Хора от половината земно кълбо негодуват. Чувстват се измамени, ограбени, потъпкани. От декември 2007 насам са понесли драстично орязване на жизнения си стандарт. Доходите им са окастрени до минимум, личните спестявания вече са се изпарили, безлики чичковци със сиви костюми са прибрали жилищата на мечтите, а други подобни субекти са сложили подпис върху заповеди за уволнение. Касапницата на инфлацията вече си е каза своето, а светлите перспективи в бъдеще време необратимо са се сгромолясали.
Чашата на търпение пресъхна. Законът на улицата набира все повече поддръжници - "Възмутени" и "Окупатори" от двете страни на океана търсят заплати, пенсии, стипендии, справедливост. Окрилени от примера на Арабската пролет и провокирани от мълчанието на финансовите институции, апатичното отношение на правителства и действията на органите на реда - всекидневни арести заради неспазване обществения ред.
Основна искра в полза на протестиращите бе на 24 септември, когато служител на нюйоркската полиция напръска с лютив спрей две жени. Започната битка обаче ще е сурова - в крайна сметка протестиращите хулят тази власт, която всъщност промени статуквото в Северна Африка.
Да живееш като глист
Шествията на недоволство, гражданско неподчинение и сблъсъци от Гърция до САЩ ясно сигнализират за свършилия жизнен цикъл на една паразитна система. Казвам паразитна, понеже модела, който тя защитаваше, се окачествява на колония глисти в световния стомах.
Всички бяха доволни, докато бяха глисти, боготворяха майката и таткото Плужеци, и с всеобщо морално одобрение устата на инкубатора бе запушена. Капиталистическият модел беше тотално сбъркан. Сбъдната утопия. Високоплатени работни места за всички и множество измислени престижни длъжност. Подмяна на автомобил или преобзавеждане на дома през няколко години.
Същото важи за мобилните телефони и всякакво техника изобщо. Пазар на бързооборотните стоки, стигащо до небето производство (пред което преизпълнението на социалистическите плановете в петилетките откровено си бледнее) и постоянно насърчаване на потребяването.
Корпорациите изоставиха всякаква социална и морална отговорност. За максимализиране на печалбата си, те втълпиха у хората максимализирането на консуматорството. От другата страна на този лишен от рационална мисъл образец са лоби групите. За периода 1980-2005 те успешно реализираха плана за дерегулация на банките и премахване на механизми за контрол над действията им.
С пълна свобода за безконтролна инвестиционна, експанзивна и рискована политика банкери и бизнесмени осигуриха евтини (и невъзвращаеми) кредити за подхранването на консуматорското общество (в това число влиза и прекомерното изкупуване на купища държавни облигации), а същевременно се самообезпечиха с огромни заплати и добавки.
Факт е, че все още го правят - заплатата на директор на голяма фирма е нараснала средно с ¼ през 2010 г., а банкерите все още получават бонуси с много нули.
Спринцовка адреналин против махмурлук
Дали сегашната криза е резултат на преднамерени действия от група заговорници, целящи да дестабилизират света или просто "гениално" творение на човешката глупост, в настоящия момент не трудно да се отсече. И при двата случая обаче резултатът е един: Купонът свърши (той свърши още през декември 2007 г., но светът чак сега се отърва от махмурлука).
Проблемът е доста дълбок. Освен дългова криза, висока безработица и страхове от втора рецесия, безизходицата е и на ниво човешки ценности. ...Хората сами са си виновни. Като крайни консуматори на система, която всъщност сами избират, те рядко отделят време на обмисляне какво са избрали. А в случая въпросната система ги ограби много материално и още повече духовно.
Затова и сега, в отрезвителя, ще протестират, защото това е единственото, което им е останало. Защото са научени на грешни навици. Понеже е злоупотребено е с доверието им. Тъй като са измамени. Ще чупят витрини и ще хвърлят яйца. От САЩ, през Испания, Белгия, Италия, Португалия (очаквам още страни да се появят на сцената), та до Гърция ще искат "Честна демокрация", "По-контролиран икономически модел" и "Ограничаване влиянието и интересите на корпорациите".
Ще искат наказания срещу катастрофиралите банки заради безхаберието и своеволията. И ще беснеят. Все пак със собствените им пари ще бъдат рекапитализирани банките, и със същите данъци държавите ще национализират загубите на богатите.
За момента обаче друг изход няма и жертви ще трябва да има. Едните ще платят за слепотата си, а част от другите заради алчността си. Въпросът на дневен ред е дали след плащането на спасителната цена световните лидери ще се осмелят да променят икономическия модел (както се случва през 1933 г. след протести на ветерани от Първата световна война. Със закона "Глас - Стийгъл" правомощията на банките рязко се ограничават за малко повече от половин век).
Ще се намерят ли доблестни ръководители, които да се опълчат против корпорации и банкери? Ще ми се да вярвам, че ще се случи. В каквото се надяват и хилядите протестиращи.
