Всичко май започна от Тръмп. На прес-конференция малко преди изборите миналата година Съмър Зервос, бивша участничка в телевизионното реалити "Стажантът", обвини републиканския кандидат в сексуален тормоз. През 2007-а посегнал да я целуне без нейно съгласие.
Тръмп нарече "ужасни лъжкини" 10-те жени, които, следвайки стъпките на Зервос, се оплакаха публично от поведението му на разгонен сатир. Тогава той каза, че бегло си спомня за Зервос, а и тя по принцип не била достатъчно секси, за да й посегне, така че да ходи да пие една студена вода.
През януари тази година обаче Зервос заведе дело срещу Тръмп за клевета. Не му искала парите, искал да си признае.
В началото на октомври избухна секс скандалът, в който беше замесено името на един от най-влиятелните холивудски продуценти, Харви Уайнстейн. В продължение на много години Уейнстейн изисквал сексуални услуги от свои подчинени актриси.
Обвиняват го, че преди 18-20 години дебелакът еякулирал върху нечия коктейлна рокля по време на купон и че е склонявал начинаещи актриси да го масажират в хотелската му стая. Само че тогава потърпевшите не били склонни да защитят реномето си, понеже били "твърде изплашени".
Преди седмица пък Кевин Спейси беше обвинен в сексуален тормоз от бродуейския актьор Антъни Рап. Спейси сподели в Туитър, че е "повече от ужасен", но не си спомня случката, която обвинителят му твърди, че се е случила преди 30 години.
Преди два дни падна главата и на Дъстин Хофман.
Ана Греъм Хънтър се оплакала пред "Холиууд рипортър", че като стажантка по време на снимките на "Смъртта на търговския пътник" през 1985 г. Хофман й казал, че иска за закуска "твърдо сварено яйце и мек клитор." След което тя ревала цял ден, затворена в тоалетната.
Последната засега жертва на лавинообразно нарастващите "секс" скандали е холивудският режисьор Брет Ратнър, който беше обвинен от шест жени, че е извършил сексуално посегателство срещу тях. Пак по някое време през миналия век.
Когато преди няколко години все още работех в престижен български университет и на една почивка влязох в общия кабинет, заварих колежката си по френски да масажира заместник-декана на факултета.
Той грухтеше от задоволство, разгърден и гнусен, а тя мачкаше мазната кожа на врата му с откровено отвращение и неприязън, изписани на лицето й.
Тогава не казах нищо, признавам си. Но когато от мен бе поискана същата услуга след известно време, заявих на шефа си, че ще му спукам гьона от съдене, ако още веднъж иска от мен да свърша нещо, което не влиза в служебната ми характеристика. Нито дори да полея хлорофитума в офиса му! НИЩО!
А пък по-миналата година в самолета за Франкфурт един доста солидно изглеждащ господин с платинен ръчен часовник, голям колкото главата ми, и вестник Financial Times, пъхнат в мрежичката на седалката пред него, си извади пениса точно преди да почнат да сервират напитките и закуските и ме попита дали, ако ми е скучно, не искам да го подържа.
Казах: "Не, мерси! Имам си книга." И той се укроти.
След случката не пуснах възмутен пост във Фейсбук, нито пък уведомих "24 часа" и Милен Цветков, че въпросният пътник е упражнил сексуално посегателство върху личността ми. И че това, разбира се, е довело до непоправими щети на психиката ми, които ще останат с мен до края на живота ми и ще ми навлекат куп неврози, фобии и физиологическа непоносимост към оцветени в червено и синьо храни.
А не се оплаках не защото не разпознах в "насилника" си известен актьор, бизнесмен или Бойко Борисов.
Не се оплаках просто защото беше случка. Покана за секс от непознат. Отхвърлена. Забравена. Точка по въпроса.
Не искам да бъда разбрана погрешно. В никой случай не окуражавам подобни действия от страна на по-силния пол (както е известен). Не бих си и позволила да търся причината за случилото се в самите потърпевши, както и в безброй многото техни незнайни братя и сестри, оказали се някога в подобни ситуации, цитирайки любимата поговорка на народа, че който го е страх от мечки не ходи в гората.
Всеки има право да ходи където си иска! Обаче ако някои хора приемат сексуалните намеци, които други хора им отправят, за злоупотреба с властта или за налагане превъзходството на мъжкото либидо, то не е ли по-логично веднага да изразят негодуванието си от извършения насилствен акт, а не да чакат 20-30 години преди да го направят?
Да се изкараш жертва на сексуален тормоз само защото някой шеф ти е казал мръсен виц или те е плеснал по задника през 1997-а, а ти си си затраял, не те прави герой през 2017-та.
Прави те само жаден за обществено внимание, съжаление и пари.
Ако някой посегне върху личността ти по начин, който смяташ за неуместен, не би трябвало да има значение дали това е Доналд Тръмп, Джъстин Бийбър, Исус или портиерът на кооперацията. Трябва да реагираш своевременно, а не да чакаш портиерът да се снима в касов сериал или да стане министър-председател на страната, за да се оплачеш, че преди сто години те е поканил у тях на "кафе с райбер."
