Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да посееш облак: Как хората манипулират валежите

Още не е сигурно, че върши работа, но пък се прави масово Снимка: Getty Images
Още не е сигурно, че върши работа, но пък се прави масово

Можем ли да направим така, че да не вали за откриването на Олимпийските игри, да влияем на сушата и снеговалежа, на размера на градушката и дори да "изчистим" въздуха за голям празник?

Според някои учени - да, според други - не е сигурно. Но продължаваме да опитваме с т.нар. техника за посяване на облаци (cloud seeding), която представлява изкуствено повлияване на валежите с помощта на химикали.

Тя е позната и използвана от десетилетия и в основата ѝ е изкуственото образуване на ледени кристали в преохладени облаци. През 1946 г. братът на писателя Кърт Вонегът - Бърнард, открива, че химикалът сребърен йодид има ледообразуващи свойства, с което дава началото и на активната намеса на хората върху облаците.

В общи линии става дума за процес, при който със самолети или изстреляни от земята ракети се навлиза в облаците и се разпръсква сребърен йодид. Така в облака се "посява" изкуствен лед. Това води до валеж - по-ранен или по-обилен. Затова и "посяването" може да се използва с различни цели.

У нас от години с това се занимава Изпълнителната агенция за борба с градушките. Там се следят облаците, от които може да падне градушка, която да навреди на реколтата. И съответно се праща сребърен йодид- или с ракети от земята, или със самолети за "посяване" - директно в преохладената част на облака, в която вече има формиран град.

Изстрелването на ракети в облаците е единият начин за "посяване" на сребърен йодид. Снимка: Getty Images
Изстрелването на ракети в облаците е единият начин за "посяване" на сребърен йодид.

С инжектирането на сребърния йодид се създава конкуренция между естествено зараждащите се зърна град и изкуствените ледени кристали. Така влагата в облака се разпределя между всички тях и в резултат има повече зърна, но с по-малък размер. Това поражда начало на валеж, при който падат или по-малки парчета град или дори до земята те вече са се превърнали в дъжд.

"Посяването на облаци" се използва в 50 страни по цял свят, макар и с различни цели.

Особено разпространен е методът в Китай - най-вече защото се смята, че посяването със сребърен йодид и изкуствени ледени кристали осигурява повече влага в облака и съответно води до повече валежи.

Затова и "манипулацията" се ползва в сухи региони, включително и в столицата Пекин. Това дори води до търкания със съседните области, които смятат, че по този начин се оказват лишени от облаци и валежи, които - ако не са изкуствено предизвикани, биха се извалели там.

Едни от най-известните случаи, когато Пекин ползва системата, е за летните Олимпийски игри през 2008 г. Тогава - преди церемонията по откриването на събитието, са изстреляни ракети със сребърен йодид, които да доведат до ранен валеж и съответно - липса на такъв в деня на тържествената церемония.

Смята се също, че по случай честванията на стогодишнината на Китайската комунистическа партия на площад Тянънмън на 1 юли 2021 г. е предизвикан предварително дъжд, но не само за да осигури чисто небе, но и да намали замърсяването на въздуха в Пекин.

В Австралия пък пробват с подобен метод да предпазят Големия коралов риф при затопляне на морето по време на горещи вълни. Това става с впръскване на солена вода във въздуха. Така в него остават малки кристали сол, около които се събира влага. От това се образуват облаци, които намаляват нагряването на морската вода от прякото слънце.

Снимка: Getty Images

В САЩ също се опитват да решават проблема със сушата в определени щати, индуцирайки снеговалежи, които да осигуряват повече вода в язовирите.

Методът обаче има и доста противници. Смята, че се така просто се променят районите със суша - на място с проблем вали, но влагата се "взема" от съседния регион, където естествено биха се извалели облаците и така той започва да изпитва проблеми.

Не е ясно и доколко методът се изплаща, особено на фона основния въпрос - доколко и дали наистина увеличава валежите - нещо, което е изключително трудно да се измери, защото няма как да се прецени каква част от падналия валеж е "естествен" и каква - изкуствено предизвикан от химикали.

"Посяването на облаци" не решава изцяло проблема със сушата - то е просто един от инструментите", обяснява пред Си Ен Ен Джули Гондзар, мениджър на Програмата за модификация на времето в щата Уайоминг. Тя също признава, че методът допринася за повече снеговалеж, но не е ясно колко точно. Общото предположение е за ръст от около 10 на сто.

"Това се вижда от радарните системи и има редица изследвания за наличието на ефект, но не и за това точно колко е изкуствено предизвикания сняг", казва Гондзар.

Експеримент в Айдахо преди няколко години показа, че все пак "посяването" дава повече валежи. При него са използвани радари и самолет с оборудване, което измерва съдържанието на облаците. Оказва се, че няколко часа след инжекциите със сребърен йодид започват да се образуват снежинки, които са достатъчно големи и тежки, за да паднат на земята.

Според Гондзар допълнителният сняг не е кой знае колко много, но и малко количество е от помощ.

Данните за валежите в Уайминг сочат, че на места в щата тази зима са паднали едва 60 на сто от средните валежи от сняг. А това значи и по-малко вода.

Според специалиста дори и малкото допълнителна вода, осигурена с моделиране на валежите, означава, че методът е ефективен, защото е сравнително евтин - от 28 до 34 долара за над 1000 кубични метра вода. 

Методът не е решение и защото изисква облаци, и то определен вид. Затова и няма как с него да се предизвика валеж над пустиня, над която просто няма облаци. А и да има, те трябва да са такива, които така или иначе ще произведат сняг или дъжд - йодидът само потенцира процеса. Освен това е нужна и определена ниска температура и свръхохладена вода в облака.

Друга критика към метода е, че сребърният йодид може да навреди на хората и околната среда.

Гондзар обаче твърди, че технологията и безопасна и използваните химикали не биха могли да вредят на човека.

Правени са редица тестове и не се открити нива на сребро, които да са опасни за хората. "Сребро има в естествената ни среда - във водата, в почвата, на повърхността на Земята и не открихме повишение над обичайното", казва тя.

От българската агенция за борба с градушките също твърдят, че методът е напълно безопасен.

А и едно е сигурно - особено в тези смутни времена - унищожените посеви и сушата поне са доказано опасни.

 

Най-четените