България е на прага да посрещне невиждана досега у нас бежанска вълна. Последните официални данни сочат, че у нас има около 30 000 украински граждани, които бягат от войната в родината си.
Вицепремиерът Асен Василев обаче предупреди, че броят им се очаква да се увеличи драстично. Някои от прогнозите сочат навлизането на 100 000 души у нас, а други - дори 300 000.
Това са предимно жени и деца, а кабинетът реши да отпуска по 40 лв. на ден за осигуряване на престоя и изхранването им, което породи обичайните коментари от "парите са малко" до "а за бедстващите бедни българи защо няма".
Всеки сам решава дали му харесва, че България приема бежанци от конфликт, който има потенциала да се превърне в най-голямото изпитание пред Европа от Втората световна война насам.
Но извън чисто емоционалната оценка и желанието или нежеланието за емпатия към хора, които са прогонени от домовете си; а също и извън юридическата (като член на Европейския съюз България има правни задължения за стандарти за приемане и предоставяне на убежище на хора, които търсят такова), има и малко по-рационална гледна точка.
Бежанците са тук и ще стават все повече - искаме или не. Ако България не им осигури поне базов минимум за съществуване, присъствието на десетки хиляди хора без подслон, храна и минимално осигурени здравни и образователни услуги ще се превърне в огромен проблем и за самите българи, най-малкото защото това обикновено поражда престъпност.
И е по-добре да им дадем някакъв минимум и подкрепа, вместо да докарваме хиляди отчаяни хора до пълна мизерия, в която биха били способни на всичко.
Затова и решението за отпускане на дневна помощ от 40 лв. на ден за бежанец от Украйна е съвсем нормално и рационално оправдано. Нещо повече - средствата не се отпускат "на ръка", за да може всеки да си ги харчи по свое усмотрение, а се превеждат директно на хотелите, почивните станции и изобщо местата за наставяне, които са приели бежанци и са вписани в Националния туристически регистър.
Парите се отпускат за осигуряването на подслон и изхранването на пълен пансион - закуска, обяд и вечеря, което е базов минимум за оцеляване на хора, често дошли с една торба дрехи и нищо друго.
За съжаление, решението не предвижда компенсации от 40 лв. за граждани, които приемат бежанци в собствените си имоти, каквито има много. Дали и как ще става това, ще се обсъжда тепърва, обясни вицепремиерът Асен Василев в сряда.
Много или малко са тези пари, е спорен въпрос, тъй като бежанци приемат както частни хотели, така и общински и държавни бази, а цените във всички тях са различни. От министерството на туризма твърдят, че помощта е "пестелива" и покрива разходите, и целта ѝ "не е някой да печели, тъй като това е и морален въпрос."
Факт е, че от кабинета подчертават как с тези пари ще бъде подпомогнат и българският хотелиерски бизнес, който се готви за още един не особено успешен сезон заради войната и очаквана пълна липса на туристи от Русия и Украйна.
Освен това, поне за момента, решението на кабинета е помощта от 40 лв. на ден да се полага на бежанците от Украйна в рамките на 3 месеца, а за тези, които подадат заявление за търсене на работа, тя да е само за един месец.
Защото самите бежанци имат право на временна закрила за 1 година.
Това произтича от факта, че Евросъюзът за пръв път активира Директивата за временна защита, която позволява лесен достъп и бързо получаване на помощ в страните от ЕС.
Директивата цели да осигури моментална закрила на бежанците от Украйна, така че те да не подават индивидуални молби, а също и да се облекчи натискът върху националните системи за предоставяне на убежища. Така, освен това, бежанците ще се ползват от хармонизирани права в целия ЕС.
Именно директивата дава право на временна закрила на украинците за 1 година, т.е. далеч повече от 3-те месеца, които българското правителство е определило за срок за субсидиране на престоя на хората у нас.
Още не е ясно колко ще струва настаняването на бежанците на бюджета - тъй като не е ясно и колко хора ще дойдат в България, но от министерството на туризма обясняват, че парите ще се разплащат от бюджета на външно министерството по линия на хуманитарната помощ.
"Страната ни ще кандидатства по европейската програма за хуманитарна помощ, за да могат средствата да бъдат възстановени", обясни пред парламентарната комисия по туризъм министър Христо Проданов.
Процедурата по прием на бежанците започва още на границата, където тези, които влизат у нас, получават документ - регистрационна карта на чужденец и статут, с които да могат са пребивават легално в страната.
С документа те получават и право на достъп до услугите, които са гарантирани по линия на европейската директива за закрила.
С регистрационната карта бежанците от Украйна получават право да останат в България, право на труд, на настаняване, на социално подпомагане, на спешна медицинска помощ, а за уязвими групи като деца, бременни жени, хора с увреждания - и на пълно медицинско обслужване.
Децата на бежанците имат право и на безплатно образование и детска градина.
В случай, че даването - поне на хартия - на подобни права също дразнят някого - те са гарантирани и на българските граждани, като от април влиза в сила и промяната за безплатни градини и ясли.
От министерството на образованието вече обявиха, че при нужда ще се разкриват допълнителни паралелки в училища, където има наплив от украински деца. Приемът вече е факт и заявления са подадени за училища във Варна, Бургас, София, Пловдив, Плевен и Добрич.
Още не е официално обявено на какви точно социални помощи ще имат право украинците, но по закон на бежанците у нас се полагат еднократни помощи - до 375 лв., еднократна целева помощ за издаване на лична карта, месечна социална помощ - според дохода, както и целеви помощи за отопление и наем, макар че последните две реално са включени в компенсациите от 40 лв. дневно.
Бежанците получават и право на достъп до пазара на труда, а от бизнеса още преди няколко дни обявиха, че работодателите са готови да наемат до 200 хил. души от Украйна във всички сфери на икономиката. Най-търсени, както обикновено, са машинни инженери, шофьори, строители, хора за текстилната промишленост, за преработващата промишленост, селското стопанство, туризма. Интерес има и от IT сектора.
Всички тези сектори от години търсят работна ръка, макар че сега някои недоволстват, че украинците "ще вземат хляба на българите".
Колкото и да смятаме, че ние не живеем особено добре, нека не забравяме, че Украйна и населението ѝ са тези, които ще платят най-тежката цена заради войната в родината си.
