В опасност ли е комедията в днешно време?
В скорошно интервю за Би Би Си едно от лицата на британската комедия - лейди Морийн Липман, направи подобен коментар, говорейки за ролята на "културата на отмяната" в днешното общество.
Този термин, който придобива все по-голяма сила и влияние, особено на Запад, където крайнолеви и крайнодесни спорят за "Голямата културна война" на нашето съвремие, реално описва идеята, че можеш да бъдеш осъден от обществото заради неща, които си казал или направил, но противоречат на общите стандарти за добро и допустимо.
Така например много лица от шоубизнеса бяха подложени на опити за "забрана", след като стана ясно, че са извършвали сексуални посегателства. А тази забрана се изразява в спиране на възможността за публична работа и изолиране от обществото.
Мнозина комици също страдат от тази тенденция заради свои туитове, коментари или шеги, често изровени от Twitter, където са били публикувани пред 5-10 години, когато е било социално приемливо дадените смешки да се напишат/изкажат.
Затова и лейди Липман сега коментира, че в комедията и специално стендъп изпълненията мнозина комици се чувстват толкова притеснени да не оскърбят някого, че на практика в момента наблюдаваме една своеобразна "революция" в жанра.
"На кантар е дали някога отново ще можем да бъдем забавни", коментира актрисата.
По думите ѝ някои от най-забавните шеги са именно тези, които се заиграват със забраненото, защото понякога то може да бъде наистина смешно. Това са онези моменти, когато се смееш, без да можеш да се спреш, просто защото си чул нещо, на което "не трябва" да се смееш.
"Културата на отмяната", тази забрана на хора, това наказание, то е навсякъде. Око за око: "Ти каза това, следователно никога повече не трябва да работиш." Така рано или късно обидените ще спечелят", коментира Липман.
Думите на актрисата идват на фона на новото проучване на YouGov посветено на отношението към "културата на отмяната", цитирано от Би Би Си. То е представително за Великобритания, като е проведено сред 1677 пълнолетни души.
Според данните в него над половината британци казват, че са се спирали да изразяват политически и социални възгледи от страх да не бъдат съдени. Общо 57% от анкетираните казват, че се самоцензурират по редица въпроси, включително имиграцията и правата на транс хората, особено ако възгледите им се приемат за по-малко политически коректни.
Най-често хората предпочитат да запазят за себе си някои от "по-спорните" си възгледи, когато са сред непознати (в 49% от случаите). 40% пък биха си замълчали по темата, когато са на работното място, докато 31% казват, че дори сред приятелите си си налагат самоцензура по социални теми. Общо 21% обират личното си мнение, когато са със семейството си.
Можем ли обаче наистина да говорим за умиране на свободата на словото и за смърт на комедията? Не всички са съвсем съгласни. Комикът Ръсел Кейн, който води свое собствено предаване по Радио Би Би Си 4, наречено "Зъл гений", определено има какво да каже по въпроса.
Неговото шоу доста често разглежда "културата на отмяната", вземайки всяка седмица по една бележита фигура от историята, за да реши дали по днешните стандарти действията и думите на тази личност биха довели до "забраната" ѝ.
Според него макар някои комици да твърдят, че днес вече има цензура, наложена заради новите стандарти, реално публиката е тази, която решава кое е смешно и кое обидно.
"Не мисля, че някой казва, че не можеш да бъдеш обиден, никой не казва това. Ние казваме, че не можеш да използваш реч на омразата, която би предизвикала престъпление, свързано с пола, или престъпления, свързани с расата", коментира Кейн.
Той обяснява, че именно това е границата - дали с думите и шегите си провокираш омраза и насилие спрямо определени социални групи. Въпросът е, че именно тази граница за различни хора стои на различно място.
Кейн все пак акцентира върху това, че промяната, която се случва сега от отношение именно на подобни насаждащи омраза шеги, е била много необходима. Според него сега се променя възприятието за това какво е сексистка шега, какво е расистка шега и т.н.
"Обществото продължи напред", допълва още британският комик и допълва, че е "пълна глупост" да се твърди, че комиците жертват забавното в програмата си, само за да не обидят някого.
Дори той обаче признава, че сред много от колегите му съществуват притеснения от това някой да изрови стари техни туитове, които да бъдат представени като повод за "забрана" - нещо, което се случи с Кевин Харт.
През 2018 г. стари туитове на актьора бяха извадени отново на бял свят и определени като хомофобски, като това му коства ангажимента да е водещ на "Оскарите".
Затова и Кейн заявява, че се е регистрирал наскоро в сайт, наречен TweetDelete, който изтрива всичките му публикации в Twitter, които са по-стари от 6 месеца, като обяснява действията си с форма на самозащита - един вид презастраховане.
Въпросът е, че понякога критиките спрямо комици за дадени техни коментари излизат от простото мрънкане в социалните медии и преминават в действия на практика.
Така например наскоро лондонският театър "Олд Вик" обяви, че няма да поставя планирана постановка на "Into the Woods", където съ-режисьор е звездата от "Монти Пайтън" Тери Гилиъм. Причината за това е, че той е препоръчал на последователите си специалното шоу на комика Дейв Чапел, определяно от някои като трансфобско.
По време на стендъп шоуто Чапел прави някои шеги, които са приети като обидни за транс общността, а това се превърна в солиден скандал в публичното пространство в САЩ, по който отношение взе даже генералният директор по съдържанието на Netflix.
Заради препоръката към последователите си обаче Гилиъм получава тежки критики, а с театъра "Олд Вик" стигат до "взаимно споразумение" да отменят спектакъла. Вместо това той ще се проведе на друго място.
И докато някои говорят за цензура, базирана на "забранени" за комедия теми, други обясняват, че става въпрос за "изчистване" на публичното пространство от хора с проблемен морал, които насаждат омраза - към жени, към хора с различна сексуална ориентация или към хора с расистки уклони.
Според защитниците на тази теза онези, които се оплакват толкова от цензура и от "културата на отмяна", са всъщност известни личности, разполагащи с огромни възможности и огромно поле за изява. А реалните аргументи в случая са да не се прекалява със съзнателно грубото и агресивно отношение към отделни групи от хора.
Тук Ръсел Кейн е на мнение, че понякога има твърде голямо обобщаване. И така, ако основната идея в случая е да има противопоставяне на крайни позиции, проповядващи омраза и дискриминация, понякога под същия знаменател се поставят и хора, които имат някакви умерени опасения за миграцията например.
Кейн вярва, че до голяма степен темата за "културата на отмяната" се експлоатира и от хора от крайното ляво и крайното дясно, които се опитват да водят "културни войни" в двата края на спектъра.
Затова и писателят и общественик Саймън Фаншоу, който е съосновател и на благотворителната организация за подкрепа на ЛГБТ+ хората Stonewall, се обявява срещу водещия подход на много хора от тази общност към публичните дебати. Според него в момента британското общество е изправено пред "криза на диалога".
"В Stonewall винаги сме говорили само с хора, с които не сме съгласни. Когато някой каже нещо, трябва да спорите с него, дори ако смятате, че то е обидно, вредно или нараняващо", коментира той и допълва, че това е единственият начин да се промени мнението на другия.
Според него проучването на YouGove, цитирано от Би Би Си, за "културата на отмяната", показва именно това - невъзможност в самото общество да бъде проведен нормален диалог по подобни социални теми.
Фаншоу акцентира и на това, че последствията за обществото са трудни за измерване, особено когато теми като тази за културата и цензурата са се превърнали в поле за политическа надпревара и допълнително поляризиране.
Интересен момент от проучването на YouGove е фактът, че в мнозинството си по-младите поколения се обявяват за повече строгост относно това какво е обществено приемливо в името на борбата срещу езика на омразата за сметка на по-свободното изразяване.
Комикът Рики Джървейс обаче има интересна гледна точка именно по тази тема.
"Искам да живея достатъчно дълго, за да мога да видя как по-младото поколение осъзнава, че не е достатъчно прогресивно за следващото поколение. Това ще се случи. Не осъзнаят ли това, те са следващите", коментира той в свое интервю с писателя Сам Харис от октомври.
По-интересното е, че всъщност младите наистина не осъзнават това. Според данните от изследването на YouGov по-младите хора са уверени, че техните възгледи няма да остареят - само един на трима британци на възраст между 18 и 24 години е на мнение, че бъдещите поколения ще гледат на собствените му възгледи с пренебрежение като на нещо остаряло.
Въпросът е, дали те ще се окажат прави, или Рики Джървейс ще може да се смее последен.
