Оскарите тази година преминаха с толкова противоречиви реакции, че сякаш половината свят беше гледал една церемония, а другата половина беше видяла друга. Хубаво или лошо е, че наградите нямаха водещ? Добре или зле е, че „Зелената книга" спечели? Въобще трябваше ли да бъдат номинирани точно тези филми?
И на фона на всичко това цареше глобално настроение: "На кого изобщо му пука?!"
Няма какво да се лъжем: около церемонията винаги има по един-два скандала, но тази година изглеждаше така, сякаш дори самите номинирани са на заден план. Като се започне от идеята за категория „популярен филм", мине се през отпадналия заради стар хомофобски туит вариант за водещ (Кевин Харт) и се стигне до номинирането на "Черната пантера" в категория „Най-добър филм" - всичко около Оскарите изглеждаше като море от противоречия.
И все пак това се оказа церемония, на която много неща се случиха за първи път: първа номинация за супергеройски филм, първа - за филм на стрийминг платформа, първа награда на тъмнокожа жена за дизайн, първо шоу без домакин, първи Оскар за филм с българин в каста си, първа церемония с толкова много разнообразие в награждаваните имена. Тази еклектика предизвика толкова крайни реакции, че нито критиката, нито зрителите са единодушни в оценката си.
Коментаторът на „Daily Beast" Кевин Фалън твърди, че „шоуто не беше толкова лошо, колкото всички очакваха. Беше по-лошо". Според него четирите награди на „Бохемска рапсодия" карат човек да се замисли дали журито някога е гледало филми.
Според други коментари (например тези във „Vox" и дори „Daily Mail") Оскарите най-накрая са разбрали правилно какво значи разнообразие. Три от четирите награди за актьорско майсторство бяха дадени на хора с разнообразен произход - тъмнокожата Режина Кинг спечели наградата за поддържаща женска роля, Махершала Али - за поддържаща мъжка, а статуетката за най-добър актьор отиде при американската звезда от египетски произход - Рами Малек. Соня Сарая от "Vanity Fair" смята, че макар и без домакин, това е била най-добрата церемония от години.
И към този микс може да се добави и мнението на хора като писателя Стивън Кинг, според когото това си е било едно „дяволски добро шоу".
That was actually a pretty darn good Oscar show.
— Stephen King (@StephenKing) February 25, 2019
Въпреки всичко ТВ-рейтингът на наградите може да се окаже по-нисък дори от този на Оскарите през 2011-а - скандално лошото представяне на Ан Хатауей и Джеймс Франко като водещи.
Тотално разделение цари и в мненията около победителя в категория „Най-добър филм" - „Зелената книга" („Green Book"). Букмейкърите „даваха" наградата на „Рома" („Roma"), а Спайк Лий очакваше да получи статуетката филма си „BlacKkKlansman".
„Всеки път, когато някой вози някого, аз губя", препращайки към „Да возиш мис Дейзи", победителят от 1990 година, в който ролите на шофьора и возеният бяха разменени спрямо „Зелената книга" (тъмнокож шофьор вози бяла дама).
И ако на световно ниво това са водещите теми, на българска почва също успяхме да намерим кусури.
Появата на актьора Димитър Маринов с българския трибагреник на сцената в Долби тиътър предизвика еуфория и национална гордост сред някои зрителите, но и подигравателни усмивки сред други. Същевременно преди време той провокира противоречиви реакции с изказването си пред "Дарик", че "в момента най-страшното в Америка е да си бял мъж - ти си виновен за всичко, останалото не е важно".
Не можем да подминем и мнението на актьора Асен Блатечки, който коментира Лейди Гага и нейния талант в студиото на Нова: „Лейди Гага не е никаква актриса - няма какво да говорим! Тя просто е избрана изключително добре за тази роля... Тя е перфекта за тая роля - с големия си нос, с дебелия си задник... С нелепия начин, по който изглежда."
Това му донесе тежък гняв в социалните мрежи и горчиви коментари за собствените му талант и умения. Което, въпреки смута в българския инернет, едва ли е разтревожило Лейди Гага, или попречило видеото от живото изпълнение на Лейди Гага и Брадли Купър на песента „Shallow" да бъде споделяно безброй пъти.
Така неусетно и някак между другото минава фактът, че въпреки възгласите от "осанна" до "разпни го", церемонията по раздаването на наградите на Академията продължава да бъде най-престижната филмова арена в света. А това е факт, който едва ли скоро ще може да бъде оспорен.
