От телевизионния и компютърния екран ежедневно ни залива хранителен за сетивата бульон от кецове и перчеми в неоново зелено, туъркващи дупета, пъстри музикални хитове - еднодневки и двудневки.
Лицата на множащи се сякаш чрез пъпкуване актьори и актриси, рапъри, хип-хопъри, влогъри, инфлуенсъри, участници във ферми, брадъри, хикс фактори и капки се въртят в рулетката на сутрешни блокове, вечерни шоу програми, коментарни рубрики и риалити формати.
В един момент започваш да се чудиш как е възможно в страна от седем милиона души, един милион да са известните личности.
И се обзалагам, че поне още половин милион искат също да станат известни. Или поне да се оженят за някой известен, че то понякога и така става работата с популярността.
Годинките си минават и, сори, Жоре Христов, ама само с едни сценични костюми в черно и бяло и песни със същото заглавие човек, колкото и да е талантлив, вече няма как да стане известен. Който от "старите пушки" успял да додрапа до славата през 80-те и 90-те и да остане и до днес в кюпа на звездите - успял. Сега обаче се иска много повече от това да изпееш "Оставаме, оставаме", за да останеш в полезрението на хората.
Трябва си теория. Трябва си мар-ке-тинг.
Не съм специалист по пиар, но за сметка на това съм добра в наблюдението. Наблюдавам внимателно и си водя записки. Аз съм един Хорацио Кейн, който ходи с черен костюм, когато всички други са по бански и ролери, и гледам кой какво прави (и как се излага).
За да стане известен. За да стане разпознаваем. За да пишат за него в жълтите сайтове, че е болен от рак и че е спал с Азис. За да има 10 хиляди последователи в Инстаграм. За да го спират по улиците за селфита и да го питат дали не е "оня с брадата, дето играе в сериала от 8 заедно с оная другата, къдравата, дето е сестра на един журналист от Канал 1".
И ако сте от този половин милион, жаден за слава, която не се печели толкова с лични качества, колкото с набор от фокуси, които вадиш от ръкава при нужда, аз съм на насреща, за да дам няколко безплатни съвета за това как да станете популярен човек. Засега в България, после (евентуално) и в други градове.
Измислете си творчески псевдоним
Никнеймът е задължителен. Знаете ли си коя е Христина Христова? Подсказка: Не е счетоводителката във фирмата ви, която никой не кани на банкети. Това е Тита с титаничните бедра, която всеки кани на банкети, а Илон Мъск би поканил на разходка до Луната.
Извод: Вашите не са мислили като са ви кръщавали.
Препоръка: Вкарайте в никнейма не по-малко от шест символа, поне една главна буква (може и първата от истинското ви име), една цифра и един символ (€%$?!*). Ако обаче един подобен псевдоним би ви затруднил при даването на автографи, може и нещо тъпо. Вижте, например, как на Абел Маконен Тесфайе му лепна перфектно глупавият прякор “The Weeknd”. При това с правописна грешка!
Колкото си по-умен, толкова си по-тъп
Запомнете добре този оксиморон, прекрасно улoвил духа на времето, в което живеем. Да, всички цъкаме с език от възхищение, слушайки за наши хора, направили успешни стартъп бизнеси в Америка и Германия, за младежи, печелещи олимпиади по физика и математика в Корея, и за инженери с мозъци от ново поколение, които измислят бионични протези за липсващи крайници. Обаче искаме ли да спим с тях? Не. Искаме да спим с Тото от "Скандау". И с д-р Тасев от "Откраднат живот". Така че дори да имате някакъв интелект, трябва да го жертвате в името на голямата кауза. Каузата да сте известни.
Извод: Умниците не са секси.
Препоръка: Да се прочете "Възхвала на глупостта" от Еразъм Ротердамски.
Бележка под линия: Това е холандски блогър, живял през 15-16 век.
Човек е това, с което се храни
Имайки предвид тази великолепна максима, нали не искате да сте тутманик? Или дюнер? Предполагам, че не. Имидж не се прави със сутляш и кебапчета. Затова качете пост в профила си в социалните мрежи, че сте на палео диета, още откакто сте се отбили от майчината гръд.
Допълнете здравословния си имидж със снимков материал. Щракнете се пред магазин за безглутенови храни, например. И нека повече хора ви видят как се разхождате из града с чаша лилаво смуути в ръка. Нито една трендинг звезда не яде и не пие каквото дойде. Или поне не си признава. Вижте само какво стана с Антъни Бурдейн, който ядеше от всичко по много!
Извод: Въглехидратите са ваши врагове.
Препоръка: Ако ви поканят за VIP гост в Hell's Kitchen, си поръчайте поширно яйце и миди Сен Жак, понеже и двете звучат като нещо, което би яла Джей Ло.
Бележка под линия: После ще си доядете с пица на парче.
Правете препратки към известни хора и места
Истината е такава, че колкото и да се напъваш да постигнеш нещо самичък и да бъдеш забелязан, никой няма да ти обърне внимание, ако поне веднъж не се изцепиш пред някоя медия, че в клипа към поредния ти проект е участвал фитнес инструкторът на бившата съпруга на рапъра Шон Комс. Уж небрежното споменаване на градове в чужбина (без Македония и Сърбия), където сте "пели" или "ще пеете", както и на имена на известни личности, с които сте "много близки" и постоянно си звъните, носят още червени точки за развитието на образа ви.
Ето, например, Енджи Касабие, която по собствените й думи (но най-вече по снимки) се е грижила за диетите на кого ли не в Холивуд. Като плесне с ръце и възкликне "Де Ниро е изключителна личност!", как да се усъмниш в звездния й статут. Така де, Робърт не би позволил на всеки да го опознае от толкова близо! Жената е пълен професионалист в постигането на известност и то буквално от авокадо и сокчета със спирулина!
Извод: Докато читалището в Горна Оряховица не придобие статута на зала "Олимпия" в Париж, махнете го от творческото си CV.
Препоръки: Виж по-горе.
Ъпгрейднете си речника
Сигурно сте забелязали, че славата напоследък върви ръка за ръка със заучаването на своеобразен професионален жаргон, без владеенето на който ще изглеждате и ще звучите, честно казано, гола вода. Или в най-добрия случай като Софи Маринова. Използването на американски думи също придава един особен, западно-ориентиран чар на речта.
Вижте как му порасна работата на 100 Кила, откакто почна да смесва варненския диалект с "Оh, my gosh!" и “Are you fuckin' kiddin' me?" А с издаването на автобиографична книга направо изтрепа рибата. Но после не я изяде, понеже освен писател, бил станал и веган. Перфектен пиар ход, братле!
Извод: Езикът не е това, което беше. Питайте Вазов.
Препоръка: Избягвайте вече станалите архаични изрази като "шлагер", "тава", "стихотворение", "певец". Вместо това използвайте "хит", "проект", "поема", "артист". Глаголите в изказа си може да сведете до минимум като замените горе-долу всичките с един единствен: "случва се".
Не е важно какво имаш да кажеш, а какво имаш да покажеш
И понеже, за да не съм голословна, залагам на метода case study , веднага давам пример с Папи Ханс и неговия възход към национална слава. Човек от солидно интелектуално семейство и със сериозно образование и литературни интереси, Константин Трендафилов, а.к.а. Папи Ханс (казах ли ви, че истинските имена за нищо не стават!) в един момент решава, че му стига толкова "висока" култура, облича хавайска риза и снима клип в естетиката на 80-те години с жени по изрязани трика. В текста на песента, която го превръща от сравнително неизвестен копирайтър в ужасно популярен ентъртейнър, се говори за печива. Но не съвсем.
Извод: Никой не е станал известен през 21-и век, защото харесва Кърт Вонегът, а защото знае с какви продуктите се прави кекс.
Препоръка: Колкото повече дупета, толкова повече дупета.
И накрая, но не на последно място трябва да напомня, че ако не станете вайръл поне веднъж, може да забравите това нещо със славата. Разбира се, не говорим за клипче, заснето от случаен минувач, на което се вижда как забивате шамар на пенсионерка, понеже не е дала път на автомобила ви.
Само че в това отношение от мен съвети не искайте. Аз TikTok не ползвам. По-добре попитайте някой тийнейджър - те повече ги разбират тези неща.
Или Ива Екимова, ама да знаете че тя ще ви иска хонорар. Oт мен: всичко хубаво, живи и здрави и успех по пътя нагоре и към диванчетата на Гала и на Цитиридис!
