"Не носете смартфони, таблети и фотоапарати, за да се радвате максимално на преживяването". Това съветват организаторите на Фестивала на народната носия в Жеравна и молят гостите да оставят устройствата си някъде под местността Добромерица.
В ранната съботна вечер обаче социалните мрежи вече преливат от селфита на хора във везани ризи, потури, пендари, престилки и пафти.
Посетителите не могат току-така да зарежат техниката - патриотизмът им трябва да бъде документиран и демонстриран.
Родолюбието им трябва да бъде надлежно заснето, споделено, демонстриран на всеослушание. Затова явно из джобовете на носиите са скрили по някои и друг смартфон. Актьорът Бен Крос се ожени по време на фестивала, а Цветан Цветанов, също в потури и цървули, не пропусна да увековечи събитието.
Сватбата на Крос може да бъде оправдана с холивудска ексцентричност, докато влечението на политици и народ към носиите далеч надхвърля невинното любопитство и отдавна не е признак на ежедневно родолюбие.
Нито един от интелектуалците слез 1878-а (че и преди това) не си е правил снимка с народна носия. Петко и Пенчо Славейкови като скулптурно изображение са с костюми, а Алеко, осмивайки героя си, го облича с потури и пояс. Днешните политически "герои" сами навличат потурите.
Неусетно татуировките на Ботев, Левски и Раковски бяха покрити от бял лен и памук, украсен с червени и зелени шевици. ХорАта по гари и летища засенчиха боядисаните в бяло, зелено и червено трафопостове. Ежедневният анцуг и тениските на Fred Perry си намериха заместител в лицето на народната носия.
"Вечният закон на природата - колкото по-зле се живее в държавата, в колкото по-голяма кал затъва, толкова повече се засилва стремежът към корените".
Цитатът е на Сергей Лукяненко, но прекрасно описва ситуацията в България. Решихме, че живеем непоносимо и че потурите и цървулите ще ни "оправят" или поне ще върнат малко от завехналото ни самочувствие.
По пътя се отървахме от всякакво чувство за самоирония и оптимизъм и се вкопчихме в шаячните дрехи и Ганкиното - хем поддържа форма, хем е родолюбиво. Оказа се, че хумор и патриотизъм не си подхождат, че трябва да си сериозен и всяка дума да си тежи на мястото. Смешното във вица бива надлежно обяснявано.
Ироничното в случая е, че везаните ризи също са като от нелеп анекдот. Изглеждат като да са закупени от "българската седмица" в някой хипермаркет заедно със сирене и кайма на промоция. Шевиците са принтирани на конвейр върху бангладешки текстил, а цветята в косите на девойките са сто процента акрил, продукт на гордата китайска промишленост.
Превръщаме България в един огромен фолклорен "Дисниленд" - панаирът е същият, само че вместо плюшени животни имаме мъже в калпаци и жени с престилки.
В най-добрия случай носиите, които виждаме по гарите, по европейските площади и по фестивалите са прости, ежедневни носии, които нямат нищо общо със сложното празнично облекло на българите от едно време. А под тях често палаво се подават маркови кецове, официални джапанки и дори прословутите плетени "пичеловки".
Никой нехае, че една празнична носия се е обличала трудно почти колкото прословутите японски кимона, чието оби се връзва мъчно.
Градският площад от Агора, на която започват дискусиите и се раждат идеите, се обърна на селски мегдан, на който денонощно звучат гайди и зурни.
Живеем във времената на бързата храна и бързия патриотизъм. Няма време да се облича сложна дреха от поне пет части за жените или четири за мъжете. Едно трикотажно костюмче и малко бод, научен по време на часовете по трудово, и, воала - имаш си "носия".
И си осигуряваш време за патриотични дейности като огнени клади, стрелба с лък и други полезни за обществото таланти.
Можем ли да очакваме викинги по скандинавските летища и рицари в доспехи по английските по българския пример?
А накрая се оказва, че си такъв патриот - и Господ да слезе, не може да те накара да не си вземеш азиатския смартфон и да не се наснимаш. Няма сила на света, която да те извади от рилските езера, където си нагазил без оглед на екосистемата.
Като се замислиш, какво по-българско от това да пренебрегнеш забраната. Все пак ти си човекът, който спокойно минава през врати с надпис "Тук не е изход". Ако и да си във везана риза.
