47 процента от българите смятали себе си за природозащитници, посочват резултатите от представително проучване на Изследователски център "Тренд". В истинността на този резултат няма как да има никакво съмнение, очевидно просто трябва да предефинираме някои понятия.
Да вземем например явлението „Иван си хвърля боклука през терасата“.
Това е иновативен метод за преработка на отпадъци с множество преимущества. Първо, по този начин не се препълват кварталните контейнери за боклук, а на Иван му е пределно ясно, че най-нелицеприятната част от визията на квартала му са именно те.
Второ, пускането на торбички с отпадъци през прозореца има възпитателен ефект върху децата от квартала, които може да си играят пред блока – от малки ги учи да са по-внимателни, за да не им се стоварят проблеми върху главите. Буквално.
Трето, остатъците от храна в „бомбичките“ с боклук служат за препитание на всички улични котки и кучета в района. Какво по-природозащитническо от това?!?
Ако сте на противоположно мнение, вие просто не разбирате новите методи за опазване на околната среда, които Иван и много други като него изповядват.
Искате още доказателства? Когато се приберете вкъщи, погледнете подметките на обувките си. Там ще откриете доказателства не само за това как у нас се пази околната среда, но и за това какви са хранителните навици на хората във вашия град. Върху дъвка можете да намерите залепнала опаковка от вафла, а компания й правят кафявите органични отпадъци на кучета от различни породи.
Голяма част от българите са толкова големи природозащитници, че когато разхождат кучетата си не си носят лопатки и пликове, за да събират техните "мини". Подобни методи са характерни само за изоставащите страни от Западна Европа. Там просто не разбират, че в изпражненията на кучетата всъщност са полезни за наторяване на тротоарните плочки.
А хората, които разнасят отпадъците с обувките си, спомагат за наторяването на плочките и в други квартали. Така доброто се разраства, а градът цъфти ли, цъфти.
Но да погледнем по-подробно цифрите:
- Според същото изследване 40 процента от българите са на мнение, че в последните 10 години въздухът в населеното им място е станал по-мръсен.
Това, което изследването няма как да посочи, е, че тези наблюдения са базирани на наблюдения не през целия 10-годишен период, а през последните 6 месеца – откакто качеството на въздуха стана тема и взе да намира място в новините, когато редакторите им не могат да си харесат „нещо по-интересно“.
В загрижеността на голяма част от природозащитниците у нас (почти всеки, ако се вярва на изследването, а както казахме – няма основание да не вярваме) за качеството на въздуха можете да се убедите и от шофьорските им навици.
Изчакайте гореспоменатия Иван да напусне своята панелна обител и да се качи в колата си. Старият дизелов опел без катализатор дими като цял завод, но това е умишлено.
Иван има свой специфичен метод да стимулира 20-те дървета в 20-хилядния му жилищен квартал да преработват въглеродния диоксид и да създават повече кислород. Иван мисли за въздуха, който той и съседите му дишат!
- 73 процента от анкетираните се тревожат за обезлесяване, сеч или измиране на горите. Това се явява и най-големият страх на модерния български природозащитник.
Част от тези хора продължават да се отопляват на дърва, вероятно, за да стимулират засаждането на повече нови дървета. Има такива, които търсят и възможно най-евтината дървесина, дори да не е маркирана. Това е друга специфична черта на много българи – да се помага на социално-слабите и маргинализирани групи, като се подкрепят техните предприемачески инициативи от рода "с брадва, смелост и мерак" в гората.
Грижата за горските площи се изразява и в честото явление "да си хвърлиш цигарата през прозореца, докато караш". Целта там е ясна – да се създаде пречистващ огън, който да премахне старите гори и да даде възможност за развитие на нова растителност. А вие си мислехте, че това е безотговорност и мърлящина...
- 26 процента казват, че рециклират отпадъци. В тях попада и Мария, жената на Иван, която работи като хигиенист. Визира това, че офисите, които посещава, имат различни съдове за боклук – за хартия и за пластмаси. Съдове, съдържанието на които Мария накрая събира на едно място и ги хвърля в добрия стар метален контейнер на улицата, защото шарените са „много сложни“. Но е важно желанието.
За финал идва най-важната цифра - 41% от българите, най-голям дял, са "оптимисти за решаването на екологичните проблеми в България в следващите 10 години".
И след всичко казано дотук, как да не са?
