Лили Макавеева е това, което наричам добротворец.
Като изпълнителен директор на Асоциация Интегро и координатор на програмата РОМАКТ (съвместна инициатива на Съвета на Европа и Европейската комисия), тя от години насам защитава правата на ромската общност, от която и тя самата произхожда.
Работи с хора на терен; подпомага местните власти за адресиране на най-належащите проблеми, и не се страхува да отправя критики към институциите за техни действия и бездействия, когато това е нужно.
Срещам се с Лили след участието ѝ в събитието "Детството - право или привилегия" - част от кампанията "Инвестирай в детството". В разговора ни ми разказва за детската бедност, и по-конкретно за тази сред ромските деца. Защото не всички роми са бедни, но сред ромите бедността е много по-дълбока, засяга много повече хора, много по-трудно се излиза от нея.
Това е многофасетна бедност, сравнима с африканската. По думите на Лили, много фактори допринасят за това.
На първо място, благосъстоянието на децата зависи от средата, в която се отглеждат, и основно от родителите. Поради липса на средства не могат да бъдат покрити основните детски нужди - храна, облекло, покрив над главата, образование, ранно детско развитие, потребяване на култура заедно с родителите, игри.
Наред с ниското образование, безработицата и често пъти ранното родителство, друга причина за липсата на доходи е, че хиляди хора в общността нямат лични карти поради липса на адресна регистрация, включително и непълнолетни деца. Без лични карти не могат да се получат помощи, не може да те посети социален работник.
Социалните трансфери към ромските семейства също така са много ниски, осигуряват само екзистенц-минимума. Много често родителите предпочитат да работят на черно - без договор и осигуровки, вместо да живеят от социални помощи. Един от критериите за получаването на помощта е да се отработят 14 дни обществено полезен труд.
"Вероятно идеята за полагането му е да се поддържат трудовите умения на хората, но на практика това е вид наказателна мярка", отбелязва Лили.
Друг фактор за детската бедност е жизнената среда, в която детето расте. Много от ромските семейства живеят в неформални домове, построени без необходимите разрешителни, в поселища извън градската регулация, без вода, без електричество, понякога в землянки, както се е случвало още преди Втората световна война.
Лили си припомня скорошен случай - при посещение при семейство по сигнал за бебе в риск от насилие, социалният работник установява, че синините по гръбчето на детето се дължат на факта, че на майката се налага да го привързва към дъска, когато спи, за да не го хапят плъхове.
"За такава бедност говорим. Не можем да говорим за повишаване на родителския капацитет, ако не разрешим подобни проблеми", въздиша тя.
"Над 70% от ромските деца живеят в много лоши жилищни условия - липса на пространство, влага, плесен, течащ покрив, порутено... Наскоро ми дадоха пример за жилище в Ябланица с размер 8 кв. м, обитавано от осем до 10 души - налага им се да спят на смени. В такива условия децата няма как да получат правилна грижа и да се подготвят за училище, когато самото им съществуване е постоянно поставено под въпрос", допълва Макавеева.
В най-маргинализираните поселища липсва и достъп до образователни, социални и здравни услуги. Няма социален център, безопасно пространство, където социалният работник би могъл да предаде някакви умения на родителите и на децата. Липсват и дейности за ангажиране на децата в свободното им време - те събират старо желязо или гъби.
И още един фактор - околната среда около тези поселища често е силно замърсена. Около тях има огромни нерегламентирани сметища, които са източник на зарази и токсични вещества и не се почистват от общините.
Заблуда е, че тези сметища са създадени от ромите, те обикновено наистина взимат от тях, но не те хвърлят, а другата част от населението и фирмите в близост.
"Когато използвам израза "дълбока бедност", са ми казвали, че няма такова нещо, че бедността винаги е бедност - така е, но все пак има дълбока, по-дълбока и най-дълбока бедност. В най-дълбоката бедност дори няма организирано домакинство. Когато децата всеки ден се прибират от училище в една оцеляваща общност, това до голяма степен предопределя бъдещето им", отбелязва Лили.
Един от най-ключовите инструменти за борба с детската бедност е Европейската гаранция за детето - инициатива на Европейската комисия, която цели да осигури достъп до здравеопазване, образование, детски грижи, приемливо жилище и подходящ хранителен режим за най-уязвимите деца в Европейския съюз.
Неин основен адресат са именно децата с малцинствен расов или етнически произход, както и децата с увреждания и тези от семейства в неравностойно положение. Според Лили обаче, за да се приложи тя адекватно у нас, следва да се преосмисли цялостната философия на социалната работа и представата за преодоляване на бедността.
"В България бедността се приема за порок - трябва да спрем да обвиняваме и да хокаме бедните", призовава тя. Не помага и разходването на средства за семинари и консултации, ако не са осигурени най-базови жизнени нужди.
По нейни наблюдения, към момента липсва социална работа, която да помогне на най-бедните семейства да разчупят кръга на бедността и тя да спре да се предава през поколенията.
Наред с финансовите нужди е необходимо да се оценяват и нуждите им от развитие, от образование, от култура, така че хората да се мотивират да излязат от кръга на бедността, да не живеят ден за ден.
"Подкрепата към децата минава през подкрепа към родителите", изтъква Лили. При оценката, която прави, социалният работник следва индивидуално да анализира какви са нуждите и какви са потенциалите, капацитетът. На базата на капацитета може да се осигурява институционална помощ тогава, когато родителят също изпълнява очакваните от него предпоставки.
"По-гъвкав и адаптиран към индивидуални потребности модел на социална работа, междуинституционално партньорство, задоволяване на най-базови хранителни и жилищни нужди", обобщава Макавеева. "Едва тогава може да се говори за успешно имплементиране на Европейската гаранция за детето и да се работи за повишаване на родителския потенциал."
Оказва се обаче, че разрешаването на жилищния проблем се оказва предизвикателство дори тогава, когато са налице добри идеи, и то идващи от самата ромска общност.
"В Ябланица, където работихме с РОМАКТ имаше предложение за осигуряване на сглобяеми къщи. Те разполагат с по две спални, баня, тоалетна, кухня. Семействата трябваше да изградят сами постамента за къщата, за да са включени и мотивирани, а общината - да осигури публичните услуги, социалната работа на терен", разказва директорът на Асоциация Интегро.
"За съжаление, проектът срещна отпор заради това, че къщите са сглобяеми. У нас манталитетът сякаш е да се строят масивни и мащабни постройки, високи блокове. Ромската общност обикновено живее хоризонтално разположена в разширени семейства и това не е най-подходящото за тях", пояснява тя.
Неколкократното споменаване на социалната работа ме кара да полюбопитствам за вижданията на Лили за нейното развитие. Според нея е нужно не само повишаване на капацитета на социалните работници, но и увеличаване на броя им, тъй като няма как един и същи човек да се занимава и с оценка на финансови нужди, и с пряка индивидуална работа, която изисква много емоции и лично участие.
Макавеева набляга също и на липсата на единна методология за социална работа и механизъм за мониторинг на прилагането ѝ.
"Изключително необходимо е за социалната работа да се намерят и включат младежи от самите ромски общности, защото те познават капацитета и нуждите на общността отвътре. И не на последно място, нужно е да се преразгледа заплащането на самите социални работници. Парадокс е - едни бедни да се опитват да подкрепят други бедни."
Възнаграждението обаче следва да е обвързано и с качеството на работа, което невинаги е на ниво - Лили нерядко е наблюдавала прояви на расизъм в социалната работа, здравеопазването, образованието.
"Когато става въпрос за роми, е налице обременено мислене - идва от общественото мнение, идва от медийното пространство, дори от политическата реч. Дискриминирайки деца, ние им казваме още от най-ранна възраст "вие не сте част от нашето общество", а после се оплакваме - "те не искат да се интегрират".
Стереотипизирането се случва на ниво училище, на ниво детска градина - включително и чрез игнорирането на оказан тормоз върху децата, особено когато ромските деца са по-малко в училището. Често пъти ромските деца излизат от образователната система функционално неграмотни.
"Редовно получавам обратна връзка от ромски родители, дори най-вече от баби и дядовци, че деца в гимназиална възраст не могат да четат и да пишат добре", разказва Лили.
Тя предполага, че за самите учители е много трудно и може би те самите имат нужда от подкрепа, за да адресират тези деца по нов начин. Но посочва, че за нея "самото снижаване на изискванията спрямо ромските деца, само и само да не отпаднат от училището, е проява на антиромски расизъм".
Според Макавеева ако учителските възнаграждения зависят не само от броя на децата в клас, но и от справянето им с материала, ще настъпи положителна промяна.
"Много ромски семейства, които са мигрирали в чужбина заради работа, изтеглят и децата си със себе си и се наблюдава следното - дете, което например е учило тук до пети клас и все още трудно разбира български, отива в Белгия и за шест месеца вече научава фламандски, учителите го хвалят, то е мотивирано да ходи на училище, а у нас не е било", разказва тя.
Посочва, че разработени методики за приобщаване на децата към образователната система има не само в Белгия, но и в страни като Нидерландия и Германия. Методиката оценява индивидуалното развитие на детето, като дори не им се иска да представят бележниците си оттук.
В България това се отказва.
"Наскоро имах такъв случай с дете, което се връща от Испания и му отказват да го запишат в осми клас, до който е стигнало. Може да се проверят знанията му и да се установи дали ще се адаптира и справи в този клас, но у нас не се работи така", казва Лили.
За нея проявите на бедността са еднакви и при роми, и при етнически българи. Тя все така е дълбока, по-дълбока и най-дълбока. Засяга и деца, и възрастни по един и същи начин. Проблемът е там, че засяга много повече роми и ромски деца, в сравнение с останалите.
Над 70% от тях живеят в бедност, на фона на около 10% етнически българчета, и тази разлика е показателна за начина, по който като общество успяваме да живеем заедно и да посрещаме заедно общностните си проблеми.
