Валутният борд е най-късметлийското попадение измежду многото недостатъчно осъзнати (или направо хаотични) ходове на българските правителства от 1989-а насам.
С чиста съвест може да се каже, че улучихме джакпота с него. Въобще не ми се мисли какъв батак щеше да бъде българската финансова система - и българската икономика като цяло - ако бордът го нямаше.
То не че сега е слънце, де - но без борд щеше да бъде някакво безумие. Дава ли си някой сметка какви игри щяха да настъпят с обменния курс на лева (даже само това да вземем)? И то не само диктувани от теснопартийните интереси на този, който е на власт тук, а и от външни фактори.
За един Сорос - или някой друг не толкова известен, но също толкова силен фактор на влияние - би било играчка да предизвика (и то неколкократно) хиперинфлация, и да източи неусетно още от и без това разграбената държава.
Политическите апетити на Кремъл към нас щяха да са много по-изострени; международната организирана престъпност щеше да види възможност да превърне България във финансова Ямайка (имам предвид пиратския период на този остров); сума ти съмнителни банки щяха да разкрият клонове у нас. За всичките тия потенциални мераклии валутният борд е като зло куче: може и да не лае, но самият факт, че е вързано там, ги кара да заобикалят.
Бордът е като вечерен час за тийнейджър с бушуващи хормони; като камера с радар на Цариградско шосе; като информация, че в блока живеят предимно военни, всеки от които разполага с лично оръжие. Не че е пълна гаранция срещу идиотщини, но поне ги обезкуражава, вместо да ги насърчава.
А най-хубавото е, че не може да се махне просто ей-тъй. Защото този, който понечи да го маха, трябва да разполага с наистина желязна аргументация.
Да ни е жив и здрав, викам аз. Има още много хляб да изядем, докато дойдем до онази степен на осъзнатост и нормалност (гражданска, политическа и икономическа), при която да можем да го махнем, без това да ни вкара в проблеми.
