Днес отбелязваме най-светлия празник за християните по целия свят - Великден, или Възкресението на Божия син Иисус Христос.
Датата на празника се променя всяка година, като се определя според първото пролетно пълнолуние и се празнува в последния ден от т. нар. Страстна седмица.
По традиция Възкресение Христово се празнува в продължение на три дни, а подготовката за посрещането на празника започва още през Страстната седмица.
Обикновено тя включва боядисването на яйца и месене на козунаци на Велики четвъртък или Велика събота, като на тях се изобразява християнският символ на страданието - кръстът.
По принцип в обикновени години без пандемия от коронавирус много хора започват празнуването на Великден още в полунощ в събота срещу неделя, когато в църковните храмове се отслужва тържествено богослужение. Тогава се оповестява от свещеника Възкресението на Божия син с думите "Христос Воскресе!", а християните отговарят в един глас "Воистина Воскресе!".
Свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите и опитват да запазят горящия пламък възможно най-дълго по време на трите обиколки на храма. И след това да опазят свещта горяща до вкъщи.
Прибирайки се у дома, стопанката на къщата обикаля с нея всички стаи и отправя молитва към Господ да пази дома.
Накрая свещта се оставя да доизгори сама. Символът е, че така отнасяме в домовете си част от светлината на вярата.
Огънят в църквата се смята за свещен, донесен от Божи гроб от българските владици. Преданията гласят, че там огънят се самозапалва и че в началото той не пари, защото не излъчва топлина.
За разлика обаче от други години, сега Благодатният огън не дойде от Йерусалим поради епидемиологичната обстановка в страната, а бе използван запазения от миналата година. Това се случи по изключение и по препоръка на Светия Синод и здравните власти.
Традиционно от България се транспортира Благодатен огън и до Македония, което тази година също не се случи поради епидемиологичната обстановка. Тя промени обичайното празнуване дотолкова, колкото службите тази година да бъдат отслужени пред храмовете при спазването на обичайните санитарно-хигиенни изисквания и с отстояние между вярващите.
Бъллгарските властимащи нееднократно повториха преди Великден и призива си хората да останат в домовете си на празника, избягвайки и събиранията с роднини и близки на големи трапези.
Епидемията обаче не променя много начина, по който празнуваме вкъщи. Отбелязването на празника включва хапването на шарените яйца и козунаците, които символизират тялото и кръвта на Исус. С това се слага край на Великденския пост - най-продължителният и важен постен период, който пък се прави с цел съпреживяване мъките, които Исус Христос е понесъл в името на човешкия род.
Първото яйце, което сме боядисали в червено (символ на Христовата кръв), се слага на видно място в дома, най-често пред икона, до следващия Великден, заменяйки миналогодишното яйце. Вярването е, че ако миналогодишното яйце не се е развалило, това означава здраве, радост и благополучие на обитателите на дома.
Обичайно старото яйце не се изхвърля, а се заравя в пръст близо до дома, както е възприела традицията през годините, макар това да не е свързано със сакралните ритуали. Още за древните народи яйцето е символизирало прераждане и ново начало.
Второто яйце, което на Велики четвъртък или Велика събота също е боядисано в червено, се оставя в църквата още в събота вечер.
Боренето с великденски яйца пък символизира борбата за победа и здраве през цялата година, а за човека с последното здраво яйце се вещаят щастие и благополучие.
Друга традиция, спазвана по Великден от българските православни християни, е обличането на нови дрехи като символ на зараждащия се нов живот през пролетта и Христовото възкресение.
На Великден имен ден празнуват хората, които носят имена като Величко и Величка, Велико и Велика, както и техните производни Велко и Велимир, а също и Паска и Паскал.