Партизани на пълната луна

Аз съм от поколението, което като чуе "ИТАР-ТАСС сообщает" и чака да узнае, че някой съветски геронтократ е починал и ще трябва три дни да гледаме траури по телевизията, или пък че космонавт от СССР е стъпил на слънцето. И точно си мислех, че вече тази агенция (която винаги в ума ми звучи с гласа на Левитан - "Говорит Москва!") вече няма така да ми съобщава и да размахва пръст - и ето, че се случи.

Руското външно министерство ни каза през ИТАР-ТАСС, че иска наказание за вандалите, изрисували паметника на Съветската армия в София.

Чакайте сега да се разберем. Паметникът си е български - наши творци са го измислили и създали, с наши пари е платен и се намира на наша територия. Мина времето, когато руското външно министерство можеше да ни казва какво да правим у нас.

По-лошото е, че дойде времето, в което американските посланици се опитват да му изземат функциите - Чичо Сам се мъчи да смени Дядо Иван и по всичко личи, че успява понякога. Какво щеше да стане ако нашареният паметник не беше на съветската, а на американската армия?

Общо взето същото. Посланик Уорлик щеше да грейне от всички екрани и да настоява неблагодарният ни народ да се разкае, че се е подиграл със световния износител на демокрация и борец против международния тероризъм.

Две имперски амбиции, които си съскат над главата на българското джудже коя да има право да му набие канчето, ако кривне от правия път.

Хубавото е, че нашареният паметник на Съветската армия осмя и двете. Не е хубаво, че Альоша бе сменен с Батман и Робин, каза този графит. И скодоумното преклонение и пред двете е голяма глупост, допълниха среднощните артисти.

Аз съм огромен русофил. (Завършила съм английска гимназия и английска филология.) Но не харесвам официалната културна пропаганда на новата империя, която се прави през любимата група на Путин, любимия кинаджия на Путин, любимите балерини на не-знам-си-кой олигарх. Обожавам руската класическа литература и по-новите писатели като Венедикт Ерофеев, Даниил Хармс, Виктор Пелевин, руските режисьори като Салавьов, Тарковски, Марк Захаров...

Харесвам и руския авангарден артист Олег Мавромати, който живее в България, защото в Русия го грози затвор заради смелите му провокации. И цялата ми младост мина под звуците на великите питерски банди „Аквариум" и „Кино" наред с по-разпространените сред връстниците ми англоезични групи.

Та всички тези мои любими руски хора са моето общуване с Русия, а не левитанският глас на ИТАР-ТАСС и лигавите песни на два тона на "Любе" (То какво ли ти разбира кагебеец от рок?) Тези от тях, които са живи, със сигурност са разбрали иронията на акцията с паметника на Съветската армия. И със сигурност не искат да се идентифицират с руската имперска политика и наставленията на руската власт.

Защото на първо място те самите никога не са ги слушали и често са си имали проблеми за това. Руснаците имат много дълга и славна история с дисиденството, за разлика от нас, та затова сега не можем дори да се зарадваме на един от първите си наистина модерни протестни актове. И дори не можем да проумеем, че той не е антируски.

Руснаците живяха и много по-дълго комунизма от нас, но това не пречупи духа на онези, които се съпротивляваха.

Руското външно министерство много хитро избра да поиска наказание за графити-артистите точно в деня, в който преди 70 години хитлеристите са нападнали Съветския съюз. И се опита по стара кагебейска практика да си поиграе със сантиментите ни, да ни накара да се засрамим заради смъртта на милионите руски войници в битката срещу Хитлер.

Обаче аз помня как през 80-те години съветското правителство пращаше млади момчета на срочна служба в Афганистан - съветския Виетнам. Всички знаеха, че отиват на сигурна смърт за нищо. И в тяхна защита пееше Виктор Цой и вбесяваше властта в Москва. После през 90-те руски войници безчинстваха в Чечня. А начело на правителството, част от което е същото това руско министерство, дето днес поиска да ни натрие носа, е човекът, одобрил всичко случващо се в онази република. И пак един от любимите ми руски хора - Анна Политковская - му се опълчи. И бе застреляна пред дома си.

Борис Гребенщиков има едно парче, което се казва „Партизани на пълната луна". Там се разказва за едни хора, които искат да живеят в мир и любов, а не напрегнато и агресивно. Ако имах възможност да заснема превръщането на руските войници от паметника на Съветската армия в Роналд Макдоналд, Супермен, Робин и Дядо Коледа, сигурно щях да направя клип, който да озвуча точно с тази песен.

Защото анонимните артисти, сътворили тази остроумна шега, са точно „Партизани на пълната луна". Както и самият Гребенщиков. И моето място е при тях. Аз отдавна общувам с Русия по по-правилния начин. И това общуване ми носи удоволствие и усещане за равенство на духа.

Никой от руските артисти, които са оставили следа в сърцето и ума ми, не се е опитвал да ме наставлява, да ме кара да се чувствам част от малка и незначителна страна. Било е само мир и любов. И викам, че е по-добре така да си остане.