Сред много български приказки и притчи има немалко, които оставят в нас като деца незабравими впечатления. Някои са забавни и хубави, но като че ли народното ни творчество е по-скоро ориентирано към възпитание на определени морални ценности.
Така в приказката за мечката и дърваря на децата им се вменява, колко е лошо да се обиждат другите, а тази за щъркела и лисицата учи, че отношението на другите към теб е огледално на твоето към тях.
От всички приказки има една, която изкарва на преден план проблем, който е световен. Става дума за приказката за куката. Един мъж имал син и внук и всички били много щастливи до деня, в който мъжът остарял много и рухнал. Синът му и снаха му трябвало да се грижат за него, но понеже е трудно да гледаш стар и болен човек, скоро им омръзнало и решили да го изхвърлят на сметището.
За целта синът взел една кука и завлякъл баща си до бунището. Когато тръгнал да си ходи видял как неговият син изприпкал и прибрал куката. Попитал го защо го прави, а синът му отговорил "Някой ден ще ми потрябва за теб". Той се засрамил от това и прибрал баща си.
Наистина грижите за тези, които не могат да се оправят сами, са трудни и затормозяващи. Затова не само хората предпочитат да обръщат гръб на старите и немощните, но го прави цялото ни общество и държава.
Безброй кампании за сираци (което е страхотно) и нито един лев, събран за някой старчески дом. За някое от онези места, където обществото захвърля в самота, нищета и мизерия хората, които са дали вече своя дан и от които нищо повече не може да се изсмуче.
Но не само биват забравяни, но и изхвърляни в буквалния смисъл на сметището да се оправят, както знаят. Защото са болни и стари.
Преди два месеца една стара болна баба, останала наскоро вдовица, но радваща се на две деца, четирима внуци и трима правнуци, бива диагностицирана с рак. Ужасната болест, която покосява масово тяхното поколение, без ясно обяснение защо. И не стига това, но ракът е нелечим - плъзнал е из цялото й тяло и е пуснал смъртоносните си пипала във всички жизненоважни органи.
Неспасяем случай. Остават й броени месеци. Децата й я прибират, за да я гледат. Но сърцата им се пръскат на хиляди парчета всеки ден, защото болката от болестта е ужасяваща, парализираща. Не може да яде, не може да спи, не може да се движи. Живот в агония.
Лекарите казват: "За обезболяващи трябва биопсия". Хирурзите казват: "Няма смисъл от биопсия. Опасно е на нейната възраст и с това болно сърце, а тъй като не можем да я излекуваме не ни трябва проба." Директорите на болниците не искат да я приемат. Дори в онкологията. За какво им е? Тя ще умре. Ще им развали статистиката.
Какво остава на хората? Какво й остава на нея? Болка! Само това. Всеки ден. Всяка нощ.
Тук мога да кажа само "Браво!" на държавата. "Браво" за това, че се грижи така за своите граждани. "Браво" - че такова е уважението към тази жена - акушерка, която е помагала на толкова хора да дойдат на този свят, за да могат да дадат своя принос за общественото благоденствие.
"Браво", че допускаме подобни неща да се случват. И мога само да пожелая на никой никога да не му се налага да гледа любим човек така да страда и да е абсолютно безпомощен да му помогне.
Тук няма живот, а само борба за оцеляване - и понякога човек се чуди какъв е този зор да се будиш всеки ден, след като се сблъскваш само с болка.
Миле А така, в хамериканската мечта ще да е проблема А пък в мадър Ръша например такива неща не се случват....
Оня, не се изказвай неподготвен за мадър Ръша. Проблема не е нито там нито в тъпата хамериканска мичтъ. Няма по-голяма глупост. Корабът при нас ще си потъва нормално, и ние само ще гледаме, без да направим нищо. Това е
Знам че не е там проблема. Ама просто нямаше как някой да не спомене американската мечта, демокрацията, европейските ценности, свободния пазар и.т.н. като виновник за всички злини по света... Все едно пък там където ги няма хората не мрат като мухи направо и без рак.
Въпроса е далеч по-сложен от запазването на "куката". Има твърде много измерения за един пост, но все пак, на първо място е разбирането ни за живота, като индивиди, семейства, общество, свят. Това, че в живота има и добро и лошо и че сме заедно с някого не само за забавление и печалба е почти непознато на повечето младежи, но не само на тях. Това че расте вече 3-то поколение, което не помни война, също си казва думата. От друга страна факта, че оставяме да ни разделят, за да ни владеят, не е безобидно наблюдение, а тотално обезсилване и унищожаване на обществената тъкан. Личното щастие и просперитет са недостижими, за сметка на нещастието и ограбването на други хора и в опита за постигане на такова "щастие" е генезиса на сурогата наречен "чалга". Ще завърша с един цитат от Библията, от книгата Притчи: "Страхът от Господа е началото на всяка мъдрост", ако приемем живота като дар от Господа, вярвам че ще го изживеем по-мъдро и ще го ценим повече от всичко.
"Безброй кампании за сираци (което е страхотно) и нито един лев, събран за някой старчески дом" --- И кое му е страхотното на кампаниите за сираци? Гарантират спокоен сън? Няма смисъл да се влага в старчески домове. С това темпо на инфаркти, инсулти, рак, сърца... стрес, работа на 2 места, гмо, замърсяване и изобщо висша еквилибристика за оцеляване колко от нас ще доживеят пенсия и евентуално старчески дом? Не вдовици, много млади измират, огледайте се - съседи, колеги, приятели, роднини. Здравната каса няма пари, болницата няма техника, липсват лекарства, изследвания, здр. пътеки... Кемтрейлс не ни трябва, ние и така си мрем!
Пузев То и по цял ден да си го местиш от единия крачол в другия и да плюеш ойропата, пак ще се гътнеш. Даже по-рано. От мизерия.
Че кво и е лошо на Южна Африка? Нали се рИвете срещу демокрацията и ойро-ценностите, като стане като в Южна Африка дано сте доволни накрая...
" Директорите на болниците не искат да я приемат. Дори в онкологията. За какво им е? Тя ще умре. Ще им развали статистиката". -------------------------------------------------------------------------- Каква статистика, бе, джанъм? Имам приятелка онколожка, която няма един оживял пациент. Не говоря за баби само, а за пациенти във всякаква възраст в напреднала фаза с метастази навсякъде. За какво им е болница? Морфинът е единственото спасение в случая и самите хора предпочитат да са заобиколени от близки хора, а не от призрачните бели престилки. По-малко ли ще страдат децата на бабата, ако знаят, че я боли и умира, там някъде си далеч от техните очи?! Истината е в профилактиката. Има много изписано по темата..