Служебният кабинет изпълни основния си приоритет - да приспи обществото

Мандатът на служебните министри бе неубедителен, тъй като те нито се еманципираха от предшествениците си, нито се осмелиха да се захванат със сериозните проблеми

Служебното правителство предаде вчера караула "с радост" по думите на Марин Райков.

Зад тази радост стои един неубедителен мандат.

За двата месеца от сформирането си служебното правителство не успя да покаже ясна физиономия и да разсее съмнението за скрити зависимости с предходното управление.

Кабинетът изпълни някои от поетите ангажименти пред обществото, но с частичен успех и се провали в основната си задача - гарантиране на прозрачни и честни избори.

Изтеклият мандат ще се запомни с шумния скандал с откритите в Костинброд бюлетини и безпринципното решение за номиниране на дипломати в последния момент, а усилията на отделни министри ще останат недооценени.

Голям принос за неубедителното представяне на служебното правителство има категоричния отказ на служебния премиер Марин Райков да заема ясни позиции по ключови теми с аргумента, че не може да си позволи да налива масло в кампаниите на партиите.

Така остана впечатлението, че цели преди всичко да замазва проблемите, а не да ги адресира.

Служебното правителство с малки изключения се въздържа от каквито и да било коментари за завареното, а приспиването на обществото, представено като успокоение, се оказа основната му гордост.

Наред с удобното за ГЕРБ мълчание за наследството, кадровата политика в отделни структури като МВР и бордовете на енергийните фирми остави усещането, че обявеният курс на промяна в тях е само фасада.

Какво и как успя да свърши служебното правителството?

На фона на големите очаквания на обществото и твърде обширната програма с приоритети служебното правителство наистина концентрира усилия в двата кризисни сектора, довели до масовите протести - социалната сфера и енергетиката.

Тежките проблеми там обаче остават нерешени.

Кризата в енергетиката не просто не отминава, а се задълбочава и вече обхваща всичките й системи.

Мерките в социалната сфера наистина бяха бързи, но бързането се оказа проблем и парите бяха разпределени ангро.

Ангажиментът за честни избори пък бе миниран от зле подготвената администрация, компроматната война в предизборната кампания и неадекватната реакция на кабинета след скандала с бюлетините в Костинброд.

Показателно за проведените избори е пълното разминаване между позицията на Райков за спокойна и добра организация и мнението на външните наблюдатели.

Привлечените в изборния борд неправителствени организации дадоха категорична оценка, че организацията е била лоша, с много административни нарушения и с недопустима липса на контрол около печатането, съхранението и транспорта на бюлетините.

Райков разбираемо се изплаши от сянката на откритите в Костинброд бюлетини, но абсолютно неразбираемо отказа да поеме каквато и да е било отговорност за липсата на контрол от страна на Министерския съвет.

Омаловажаването на възможността с бюлетините да се случва каквото печатницата реши няма нищо общо с честни избори и Райков дължеше поне това признание на обществото.

В отказа на Райков да поеме отговорност се удавиха обективните причини за проблеми около вота - неподготвена изборна администрация и недомислици в Изборния кодекс, приет традиционно в последния момент.

Служебният премиер тактически подмина с най-общи коментари и компроматната война с подслушването.

На фона на това мълчание успешното структуриране на изборния борд, който се оказа работещ формат, остана на заден план.

Не може да се отрече усилието на служебното правителство да предприеме спешни мерки в областта на социалната сфера.

Гласуваният извънреден социален пакет обаче бе предизвестено ограничен, след като служебното правителство категорично отказа да прави по-сериозни преразпределения по разходите в бюджета.

Така за социалната сфера със спестени от министерствата пари бяха осигурени 41 млн. лв. - 30 млн. лв. за заетост, с които вече са наети над 9000 безработни, и 10.5 млн. лв. за еднократни помощи на социално слаби и деца с увреждания и до 1 г., както и за целогодишно финансиране на социални трапезарии.

Проблем в иначе похвалната инициатива беше липсата на диференциран подход при предоставянето на тези помощи.

Служебният кабинет не стъпи на принципа за най-нуждаещите се, а на това кой може най-бързо да получи парите.

Това изкриви идеята за подпомагане на хората, които в момента изпитват затруднения, тъй като при помощите за отопление се гледаха доходи от миналата година, а при помощите за децата не се положи никакъв критерий средствата да се разпределят по-справедливо и да се отчетат различните нужди на семействата.

Оказа се, че и разчетите са грешни и вместо 56 000 бедни да получат помощ за отопление, право на такава имат три пъти по-малко - 18 000.

Въпреки стагнацията в цели сектори и влошените прогнози за ръста на икономиката, служебното правителство вложи енергия да успокоява обществото, че бюджетът за 2013 г. е изпълним и няма да има проблем с поети ангажименти като вдигането на пенсиите.

Срещу тези успокоения стои изтънял фискален резерв, актуализирани в посока надолу очаквания за приходната част на бюджета и емитиран дълг от над 1.3 млрд. лв.

Вярно, през април дефицитът по консолидираната фискална програма падна до 286.4 млн. лв., но тепърва предстоят големи плащания, включително и падеж по извънредно емитирания дълг в размер на 800 млн. лв. през август заради субсидиите на земеделците.

В същото време от направените заявки за разходи за 2014 г. стана ясно, че цели сектори вече не могат да се побират в разходните си стандарти и ще са нужни преструктуриране и реформи.

Изключение в хора на мълчащите направи вицепремиерът Илияна Цанова, която реши за редно да обяви сериозния риск България да загуби до края на годината 372 млн. евро от европейското финансиране.

В дневния ред на мандата на служебния кабинет се появиха и две изненадващи на фона на обявените приоритети точки - управлението на парите на държавните дружества в частни банки и сделката за закупуването на изтребители, задействана от предходния кабинет.

Макар да остава мистерия кой и как реши тези точки да се включат в дневния ред на служебните министри, трябва да се признае, че приемането на задължителни правила за диверсифицирането на банките, с които работят държавните дружества, е безспорна стъпка напред.

Успех, въпреки липсата на абсолютни числа, е и публичното обявяване на дела на парите на големите държавни дружества в конкретните банки.

Активизирането по темата с изтребителите говори за външен натиск, но така или иначе засяга една спорна сделка, която следва да бъде извадена на светло.

Третата изненада в програмата остави най-лошо впечатление и вероятно ще бележи за дълги години напред публичния образ на служебния премиер.

В последните си работни дни в Министерския съвет той не се въздържа да уреди въпрос, безпрецедентен за служебно правителство, но твърде близък до личната му дипломатическа кариера.

Чрез правомощията си на премиер и външен министър Райков се самопредложи за посланик в Рим заедно с още седем номинации за дипломати.

Обясненията му оставиха лош вкус - че правел реверанс към следващото правителство, завещавайки му другите посланически назначения.

Не помогна и пълната секретност около решението, нито фактът, че желанието му за Рим ни поставя в неловката ситуация да изтегляме току-що встъпил в длъжност дипломат оттам.

Амбициозните програми на отделните министри си останаха само на хартия

Напук на кризата, която налагаше спешни мерки, служебното правителство така и не стигна до каквито и да било решения с по-далечен хоризонт.

Точно обратното - по-скоро топката се задържаше около страничната линия, сякаш в очакване времето просто да изтече и отговорностите да бъдат прехвърлени на ново, редовно правителство.

Заради бунтовете от края на зимата повече привидни движения имаше само около енергетиката.

Но и там движенията бяха меки, забавени и без какъвто и да било ефект.

Въпреки заявките и обещанията за подкрепа на малките фирми Министерството на икономиката, енергетиката и туризма си остана само енергийно.

Новините

Най-четените