Фюжънът си е фюжън, гурмето си е гурме, ама на човек все му се прияжда нещо българско и родно.
Обръгналото на спагети "Болонезе", суши и табуле небце настоятелно започва да търси мусака, пиле с ориз и шопска салата.
В ума се въртят и подскачат пред очите ни скъпи на сърцето и стомаха комбинации като тройка кебапчета с гарнитура, пилешки сърца с много лук и боб със суджук в гърне.
Има само един проблем - често менютата в традиционните български ресторанти са пълни с "кукички", които гарантират празен стомах и празен портфейл.
Ето няколко хватки под формата на думички и цели фрази, с които заведенията с везани покривки "ловят шарани":
Домашно приготвено
Ясно е, че в ресторант с име тип "Под на бай Муйо асмата" или "Старата паламарка" пред половината ястия ще стои думата "домашно". Също толкова ясно е, че домашни ще са най-много шопската салата, пържените картофи и каймата смес, от която се прави всичко от скарата до пълнените зеленчуци.
Другите предложения в ресторант "Старата паламарка" и сродните му пристигат от близкия хипермаркет в спретнати пластмасови баки с шарени етикети, в които преобладава буквата Е.
Готвачът гребе от тях с лъжицата за сладолед, разсипва щедро по чиниите, ръси в захлас със сол, пипер и сирене, за да се усеща изобилието, добавя неразумни дози лук и чесън, за да има някакъв вкус, и се почесва доволно по мустака.
Домашно, ама друг път. Който се излъгал - излъгал.
По нашенски
Това е като домашно приготвеното, ама с повече шок и извращения.
Да речем, че едно време бабата на собственика на ресторанта и главен готвач - шеф Краводеров - е приготвяла кьопоолуто с настърган кашкавал вътре или в гювечетата с домати и яйце е слагала круши за по-резлив вкус и ефект.
Постепенно достолепната жена е предала своите рецепти на поколенията без много излишни приказки, че не се прави така извън собствената кухня. Затова собственикът и като пораснал настоява, че тия ястия ще ги сервира, както си знае, ай сиктир и многознайковците!
А за да няма изненадани, Краводеров е тропнал едно "по нашенски".
Ако някой се опита да му каже, че в гювечетата не бива да има круши, защото това не е плодова салата, нито пък компот, шефът псува, налита на бой и гледа кулинарно-категорично.
Кюфтенце, картофки, лютеничка, кашкавалче...
Умалителните имена в менюто не бива да ви мамят - те подсказват, че авторът или е тежко инфантилен, или се опитва да ви замаже очите. Или и двете.
Склонни сме да приемем умалителните за мило обръщение, което цели да се почувстваме като у дома си "Под на бай Муйо асмата". И така докато не установим, че кюфтенцето е няма и 30 грама, картофките са една детска шепичка, а лютеничката и кашкавалчето са само блед намек за продукт.
Пържолката съответно е скромно резенче месо, пък филенцата са три фини като кутре пръчици, по които има зачатъци на панировка. Демек, да сме схванали намека, ако сме толкоз отворени.
Ако пък умалителните са признак на инфантилизъм - пак не е ОК.
Може и да звучат гальовно, ама и като че ли заплашват, че отнякъде ще дойде лично бай Муйо да ни храни с лъжичка в устенцата.
