"Карти и билети за проверка" е един от най-стресиращите звуци, които човек може да чуе в градския транспорт. Ако ще да имаш заредена карта или да си си взел (и продупчил) съвсем чинно билетчето, в душата все още се спотайва едно глождещо притеснение.
Oбразът на контрольора отдавна е придобил митологични пропорции, една гротеска от легенди в стил "Дочуто в София", собствени преживявания и наблюдения върху чужди скандали. Така образът се раздува до чудовище в с тъмносиня торбеста шуба, което яде деца, сваля невинни пътници и е готово да се заяде на секундата за всяко "гък", което се чуе откъм седалките.
Те се движат на малки групи и дебнат да видят някой по-стресирано изглеждащ гражданин, за да му изскочат с въпроса "А къде е вашето билетче?" Те са енергийни вампири, които пируват от вашите страх и притеснение...
Само дето това е просто един събирателен образ, зад който стоят много различни обикновени хора, на които всеки ден им се налага да се разправят с множество агресивно настроени към тях хора като междувременно следят и за нередовни пътници. Oт време на време ядат и бой.
По общо 20-25 случая в годината, при които служител на ЦГМ си изяжда шамарите от някой ядосан агресивен пътник, който е решил, че напук на всичко ще пътува без билетче. И това далеч не е нормално.
Да, в по-голяма степен опитът показва, че служителите на Центъра за градска мобилност, обикалящи по различните линии на Градския транспорт са по-скоро дръпнати, емоционално оперирани и склонни към кавги хора.
И идеята за усмихнат и възпитан контрольор е толкова имагинерна, че когато човек види подобно нещо, започва да обръща предмети, да пише статуси в социалните мрежи и да се възхищава, че, разбираш ли, и такива приветливи хора имало на тая служба.
Истината е, че контрольори и пътници са една от онези социални антагонистични двойки подобни на майките с деца и кучкарите, на велосипедистите и шофьорите, на пушачите и непушачите, вегани и целия останал свят. И е изначално вродено те да се конфронтират от време на време.
За пътниците градският транспорт винаги ще е едно проклето място, в което те блъскат и настъпват, мръсно е, мирише на 1000 неща (и нито едно приятно), билетчето от 1,60 лв. е скъпо и неудобно за плащане ("Имате ли 10 стотинки, че нямам да ви върна?"), а на всичкото отгоре контролата е заядлива, невъзпитана и откровено зла.
В противоположния край са ЦГМ. Заплатите ниски, пътни автобуси с невъзпитани келеши, злобни пенсионери и заядливи чичаци. Винаги има някой тарикат, който иска да се скатае и да не си плати билетчето, а да се вози без пари. Или пък другия сорт, в който с един билет пътуват по 5-6 души и той се предава по наследство от пътник на пътник... И на всичкото отгоре агресивни типажи налитат на бой.
Всичко това се омесва в една голяма вакханалия от неприятни емоции, от която градският транспорт успява да стане дори още по-неуютно място.
Малко повече сигурност за проверяващите няма да е излишна, разбира се. В бушуващия тарикатлък, където всеки си мисли, че може да мине метър, и масово агресират, когато ги спипат, малко разправии с органите на реда могат да подействат отрезвяващо.
Колкото до намусените контрольори, решението е дори по-просто. В момента, в който, подавайки билета или картата си, започнеш да казваш по едно "Добро утро/Добър ден" или "Заповядайте", светът се променя и вежливите контроли ще престанат да бъдат чак такава рядкост.
Защото, когато не гледаш на някого като на зло чудовище, той няма и чак такава причина да се държи по този начин с теб. Тук в пълна сила важи максимата, че светът се променя, когато промениш собственото си отношение към него.
