Войната в Украйна в понеделник, 7 март, навлезе във втората седмица от своето начало и докато ситуацията в страната става все по-динамична с увеличаващ се натиск на руската армия, то успоредно с това все повече се засилва и вълната от бежанци.
Данните на Върховния комисариат на ООН за бежанците показват, че към 5 март техният брой е достигнал повече от 1,5 милиона души, избягали от конфликта в посока Европа.
Само за уикенда полското Министерство на вътрешните работи е регистрирало общо над 200 000 бежанци - 129 000 в неделя и 106 000 в събота. Смята се, че към края на неделния ден техния общ брой в страната е около 922 000 души, които в понеделник вероятно ще достигнат 1 милион.
Потоци от бягащи хора има също в посока близките Унгария, Румъния, Молдова и Словакия.
Най-интересно все пак е, че в огромната си част тези хора явно не възприемат руската армия като "освободител", както е представяна от Кремъл, търсейки спасение най-вече на запад, вместо на изток. Данните показват, че към 4 март Русия е приела около 53 000 украински граждани.
"Повече от 1,5 милиона бежанци избягаха от Украйна в съседните страни за 10 дни", обяви в неделя Филипо Гранди, Върховен комисар на ООН за бежанците. "Това е най-бързо разрастващата се бежанска криза в Европа от края на Втората световна война насам."
Що се отнася до България, данните на МВР от събота показват, че нашата граница е била пресечена от 25 000 украински граждани с подадени 73 молби за хуманитарна закрила. Според плановете на нашето правителство всеки подал подобна молба ще може да се възползва от дневна помощ в размер на 40 лв.
Гражданите на Украйна имат право на безвизово влизане в България и на 90-дневен престой в страната ни в рамките на всеки шестмесечен период. Срокът може да бъде удължен по хуманитарни причини.
More than 1.5 million refugees from Ukraine have crossed into neighbouring countries in 10 days — the fastest growing refugee crisis in Europe since World War II.
— Filippo Grandi (@FilippoGrandi) March 6, 2022
На първо време е ясно предизвикателството относно предоставяне на подслон, прехрана и неща от първа необходимост за един огромен брой хора, които изведнъж се появяват с десетки хиляди на ден. Друг проблем са паричните средства. В Украйна голяма част от банките не функционират, което означава, че бежанците не могат да използват своите карти и разчитат единствено на парите в брой и ценностите в себе си.
Оттам нататък следват юридически проблеми относно статут и впоследствие достъп до здравна и образователна система или пазар на труда.
Всичко това представлява огромна тежест за всяка една държава, която трябва да посрещне подобна маса от чужденци, и носи със себе си редица проблеми от икономически, политически и социален характер.
Ясно се видя какво може да представлява една мигрантска криза в Европа като следствие на войните и трайната нестабилност в Близкия Изток, Северна Африка и Афганистан.
Непрестанният поток на имигранти от там продължава да бъде източник на гражданско безпокойство и разделения в европейските общества. Социална кохезия и национална идентичност се превърнаха във водещи въпроси в избирателните секции навсякъде, павирайки пътя към властта на крайни националистически партии като Националния фронт във Франция или пък немската Алтернатива за Германия.
В същото време радикалният ислямистки екстремизъм и постоянната заплаха от тероризъм продължават да представляват напълно реална опасност за сигурността на гражданите.
Kharkiv train-station🚉 with people trying to escape from the city being bombed 💣 by Putin's army. pic.twitter.com/OEl570coW8
— Mikhail Khodorkovsky (English) (@mbk_center) March 7, 2022
Разбира се, текущата бежанска вълна е различна и е свързана с хора, които са считани за напълно близки в културно отношение и затова отговорът към нея е съвсем различен, с готовност от всички европейски държави да приемат колкото е необходимо украински граждани.
Все пак това ще се превърне в пореден тест за Европа. Оценките на ООН показват, че е въпрос на време украинските бежанци в Европа да станат поне 4 милиона, което може да окаже един наистина безпрецедентен за последните 70 години натиск върху европейската икономика.
Нещо, което при всички положения е ясно на стратезите в Кремъл, които вече веднъж миналата година използваха бежанци като оръжие срещу Европа.
Това се случи с помощта на Беларус, чиято територия бе използвана за прекарването на хиляди бежанци от Близкия Изток и Афганистан до границите на Полша и Литва, като по този начин по напълно изкуствен път се провокира нарастване на напрежението точно в навечерието на конфликта в Украйна.
Сходен сценарий с провокиране на бежанска вълна се разиграва и в момента.
Още след първите няколко дни на неуспешен опит да бъде сломена украинската съпротива със скоростна офанзива, руската армия премина към традиционен подход, включващ участието на тежка техника, което засили динамиката на конфликта, увеличи цивилните жертви и в голяма степен ускори създаването на бежанската вълна.
Сега бежанци отново ще се използват като инструмент за натиск срещу Европа, който ще постави на тест солидарността ни.
