещ философ и астроном, изгорен на клада по обвинения в ерес от католическата църква, се събраха някои от най-интелигентните млади хора на единствено по рода си събитие - хакатон (технологично състезание за разработка на софтуери). Защо е единствено по рода си? Защото надпреварата е свикана не от кого да е, а от Ватикана.

Самият папа Франциск благославя събитието, докато Microsoft и Google го спонсорират.

Тридневният маратон посреща повече от 120 студенти от различни вероизповедания и идващи от университети, разпръснати по целия свят. За тях това е възможност да стигнат до идеи за справяне с проблеми, които безпокоят западния свят - мигрантите, интеграцията, диалога между религиите.

За Ватикана обаче това е начин да изпрати важно послание - и до студентите, и до хората от Силициевата долина - има поле за сътрудничество между религия и наука.

Интересно е точно папата да поеме инициативата на този фронт, тъй като на религията традиционно се възприема като ретроградна институция. Очевидно идва време, в което свещениците ще се опитат да направят нещо различно и невиждано до момента.

Хакатонът е просто последният от много примери за опитите на католическата религия да се сближи със света на технологиите, чието олицетворение е Силициевата долина.

И монасите, и предприемачите вярват, че връзката помежду им може да бъде взаимноизгодна. Всеки от двата свята има проблеми с публичния си облик, за чието решение другият може да помогне. Само че различията в доктрините им могат да влязат и в директен конфликт.

От дълго време църквата се затруднява да определи каква точно е противоречивата й връзка с науката. В някои случаи преследва учените като Джордано Бруно и Галилео Галилей. Дори и днес тя се възприема като противник на напредъка на човечеството.

Но религията има и опит в това да използва науката и технологиите в своя полза. Например през XIII-ти век католическият философ Рамон Лул разработва комбинация от формули и логически постулати с цел да учи хората за Бог и Сътворението.

По това време много монаси следват мотото "ora et labora" - молитва и работа. Така някои манастири се превръщат в истински научни центрове.

От първите ковачници до изобретяването на печатната преса - католиците са познавали нововъведенията до степен, заради която мнозина смятат, че те са били Силициевата долина на Средновековието. Така че има примери как религията е била положително настроена към науката.

Но с напредъка свещениците виждат все повече необходимост да казват "Не" на все повече неща, което започва да оставя обществото с впечатлението, че те са ретроградно настроени. В момента обаче всяка група от хора, които не се справят адекватно с технологиите, е обречена на изолация. Затова религията има нужда да възкреси собствения си оптимизъм и вяра в науката.

Предприемачите и тези, които контролират случващото се в Силициевата долина, от своя страна нямаха навика да обръщат внимание на религията.

Благодарение на папа Франциск обаче нещата се променят. Папата беше на първите страници в медиите през януари 2016-а, когато се срещна с Ерик Шмид - тогавашния председател на компанията Alphabet, собственикът на Google.

По-късно през същата година се срещна и с основателя на Facebook - Марк Зукърбърг. След това през декември 2017-а Ватиканът беше домакин на технологично състезание, посветено на промените в климата.

Папа Франциск открито признава, че не знае как се използва компютър, но въпреки това се възползва от социалните мрежи и има повече от 40 млн. последователи в Twitter. Той говори въодушевено за това как технологиите ще променят бъдещето, но и понякога изразява опасенията си, че те могат да доведат до края на човечеството. Според него напредъкът трябва да носи повече равноправие и социална справедливост.

Затова и първият ватикански хакатон е страхотна възможност да бъде изградена платформа, на която религията и науката се срещат - не само за да си сътрудничат, но и да са откровени един с друг и, ако е необходимо, да са критични.

Тук фокусът е не само върху въведения, които ще донесат печалба, но и върху такива от социална значимост.

Но Ватиканът има намерението да подкрепя технологичния прогрес, само ако той съответства с нейната идея за социална значимост и морал. Това определено би създало напрежение между двете гледни точки. Католическата църква е съгласна с принципите на капитализма, стига капитализмът да помага на хората. Тук се появяват противоречията - капитализмът невинаги помага на хората.

Силициевата долина има собствени предприемачи и инвеститори, чиято цел е да правят социални добрини заедно с това да генерират печалби.

А и след изборите за президент на САЩ през 2016-а много технологични гиганти приемат етиката доста по-сериозно.

И Twitter, и Facebook бяха разобличени в намеса във вота - от фалшиви новини до съдържание с насилие.

Стефано Марзани, католик и предприемач, който разработва софтуер за самоуправляващи се автомобили, е категоричен, че изборът на Тръмп е променил начина на мислене в сектора. Според Марзани компаниите имат много да наваксват откъм уважение и репутация, а Ватиканът и други духовни институции могат да спомогнат за това.

Новините

Най-четените