Бенедикт Къмбърбач е насред монолог за опасностите на шпиониращото гражданите си общество, когато изведнъж осъзнава, че би трябвало да рекламира най-новия си филм, който и да е той (защото той е участвал в доста напоследък). Той говори свръхбързо, така че когато прави пауза, ефектът е сякаш машинистът на влак е скочил върху внезапната спирачка.
"Защо изобщо някой иска да знае какво смятам аз? Аз самият не се интересувам от това да чета своето мнение."
Очевидно той няма никаква представа. Има хора в наши дни, които обичат да слушат Къмбърбач да говори - и които толкова обичат да гледат Къмбърбач - че не се вълнуват какво прави, стига те да го наблюдават, докато го прави.
Някак си паралелно с кариерата, съставена от много интересни, но като цяло неизграждащи мегазвезда роли (в последно време: главна роля в поредицата на BBC "Шерлок"; Кан, злодеят в "Стар Трек: Пропадане в мрака"; основателят на WikiLeaks Джулиан Асанж в "Петата власт" и гласът на Смог, злият дракон в най-новия филм от поредицата "Хобитът"), Къмбърбач е еволюирал от това да бъде тайният любимец на всички до един от най-обсъжданите актьори в Холивуд.
Славата му се проявява по неочаквани начини. Когато 37-годишният Къмбърбач участва в късното нощно шоу на Джими Фалън, водещият отбелязва, че повече хора са чакали на опашка, за да присъстват на шоуто, отколкото за който и да е друг гост в последната година. Туитовете за Къмбърбач са над 700 000 през 2013. Миналата есен той се оказа и на корицата на международното издание на сп. Time.
Чарът му е явен, но труден за дефиниране
Името му звучи странно, като извадено от годишника на Хогуъртс, загатвайки и за елизабетински актьор, и за пекар, чиито продукти се правят с натурални съставки, за които никой не е чувал. Висок и строен, той има излъчване от друга епоха, с дълго и тясно лице, рошава коса (която той поддържа по-къса, когато не участва в снимки) и ярки, раздалечени бадемови очи, които на екрана могат да излъчват интелект, страст, маниакалност или безумие - в зависимост от поставената му задача.
В "Шерлок" той изглежда като човек с извънземен коефициент на интелигентност и отчайваща емоционална интелигентност, но излъчващ убийствен чар; същевременно ако отбележите сходството му с видра, няма да сте единствените.
Когато сяда с чаша кафе в бар в Кемдън през ноември, за да обсъжда с медии електронния шпионаж, правителството, любимите си филми, кариерата си, безумието сред феновете на "Шерлок" и как кафето му влияе (то го кара да говори дори още по-бързо), Къмбърбач тъкмо е приключил с огромно количество работа.
"Петата власт", където той перфектно отразява неуловимата природа на Джулиан Асанж - герой на свободното слово, опасен колега и потенциален мегаломан - тъкмо е излязъл по световните екрани. В следващите два месеца, излизат още три филма с негово участие: "Хобитът: Пущинакът на Смог," в който той изрича неща като "Аз съм смъртта" със страховит драконски глас; "12 години в робство," в който той е състрадателен робовладелец; и "Август: графство Осейдж," в който той получава малка роля сред ансамбъл от суперзвезди като Джулия Робъртс и Мерил Стрийп.
Когато корицата на Time се оказва на пазара, Къмбърбач е леко шокиран
"Това е един от по-странните аспекти на успеха," коментира той. В началото той си мисли, че това е фалшификат. "Някой ми прати снимка на тази корица и си помислих: ‘Някакъв фен се е добрал до моя снимка и е използвал някое от приложенията, с които ти наслагват главата върху чуждо тяло, или нещо подобно'," коментира той.
Също така коментира, че много се е развълнувал, когато в британско токшоу Харисън Форд, който също бил сред гостите, излязъл от традиционната си необщителност, за да му сподели, че го харесва адски много като Холмс.
Това напоследък се случва доста често на Къмбърбач - негови колеги актьори да се обявяват за фенове, примерно когато Тед Дансън го вижда в тълпа от звезди на парти преди церемония за кинонагради и започва да крещи "Шерлок!".
Няколко дни по-рано той е приключил снимките на последния си филм - биография на британския криптограф Алън Тюринг. Къмбърбач говори дълго за трагедията на живота на Тюринг и за поредицата си от много емоционални роли, включващи емблематични измислени герои и реални личности. "Готов съм вече да играя и някой много глупав герой," казва той.
Къмбърбач е роден в Лондон като дете на родители, които са били в кинобизнеса - актьорите Уонда Вентъм и Тимоти Карлтън (които впрочем участват в епизодична роля в "Шерлок" като родители на главния герой!) - и получава първата си сериозна роля в гимназията в Хароу, прочутото частно училище за момчета, което е в сходни отношения с Йейл, каквито има между Итън и Харвард.
"Играех кралица на феите," спомня си той. (Вероятно това ще да е Титания в "Сън в лятна нощ.") Впоследствие, когато играе в "Както ви се харесва," завършил същото училище зрител на пиесата незабавно го обявява за "най-добрата Розалинд след Ванеса Редгрейв." После той следва в университета в Манчестър и Лондонската академия за музикални и драматични изкуства, и бързо и лесно започва работа; досега е участвал в над 30 филма и десетки телевизионни, радио- и театрални продукции.
И все пак именно ролята му в "Шерлок," дебютирал през 2010, го изстрелва сред мегазвездите. Донякъде това се дължи и на остроумния, умел сценарий, с интелигентни алюзии към оригиналните истории на Конан Дойл; донякъде обаче е и заради изключителното изпълнение на Къмбърбач на странния, блестящ, вбесяващ, харизматичен детектив.
Героят Шерлок има фанатични последователи, които обсъждат всяко движение на Къмбърбач и всеки сюжетен обрат с плам на опитни конспиролози. Къмбърбач се старае да им напомня, че въпреки че те обичат Шерлок, Шерлок никога няма да ги обикне в отговор.
"Винаги ясно показвам, че хората, които се вманиачават по него или представата за него - че това е вредно, че може да ви унищожи," казва весело Къмбърбач. "Защото той е завършен копелдак."
На улицата той се налага да крачи бързо, защото ако се заседи задълго на едно място, започват да се събират тълпи
Колкото и дружелюбен и любезен да е Къмбърбач, понякога славата му идва в повече. При снимките на "Шерлок" миналата година в Кардиф, Уелс, той има неловък епизод, когато трябва да измине пътя от караваната си до колата, носейки костюм, който ако някой би го видял, би провалил сериозен сюжетен обрат. Когато не успява да накара особено настоятелен папарак да не го снима, Къмбърбач нахлузва суичър ("Изглеждах като Кени в ‘Саут Парк!'") и вдига плакат, на който е написал: "Отидете да снимате Египет и покажете на света нещо по-важно от мен."
Ходът му е осмян от британските вестници, особено когато за удоволствие на стотици фенове, събрали се на улицата в Лондон за други снимки, Къмбърбач го прави отново, този път с плакати с провокативни въпроси за демокрацията, навлизането на правителството в личния живот, журналистиката и борбата между свободата и сигурността във войната с тероризма.
"Това са много сложни въпроси и много трудни аргументи, за които да бъдеш категоричен и ясен, така че аз задавам въпросите, за да стимулирам дебат," обяснява той. Оттогава насам обаче не го е правил пак, защото по негови думи "тогава имах много силни емоции по този въпрос."
В Ню Йорк той е на гости на своя приятел Закари Куинто, който играе с него в "Стар Трек", гледа филми, посещава музеи и се опитва да не бие на очи. В момента е неангажиран и се подготвя за следващата вълна от проекти, в които ще участва.
Един от въпросите, който вълнува особено много феновете на "Стар Трек", е дали героят му, който е практически централната фигура в последния филм, ще присъства и в следващата част от поредицата. Такава възможност определено съществува: в края на филма той е замразен в капсула и запратен в космоса. ("Което според мен беше много тъпо," казва Къмбърбач. "Трябваше просто да ме взривят.") Той нахлузва шапка върху главата си и отново се подготвя за срещи с фенове.
По негови думи той има свой начин да се справя с тълпите в големите градове: "Ако избереш някаква точка далеч зад тях, те си мислят, че не ги виждаш, и ти си препятствието, което те трябва да заобиколят." За миг той започва да звучи почти като Шерлок. "Има начин, по който да се движиш практически като сянка," продължава той. "Колкото по-високи са стените, колкото по-тъмни са прозорците и по-големи слънчевите очила - толкова повече хората се заглеждат в тях. Най-доброто прикритие е да се научиш как да бъдеш невидим, когато си пред очите на всички."
