Помните ли куклите Бърт и Ърни от детското предаване "Улица Сезам", което БНТ излъчваше някога?
Двама добри приятели, които живеят под един покрив и често попадат в сходни ситуации - Ърни предлага глупава идея, Бърт се опитва да го вразуми, но не успява. Всичко завършва с вбесения Бърт и неразбиращия къде е сбъркал Ърни.
А помните ли хомосексуалния елемент от техните отношения? Не?! Ако тогава все още сте били деца, сигурно сте живяли с илюзията, че тези двамата са просто съквартиранти с различен умствен капацитет.
Не и според един от бившите сценаристи на детската програма, който тези дни разкри, че за него Бърт и Ърни са именно гей двойка. Т.е. споровете им всъщност са от семеен тип, ала "Казах ти да не го правиш, но ти все пак го направи".
Може ли обаче едно 5- или 6-годишно да направи разликата? Има ли нужда на Бърт и Ърни изобщо да се приписва някаква сексуалност? И пита ли някой родителите на гледащите деца дали са ОК с идеята детска програма предполагаемо да илюстрира хомосексуална връзка между кукли?
Не, не и не. Но важното е да има "включване" (inclusion) и "разнообразие" (diversity).
Тези две думички, които епидемично обхващат обществото отвъд Океана, тръгвайки от шоубизнеса и обсебвайки чрез него всички слоеве на обществото. Става дума за онази вълна на политкоректно подмазване, която се разлива из САЩ, а след това и по вечно водещия се по техния пример свят. "Включването" и "представителността" се аплодират бурно, а всеки въпрос от типа на "защо" или "необходимо ли е" се разглежда като акт на хомофобия, расизъм и пр.
Новата социална матрица на Запад настоява за политкоректност тук и сега; не само приемане на "различните", но и предоставянето на специално отношение за тях (което, нека бъдем честни, влиза в конфликт с идеята някой да не бъде разглеждан като "различен" на първо време). Включването на "различни" във всяка форма на развлекателна продукция, независимо дали е логично или не, е пример за това.
В днешния глобализиран свят тази политкоректна вълна прескача безпроблемно океани и се опитва да пробие и в не толкова либерални общества. Като нашето, например.
Лепването на сексуален етикет на две кукли (кукли, по дяволите!) от "Улица Сезам" е само поредният пример за излишното сексуализиране на персонажи от попкултурата, които достигат и до деца.
Актьорът Андрю Гарфийлд, който играеше иконичният за всяко дете супергерой Спайдър-мен/Питър Паркър във филмите "The Amazing Spider-Man", искаше героят му да "изследва сексуалността си". Как? Като евентуално сменят пола на неговата любима Мери Джейн Уотсън и изберат мъж за ролята.
Контрабандистът Ландо Калризиан (в ролята е Доналд Глоувър) във филма "Соло: История от Междузвездни войни" от своя страна се оказа "пансексуален". Т.е. изпитва романтично влечение към всичко и всички, а ако съдим по филма – дори към метален дроид. Информацията за сексуалността на героя беше коментирана както от самия Доналд Глоувър, така и от единия от сценаристите, според когото в "Междузвездни войни" трябва да има повече LGBTQ+ представителност.
Оскар Айзък, който играе По Дамерън в новите Епизоди на космическата сага, обяснява наляво и надясно по интервюта, че е "много отворен" към идеята неговият персонаж да е би- или хомосексуален.
Това са просто част от примерите за едно странно явление в "Страната на свободните и смелите". То е свързано със странната логика на някои хора, че ще направят продукта/творбата си по-съвременна, харесвана и продаваема, ако решат да определят сексуално даден персонаж или тотално да променят неговата илюстрирана години наред хетеросексуалност (като в случая със Спайдър-мен).
Това е особено излишно в случаите, в които за историята (основен момент от всяко филмово/литературно произведение) няма никакво значение дали лицето X харесва мъже или жени.
Създателите на подобни продукции сякаш вярват, че имат правото, а може би дори и задължението да играят роля в тази своеобразна сексуална революция на XXI век и нейното пропагандиране. Но не забравят ли отговорността, която имат към зрителя, особено по-младия такъв?
Защото нито киното, нито телевизията с техния сгъстен подход при представянето на света около нас, трябва да учат децата на разбиране на сексуалността и различията в нея. Може да прозвучи консервативно, но най-подходящият източник на подобно възпитание е семейството, а освен него и училището – такива среди, в които има диалог между отговорен възрастен и дете.
От другата страна е екранът, от който едностранно да се покаже, че "момченцето" Спайдър-мен харесва и други "момченца" без това да е придружено от необходимия контекст и пояснения.
И няма да е учудващо, ако дочакаме деня, в който ще се окаже, че Фин и кучето му Джейк от "Adventure Time" на Cartoon Network всъщност са междурасова, хомосексуална двойка.
Или че Дора Изследователката, друг идол на днешните деца, всъщност изследва не друго, а собствената си сексуалност.
Звучи абсурдно, но знае ли човек кой друг персонаж ще мине през сексуална трансформация, за да бъде задоволена нечия писателска, режисьорска или актьорска нужда да демонстрира колко приемащ и политкоректен може да бъде.
Бел. автор: Този текст трябваше да има едно по-различно заглавие, но поради новите правила и ограничения във Facebook то нямаше как да бъде използвано.
>обиден съм Беше споменат. В предишното ти превъплъщение, но беше. А Mako изпадна в обяснителния режим, от който едно време Потника и Dear Ivan не излизаха - обилни детайли за това къде бил ял, какво бил пил, кого бил познавал и как той бил най-големия пич. Който виси в нета всяка вечер до полунощ. И накрая влезе в противоречие със самия себе си, точно като Бобо, последователят на Потника, който мисли че живея в Русе, но ме праща да си мия чиниите в америчко. После защо говоря за паралела между вас всичките..
>"Пет минути свободно време в нета - цял свободен ден похабен завинаги!" Забравяш, че е доста тривиално да се провери колко често висиш и коментираш тук. Не е точно "пет минути в нета". По-скоро е "почти всеки ден и уикенд от около 5-6 вечерта до полунощ през 20-30 минути". Това е наблюдаемо, точно както е наблюдаемо, че аз никога не пиша тук в извънработно (EST) време. Но, да, също е теоретично възможно тези часове наред да ги прекарваш във весела компания, от която се откъсваш всеки 20-30 минути за да четеш и коментираш анонимно в мрежата от телефона си. Определено е възможно - например ако си особено голям темерут, който дори в компания рядко си откъсва очите от телефона (популярен стереотип, представител на който, обаче, не познавам дори един).
Изказването на сценариста аз го приемам горе-долу така: ние правихме сатира с двойка обратни. Все с някой и нещо трябва да има сатира, нали? Въпросът е да не се издевателства. Аз нося очила, в училище имаше подмятания за това, но нищо страшно. Имаше подмятания и срещу дебелите, ниските, високите, кривокраки, кривозъби, глупави, бавните на спринтовете, ученолюбивите, мързеливите ... Защо да няма закачки и с обратните? Те да не са някаква привилегирована прослойка? Човек трябва да се учи че светът е шарен и хората са различни и това различие не е повод да мачкаш (ако си в позицията на силата) различните. Различността обаче не трябва да е повод за привилегии - не може да го уволним, защото харесва мъже. Хората са различни и всеки гледа от своята камбанария, но не мисля че пропаганда колко е хубаво да си обратен би ми повлияло на сексуалността. Имам приятели на другия бряг и мисля че се прекалява с опасенията от влиянието им. Все едно това, че аз обичам да флиртувам ще направи приятелите ми женкари или това че те са по-свенливи би направило мен свенлив.
Пет дни бушуват страстите. Голям клик бейт. Шекспир ряпа да яде с неговия "Много шум за нищо". Ама буквално от нищо. От две парцалени кукли забихме във високите сфери на хомофилията и толерастията до низшите на хомофобията, убийството и Хитлер. Със съпътстващ разбор на биографиите, мислите и душевното състояние на някои събеседници и творчеството им в това кафене. И за какво всичко това? Бях възрастен, когато започнаха да излъчват предаването. Не помня и дъщеря ми да го е гледала, поне никога не е споменавала Бърни и Ърни и голямото пиле, да не говорим за сексуалната им ориентация. Как се познава сексуалната ориентация на кукли? Каква е тя на голямото пиле? Дали въпросният сценарист, не го знам нормален ли е или обратен, тогава изобщо е мислил нещо за сексуалната ориентация на куклите? Ако е мислил, благоразумно го е запазил за себе си. И сега, в епохата на включването и разнообразието се натиска да се включи в редиците на тия, които задават насоките на новия световен ред. Впрочем, тук имаме двама, които са били на възраст да гледат Улица Сезам, когато се излъчваше по БНТ и са особено чувствителни на тема включване и разнообразие. Те да кажат, дали ТОГАВА са усетили сексуалната ориентация на Бърни и Ърни и голямото пиле.
>не всички хора тук са пациенти Така е. Надали всички хора тук са толкова глупави, че да не могат за секунда-две да цъкнат google и да проверят не какво казваш ти, а какво всъщност е: https://www.google.com/search?q=site%3Awebcafe.bg+mako Кофти май, когато тъпи сайтове като google и archive.org ти пречат да си измисляш удобни версии за реалността. Тоест, не ти пречат. Ти винаги ще си измисляш версии, в които не си самотен чекиджия, който виси в мрежата всяка вечер до полунощ и всеки уикенд. Просто информацията от такива сайтове лесно показва, че това са лъжи, защото не подлежи на твоя или моя контрол и, съответно, е обективна. Факти и история, а не приказки и измислици. Какво мисля аз, какво мислиш ти - това са просто лични мнения. Какво изкарва google като потърсиш коментарите ти, от друга страна, са просто лесно наблюдаеми факти. За твое съжаление, също твърде лесни за намиране.
>Уви, Свръхо, това, че някой е написал няколко кратки поста във времето между 17:00 и 24:00 трудно може да се приеме за доказателство Доказателство за какво? Защото аз точно това и твърдя - че ти пишеш "няколко кратки поста във времето между 17:00 и 24:00". Всеки ден. И през уикендите. И днес. А точно това се доказва тривиално чрез google. Точка.
Иронията в това двама (или повече?) уж социално контактни, ако може да използвам този израз, зрели и успели мъже, си мерят социалните контакти, зрелостта и успехите с помощта на похвати, използвани от потребителите на сайт като teenproblem.net, е иронична - еле па от камбанарията на социопат като мен, дето си работя от вкъщи и работата и хобитата ми са свързани с изписване на колосални количества текст и ровичкане в Нетя - а тук сте изписали в пъти повече от мен, егати.
>си мерят социалните контакти, зрелостта и успехите Не точно. Не "меря" нищо, а само посочвам факти, които нямат отношение към друг, освен Mako. За себе си не твърдя почти нищо, защото не ми е нужно.