- От къде сте?
- От България...
- Оооо, Христо Стоичков!
Случвало ми се е неведнъж и то в последните години, доооста след края на кариерата на футболиста.
И то на места, където следващият въпрос може да е от сорта на "Прилича ли българският език на шведския?". Защото са на другия край на света и хората в Южна Америка, например, нямат никакво понятие какво е това България.
Някои от тях вероятно нямаше и да подозират за съществуването ѝ, ако не беше Христо Стоичков. Харесва ни, или не - това е нашият най-известен износ по земното кълбо - един спортист.
Ние може да си въобразяваме, че са киселото мляко, виното, розовото масло или дори Слънчев бряг, но не са. Масовите, популярни спортове са най-директната реклама на една страна и техните звезди са образите, които стигат най-бързо до най-много хора по цялата планета. Неслучайно някои държави използват спорта като платформа за пропаганда, но това е отделна тема.
Обикновено тези спортисти са и малко или много герои. В съзнанието на повечето фенове по света Стоичков е носител на Златната топка, част от отбор, станал четвърти на Световното и голяма клубна звезда.
Хората в Япония не се интересуват, че Ицата говори мьеко, псува като каруцар и рекламира дузина продукти по билбордовете в България.
Те го знаят като страхотен футболист с по-пламенен характер.
Актуалната ни звезда е Григор Димитров. Тенисът може да не е популярен колкото футбола, но пък е елитен спорт, с ореол на аристократизъм и богатство и десетки милиони фенове.
При това Григор е голяма звезда, любимец на феновете заради красивата си игра, спортсменското си поведение и цялостното излъчване на корта. В България бихме го определили като "пич" и "мъжкар" в изцяло спортния, положителен смисъл на тези понятия, но това се оценява и уважава и по цял свят.
"Всички обичат Григор", казват и експертите на "Евроспорт", които коментират от Париж, а публиката на корта на "Ролан Гарос" скандира името на българина.
Това е нещо, което трябва да радва нас, останалите българи.
Димитров е страхотно лице на страната ни и трудно бихме могли да искаме по-добро.
Не поражда противоречия, на които е способен например Новак Джокович, не е арогантен като някои свои колеги, не вдига скандали на съдията, не троши ракети една след друга. Притежава чар и харизма.
В комбинация с красивия тенис, който играе и доста успешната му кариера, е напълно логично да е голям любимец на публиката. На хората извън България, които харесват Димитров, не им пука, че майка му е "физкултурничка", не го наричат "Григор от Хасково", дори и едва ли придават такова значение на безкрайните му любовни афери, с които ние тук много обичаме да се подиграваме.
Не го обвиняват за всяка загуба, защото нямат нашите по-тежки очаквания. Не го надценяват, нито подценяват, не казват "сам се би" и "толкова си може". Наслаждават се на мачовете му по-обективно и не приемат загубите му прекалено лично.
Феновете на Григор по света не съдят за него като за българин, а като за тенисист. Но знаят, че е българин и асоциират страната ни с него.
И през тях той става страхотен посланик на родината си.
Особено в Европа, където уви, не сме толкова неизвестни, колкото в Далечния Изток или Америка, и далеч не с хубаво. Най-бедната страна в ЕС, корупцията, евтините пиянски почивки, по-тъмнокожите българи, които са залели Белгия и Германия или източват социалните фондове на Великобритания...
Григор е точно обратното на този образ, и затова трябва да сме страшно горди и благодарни, че има такъв спортист, който представя България. Защото тя не е само кражби и цигания, а и много други неща, и той ги показва.
Да, очакванията към Димитров у нас винаги са били по-големи.
Да, не е бил и няма да бъде номер 1 в ранглистата и едва ли ще спечели турнир от Големия шлем. Не стана и Роджър Федерер II. Това обаче не бива да омаловажава успехите му, които така или иначе друг български тенисист не е постигал, не се очертава и да постигне в най-близко бъдеще.
Не сме нито тенис, нито спортна нация, затова и хора като Григор са по-скоро изключение, отколкото правило, и следва да се радваме на всичко, което постигат, вместо да недоволстваме, че не са направили повече.
Но никой не е пророк в собственото си село и не е толкова лесно да видим себе си и Григор отстрани.
Не ни е и особено привично да се гордеем, пo-свикнали сме да се срамуваме.
Факт е обаче, че след загубата на четвъртфинала на "Ролан Гарос" критиките и негативните коментари за представянето на тенисиста ни са в пъти по-малко от положителните реакции и този път масово оценяваме това, което Григор успя да направи.
И това е още нещо, с което всички можем да се гордеем.
