21 постулата, по които няма смисъл непрекъснато да спорим

Ако напоследък имате чувството, че се въртим в кръг, може и да сте прави. Циклим на едно място и не можем да отлепим. Една от причините е, че когато постигнем съгласие по някаква важна тема, не я затваряме и не продължаваме напред.

Не градим основи от постулати, а непрекъснато ги разклащаме. Все едно първите хора да спорят дали да използват оръжия или не. Трябва по някое време просто да се фиксира базата и да се гради нагоре. Иначе няма да мръднем от ниво да водим безкрайни разговори дали да използваме огъня или дали да излезем от пещерите.

Напредналите държави затова се развиват. Приемат нещо за решено и продължават. И естествено могат да мечтаят за покоряване на Марс, а не циклят дали да има манифестации, или не.

Предлагам 21 постулата, по които мисля, че дебатите са затворени и можем да продължим напред:

1. Хора сме. Преди да сме леви, десни, горни, долни, умни, тъпи, богати, бедни, каквито и да е други, първо сме хора. С всичките плюсове и минуси. С всичките си странности.

2. Всички искаме да принадлежим за западната цивилизация и приемаме нейните ценности.

3. Огънят, колелото, парната машина, компютърът, печатните книги, интернет и други такива са достижения на цивилизацията ни и са полезни.

4. Образованието е една от най-важните ценности.

5. Нищо не оправдава насилието.

6. Комунизмът, нацизмът, червените кхмери, пустинните терористи и други подобни човеконенавистни режими не трябва да бъдат допускани отново.

7. Не е хубаво да се бие венозно хероин на деца.

8. Твоите права свършват там, където започват да се нарушават чуждите.

9. Не прави на другия това, което не искаш да ти направят на теб.

10. Никой няма право да отнема живота, свободата, здравето, собствеността и т.н. на другиго.

11. Хората се раждат равни. С равни базови права, като членове на обществото. И с равни базови задължения към същото общество.

12. Но хората са и различни. Всеки е индивидуална вселена. Всеки си има своя акъл, своите възможности, своите характеропатии. Тази различност помага на обществото да се развива.

13. От всички нас зависи как обществото ни ще се отнася към хората в неравностойно положение.

14. Времето движи напред. Минало, настояще, бъдеще. Причинно-следствените връзки са резултат от този факт и не могат да бъдат променяни, защото някой има друго мнение.

15. Науката е внимателно подредена система от доказуеми твърдения, правила за извод и много, ама много проверки на всяка една идея. Науката няма отговор за абсолютно всичко, самите учени признават това. Но това не означава, че всеки неграмотник може да обижда професорите.

16. Политиците са служители на хората. А не „богопомазани", „спасители", „висша сила" или друго подобно. Ние, като общество, трябва да можем да им даваме насока. И ако не си вършат работата, да можем да ги махаме веднага.

17. Законите важат за всеки един. За да се спазва това, е необходима истински независима съдебна система. Словосъчетанието: „Независимата съдебна система беше избрана по квотно от парламентарно представените партии" е леко странно.

18. С голямата сила идва голяма отговорност. А с големия мързел идват големите проблеми.

19. Всеки има право сам да си провали живота. Но няма право да обвинява другиго или цялото общество за това.

20. По-вероятно е да няма рептили, илюминати, кемтрейлс, тамплиери, Зона 51 и всякакви други заговори. Светът си има друга работа, а не да си губи времето и да мисли черни планове за нас. По-вероятно не му пука, даже въобще не ни забелязва. Преживейте го.

21. Ако случайно възникнат някакви въпроси или съмнения, вижте т.1.

Факт е, че всеки постулат си има изключения, които само го потвърждават. И може би това не е всичко. Може би има и други важни точки. Не твърдя, че съм изчерпателен. Но поне е някаква основа. Нека стъпим на нея и спрем да се въртим като дете на пясъчна площадка, преливащо един и същи пясък от кофа в кофа.

Да го наречем обществен договор или просто човешко разбирателство и да продължим нататък. Да вдигнем глава и да погледнем напред и нагоре. Звездите ни чакат... :)