Каквото и да си говорим, никой няма нужда постоянно да му се напомня, че светът е гадно място, приказките всъщност са захаросани истории за ужаси, в които добрите не са чак толкова добри, а лошите са още по-лоши. Ние и без това си знаем, че политиците са най-често корумпирани, системата мачка и все в един момент се превръщаш в малко послушно роботче, което си заслужава заплатата.
Макар и след определена възраст всички да придобиваме това познание, твърде тежко е да се живее с постоянната мисъл за тези неща.
Далеч по-лесно е да откъснеш поглед от грозното и да го насочиш към по-приятни мисли, мечти и въжделения. Иначе рискуваш да се превърнеш в тъжно мрънкащо човече, перманентно увесило нос, дразнейки всички наоколо.
Затова и повечето се фокусират върху светлата страна на нещата, дори понякога това да означава да лъжат себе си.
Тази способност да погледнеш света право в очите, да се сблъскаш със суровите факти и все пак пренебрежително да им кажеш "Не и днес!" Защото homo sapiens никога не са били създания на фактите. При тях водещият фактор е вярата.
И именно тя, тази система от малки и големи лъжи е нещото, което прави хората хора, а не просто поредните организми, населяващи планетата.
Ето някои дребни, малки лъжи, които си казваме, за да се почувстваме по-добре или поне малко по-щастливи.
1. "Следващият път няма да оставям всичката работа за последния момент."
Да! Отлично знаете, че нещата ще се случат точно така и пак ще се надявате времето да се разтегли, давайки ви достатъчен шанс да приключите всичко преди заветния краен срок. Специален термин дори описва това състояние на духа - да зарежеш всичко до последния възможен момент и едва тогава да се хвърлиш да изпълняваш задачите - прокрастиниране. Поне има как да нарича човек по засукан начин блажения мързел, който накрая ти изяжда главата.
2. "Определено съм по-умен/умна (по-хубав/а, по-добър/добра) от еди кой си (който те дразни)"
Реално подобно сравнение трудно може да бъде направено и винаги ще е субективно. Фактът обаче, че дразнителят успява в нещо и ти се бута само в очите. В такива случаи просто преглъщаш и си казваш, че ако не друго, поне си морално по-висше създание или нещо друго успокояващо. Така или иначе няма какво друго особено да направиш (освен онези неща за правата лопата, които тайно си мислиш).
3. "Успехът е на една ръка разстояние!"
Масовата култура на "Дисни", приказките и сладникавите филми учат от малки, че всеки е една уникална прекрасна снежинка, която има потенциала да се развие в нещо велико. Може и да е така. Но още тогава, докато гледаш Гошко от задния чин, за когото убедено вярваш, че притежава най-много 5 мозъчни клетки, нещо в теб проблясва, че може би това със снежинките не е точно така. Факт е обаче, че човек рядко мисли подобни неща за себе си. И затова започва да се уверява, че успехът ще дойде след следващия ъгъл. И понякога се случва точно така, но в повечето пъти... Е, понякога по-важни са усилията...
4. Тези килограми ще се махнат с малко тичане и диета.
В един или друг момент човек се изправя пред факта, че годините се трупат, а с тях и всички онези досадни подробности, които е по-лесно да пренебрегнеш. Натрупването на килограми, бръчките, умората, болката в ставите... За някои това може да са неща от далечното бъдеще, но то в крайна сметка идва. Затова идват и лъжите, с които да се потупваш по рамото и да се опитваш да се убедиш, че времето може и да се върне назад.
5. Всичко ще бъде наред!
Никога не можеш да знаеш какво ти е подготвил света, но винаги е добре да вярваш, че най-доброто предстои и няма да се озовеш изведнъж на онова място, което хората чувствено описват като "По дяволите". Затова си повтаряй, че всичко ще бъде наред и се пускай напред. Така или иначе втори опит няма да има.
