Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Спасяването на редник Райън": Как Стивън Спилбърг засне най-великата военна сцена в киното

Началото на филма е демонстрация на майсторство Снимка: IMDB
Началото на филма е демонстрация на майсторство

"Спасяването на редник Райън" от 1998 г. е считан за един от най-великите военни филми. Не само заради работата на режисьора Стивън Спилбърг, блестящата игра на Том Ханкс или начина, по който са демонстрирани парадоксите и абсурдността на войната.

Филмът представя също така една от най-реалистичните и въздействащи сцени на битка в киното.

"Повечето експлозии са съвсем истински, така че всичко наоколо се разклати, когато ги активирахме", спомня си пред BBC Марк Хъфам, един от продуцентите на филма. "Не искахме да показваме бляскавата страна на войната. Искахме всичко да изглежда, точно така, както са го преживели онези момчета тогава."

Хъфман има предвид първите 23 минути от филма. Те са отделени за десанта на така наречения плаж "Омаха", който е едно от петте места по крайбрежието на окупираната от нацистите област Нормандия във Франция.

Денят "Д" или операция "Нептун" е първият ден от най-голямата амфибийна операция в историята. Обединените сили на САЩ, Великобритания, Канада и други съюзници стоварват 155 000 войници на френското крайбрежие, след като през нощта са били спуснати 24 000 парашутисти във вътрешността на Нормандия.

Само в рамките на първия ден - Денят "Д" - загиват над 4400 съюзници по плажовете. Само на "Омаха" са убити повече от 2000 американци, като съществена част от тази кървава битка е показана от Спилбърг в "Спасяването на редник Райън" по начин, който не е бил познат в киното до тогава.

Снимка: IMDB

Първоначалните планове са били за снимки на истинския плаж "Омаха" в Нормандия, но идеята пропада заради застрояването на региона след края на войната. Затова Хъфам е натоварен със задачата да намери друго подходящо място и да организира подготовката му.

Това се оказва плажът Къракло на източното крайбрежие на Ирландия.

Той в голяма степен напомня на историческото място в Нормандия и в същото време е достатъчно голям и равен, така че да позволи на автентични десантни машини да акостират на брега.

Подготовката и планирането са изключително мащабни. При общ бюджет от около 65 милиона долара за целия филм, почти 12 милиона от тях са изразходвани за 15-дневните снимки и 45-дневната подготовка на Къракло.

Математиката показва, че за по-малко от 14% от филмовото време отиват 20% от всички пари.

Вниманието към детайлите и реализма наистина е впечатляващо. Използвани са 2500 души в различни екипи и масовка, включително над 1000 резервисти и активни военни от ирландската армия, докато десантните лодки са управлявани от бивши морски пехотинци.

В тези цифри влизат и около 30 души с ампутирани крайници, снабдени с протези, така че да представят още по-достоверно обезобразени и ранени войници. Това, което прави "Спасяването на редник Райън" толкова специален, е именно този суров реализъм.

"С нас бяха между 20 и 30 хора с ампутирани крайници, които помогнаха да направим изключително автентични сцени на тежко ранени войници", обяснява Хъфам. "Някой може да кажат, че това е било твърде груб подход, но всички го направиха с голям ентусиазъм."

Снимка: Dreamworks

Използвани са и напълно функциониращи десантни лодки от Втората световна война и 50-те години. Те са особено важни за пресъздаването на цялата атмосфера на битката.

Първо зрителите виждат страха, морската болест и молитвите на всички млади войници. След това рампите се спускат и започва масово избиване. Хаос, летящи навсякъде куршуми и взривове. Вцепенени войници търсят откъснатите си крайници, докато други в последните мигове от живота си крещят за своите майки.

Няма музика или някаква епична партитура - единствено и само ужасът на войната.

"По време на първия снимачен ден бях в задната част на десантната лодка и когато рампата падна, видях първите няколко реда войници, които биват разкъсани на парчета", разказва звездата на филма Том Ханкс. "Естествено, знаех, че това са специални ефекти, но сякаш не бях подготвен за това колко реално е всичко."

"Въздухът буквално стана розов, шумът беше оглушителен и постоянно парчета от нещо падаха върху мен. Беше ужасно", спомня си той.

Не само въздухът е оцветен от мащабните експлозии, водата също е с променен цвят. По думите на Хъфам за подобни филми се използват едва няколко галона изкуствена кръв, но за този са изразходвани стотици. Така е постигнат въздействащия ефект с оцветена от кръв вода, който допълнително да шокира зрителите.

Когато снимките приключват, плажът и цялата околност трябва да бъдат върнати обратно в първоначалния си вид.

Премахнати са всички обслужващи пътища и следи от сгради, бункери и декори. След това е засадено обратно всяко стръкче трева. Само месеци след края на снимките на "Спасяването на редник Райън" никой не може да каже, че на плажа Къракло се е водила една от най-важните битки на Втората световна война. Пък било то и на кино.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените