В близкото минало съществуваше радио-предаване за правилната употреба на българския език. Всеки понеделник, след обедните новини. В него българисти от институтите на БАН и водещи университети анализираха неправилно използвани злободневни езикови фрази. С напредъка на демократичния преход на татковината ни това предаване отпадна от програмата. Сигурно в националното радио са преценили, че с прогреса на компютърните технологии езиково-граматичните правила не са толкова важни. Или пък са решили, че подобно предаване е отживелица на стария строй и са го преустановили.
Сега остана само рубриката "Език мой" с Владко Мурдаров в предаването "Денят започва с култура" в петък след 9.30.
По принцип българският език бе оставена на ерудираността и компетентността на водещите фактори в средствата за масова информация - журналисти, политици, коментатори. Реалността показва, че това не е достатъчно - българският език деградира с прогреса на новите технологии. И този процес започна в началото на 90-те години.
Невероятните вестникарски заглавия
Пионери в лумпенизирането на езика бяха вестниците „24 часа" и „Труд". Те започнаха тиражирането на идиотски заглавия от рода на "Нефтохим опече петима пак"! И такива с разменен словоред: „Глиган отстреля ловец" или „5 проститутки сгащиха ченгета на „Орлов мост".
Тъй като в българския език няма падежни форми за подлога и допълнението, само от контекста може да се разбере кой е извършителят (субектът) на действието и кой - обект на действието (допълнение). Т.е. читателят се въвежда умишлено в заблуждение за да се повиши интересът и, съответно, тиражът на вестника - от заглавията излиза, че глиганът е убил ловеца и проститутките са спипали ченгетата, а не обратното, както се разбира, ако се прочете статията докрай. Но тогава вече е късно и вестникът е купен - нали схващате уловката.
Паралелно в това направление работеха и банките.
Те революционно-смело нарушиха формата на множествено число на паричната ни единица лев - левове и въведоха „сметка в лева" вместо „в левове". В българския език съществителни като лев имат по две форми на съгласуване в множествено число - едната е обща (левове), другата се съгласува с числителното бройно, ако има такова (напр., 1000 лева). Поради което сметката може да бъде от „десет лева", но като цяло (без цифра) е „в левове". Срещнах банкова служителка, която искрено не разбираше какво имам предвид, като ѝ казвам, че искам да си открия сметка „в левове" и упорито ме поправяше: „В лева?".
Така се почна в началото на деветдесетте години. И се понесе... Неправилното съгласуване на числителни бройни със съществителни продължава до днес. Журналисти и политици казват: „4000 щатове" (в контекста - работни места в полицията) вместо 4000 щата или „11 щатИ" (в САЩ) вместо 11 щата.
"Чашката на язовира"
Използването на специализирани/технически термини също е свързано с езикови нелепици. Покрай скорошните неудачи при експлоатацията на язовир „Цанков камък", няколко дни по новините на програма „Хоризонт" говориха за „чашКата на язовира". Не е чашка, господа - чашка може да си поръчате в кръчмата! Чашка е умалително на съществителното чаша и предполага малък обект на разглеждане. "Цанков камък" си е коскоджамити язовир за милиард лева (според премиера) и да наричате дъното на водния басейн "чашка" е по детски смешно. Инженерно-техническият термин е язовирна чаша. Не знам кой "умник" е я умалил, но чашка не става за сериозна терминология.
Друг подобен термин е „тол системата" (или „тол таксите"). Той пък е нововъведен англицизъм, непонятно защо. Идва от „toll": такса/данък за използване на шосе/мост/пристанище и пр. (да не се бърка с другата английска дума „tall" - висок, която се произнася по същия начин). На български може да се каже "пътни такси". Или "магистрални такси", ако по ви харесва.
С неразумното узаконяване на англицизми рискуваме да изпаднем в ситуацията с неудачно въведения преди години термин „икономикс". Той бе зает от произношението на английската дума икономика и вкаран в родния ни език. В УНСС и до днес има действаща катедра „Икономикс"; какво да се разбира под това име - само в УНСС си знаят, за средноинтелигентния човек узаконяването на подобна чуждица е неразбираемо.
Глуповато-модният глагол „случва се"
В последните години, всички събития в средствата за масова информация у нас „се случват", дори и когато трябва просто да се осъществят. Направо замърсиха ефира с това „случване". Не знам откъде дойде, дали не е от английското: „It happens" (което най-общо може да се преведе като „случва се, става..."), но в българския език такава масова употреба не е правилна. Глаголът случва се има общ корен със случка и случайност и означава непредполагаемост и непредсказуемост на събитието. Може да се случи да спечелите от тотото или да ви удари гръмотевица (шегобийците казват, че във втория случай вероятността е дори двойно по-голяма, отколкото да улучите шестица от „6 от 49").
Планираните събития се реализират, изпълняват, осъществяват, в краен случай - стават. Въпреки това и журналисти, и интервюирани в хор повтарят какво ще „се случи" вместо какво ще стане при планирано събитие. А една министърКА (нарочно съм използвал разговорната, неправилна форма на думата министър) стигна до върха на творческата изобретателност, създавайки „бисера": „Случването и НЕслучването на реформата"!
Смяната на ударенията
Смяната на ударенията на известни географски названия също e дразнещ феномен. Ако в някои случаи (по-редки), то може да е оправдано (напр., новото произнасяне на МонакО вместо предишното МонАко, тъй като във френския ударението пада на последната сричка), то в други е учудващо: ДОнбас вместо ДонбАс. Или пък Дженуа вместо Генуа. Слушах по радиото един коментатор да говори четвърт час за КАтар, докато включа, че става дума за държавата КатАр!
Партията на европейските социалисти
Към слабостите на езиковата ни култура можем да споменем и използването на недомислени абревиатури- такива като недодяланото съкращение „ПЕС". Не знам какъв преводачески "талант" трябва да притежаваш, за да съкратиш Партията на Европейските социалисти дословно като ПЕС. И да я узакониш в употребата. Да припомням ли, че пес значи куче на български? Ами като не се връзва новоизпечената ви абревиатура с установените понятия в българския език, разменете словореда поне - да речем "Европейска социалистическа партия" и ето ви ЕСП - съвсем приемливо съкращение! Чудя се кой ли държи подобни "пи-ари" на щат в БСП!?
Това е положението с езиковата ни култура - печално. А нима заслужаваме друго? Няма как да очакваме друго след ежедневните опити за модернизиране на езика, въвеждатено на чуждици без нужда и когато от най-високи подиуми се прокламира просторечие и профанация на езика на Паисий.
