България на три трапези

Макар и да не ми се иска да го призная, има известен риск с настоящите си писания да заема ролята на дървения философ в компанията. Но пък поне писането е по-малко натрапчива форма на разсъждения, а и четенето е в повечето случаи доброволно. Та драги ми читателю, мисля имаме налице що-годе откровено джентълменско споразумение по повод възможно нарушаване на шкембеджийската хармония по празниците. С това откровение си позволявам да се самоудостоя с картбланш за споделяне на няколко мисли за България и световното положение.

Трапезата

Някъде бях прочел, че българите сме „трапезна" нация. Не е далеч от истината, че между Дунав и Струма трапезите решават важни държавнически проблеми. Трапезата е със статут на културен, политически и бизнес форум. Обикновено силните на трапеза са поне едни гърди напред в държава и бизнес.

Трапезният лъв е категория с обществен и социален статус.

Последните две-три десетилетия на прехода родната трапеза се трансформира от заводска в мутренско-парвенюшка, естествено и в двата случая с неизменния партиен елемент от всякакъв цвят. Филчев беше по трапезите, Генералите произтичат от ресторантска трапеза, Батето, лека му пръст, там живееше, прокурори, магистрати, депутати, министри...

Дори и случайно някой да долови нотки на сарказъм в скромните ми съждения, няма как с най-голямо откровение да не отбележа, че трапезата е и народопсихология с историческо звучене. Хъшовете са около трапеза, а Странджата е кръчмар...

Разбира се, стереотипизирането на цяла нация под общ знаменател е глупаво и некоректно. Същевременно е трудно да не се съгласим с клишето (макар и с половин уста), че българинът е силен на маса. За съжаление често само и единствено там.

Светогледът и прогресивността започват и свършват между четирите ръба с покривка.

По-докачливите ще кажат: ами големите митинги от 90-те, ами площадното сваляне на правителства, ами гражданския натиск и неподчинение, партийния дом... ами Стефан Савов и Филип Димитров?

Така е, не бих и помислил да омаловажавам всичко това. И аз съм мръзнал по площадите, както много от вас, и гледам с уважение на многото честни хора, които изразяват гражданска позиция. Но тези моменти на масова национална еманципация, погледнати от хоризонта на времето като че ли пак свършват скоропостижно около нечии трапези, където нещата биват решавани по същество.

Чат-пат масите се завъртат, дори сменят, но като че ли трапезният принцип си остава непроменен вече 26 години.

Трапезните гласоподаватели възпроизвеждат трапезни политици в една трапезна държава където всеки се чувства комфортно, стига да е в непосредствена близост до някаква... сещате се. За съжаление, в този омагьосан кръг няма как очакванията да са особено високи...

Яйцето или кокошката

Омагьосан кръг, защото не става ясно дали трапезната посредственост е причина за циклещия вече четвърт век български преход и (до скоро) сравнително пренебрежимото международно присъствие на България - или просто една малка държава в преход без особена стратегическа роля на глобалната сцена може единствено да култивира сервилно трапезно управление...?

Може би симбиозата между тези категории е взаимна до степен, в която едното създава почва за другото и взаимно се възпроизвеждат? Не е тайна, че за голяма част от гласоподавателите политическите процеси в страната попадат единствено под категориите „зрелище" и теми за „на по чашка". Да не говорим за процесите извън граница.

Овчедушието и отчуждеността са общият знаменател за всичко наоколо.

Нещо от сорта на вечната профанна логика: „Всички са маскари - и управляващи, и опозиция, и тея дето не влезнаха също. И американците, и руснаците. И тея от ЕС, дето ни взеха националната автономия. Ае наздраве!".

Или с две думи, посредствената държавна политика ни приковава към постоянен статут на малка и безинтересна балканска държава или статута на малка държава обуславя нехайността на глобалните интереси към посредствената ни държавност? - Яйцето или кокошката?

Което и да е от двете, като че ли международните събития последните месеци дадоха надежда за начало на преформулирането на този омагьосан кръг.

Нова година, нов късмет?

И за хората по трапезите стана ясно, че международно нещо се случва между Русия и Запада. Украйна и Южен поток са просто проявления на процеси, които текат от доста време насам. Емоционалните изцепки в стил фен-клуб на родните трапезни герои са меко казано неадекватни.

Русия преследва своите стратегически цели за разширяване сферата на влияние чрез използване на енергийните си ресурси. Нищо неочаквано и необичайно в това. Западът естествено отстоява позициите си в глобален мащаб и защитава своята територия.

Къде тук изобщо има някакво място разговорът за Руско-турската война, неадекватни сантименталности по Народната Република и прочие?

Дори ако щете оценките за и против Русия и Америка са безпочвени в контекста на прагматичния разговор за националните интереси. Разбира се, изчистената логика е непонятна категория за трапезната реторика. Трапезният говорител търси емоцията и ефекта, пропити със сериозно количество еснафлък и гарнирани с куха псевдо-национална гордост.

Изчистен от емоции и шумове, въпросът пред нас е доста простичък - България иска ли (да продължи) да е част от глобалната карта на пазарните икономики?

В тази връзка конфронтацията между Русия и Запада ясно демонстрира няколко много важни заключения за нас (а и като цяло за страни като България): Първо, че войната с танкове и бомби е ретроградно явление, най-вече типично за страни които са тотално извън механизмите на глобализираната световна икономика (Афганистан, Ирак, не дай си боже Северна Корея) и където физическата сила е единствения инструмент за влияние. В тази връзка размахването на плашилото на възможна бъдеща война между Изтока и Запада е меко казано несъстоятелно и неадекватно.

Второ, след падането на желязната завеса Русия отдавна не принадлежи към групата страни извън глобалната икономика. Всъщност Русия по съществото си е капиталово ориентирана държава, която икономически е изцяло на терена граден и развиван повече от половин век от Америка и западните икономики след Втората световна война.

Терен с установени механизми, влияния, организации и йерархия - капиталови и стокови пазари, монополи и олигополи, политики на търсене и предлагане. Машина, която е готова да се защити ефективно във всеки един момент, използвайки разбира се единствено пазарни механизми.

C други думи, Русия се яви на мач за световната купа по американски футбол в Тексас с отбор от преквалифицирани милиционери от Нижний Новогород.

Е, драги ми читателю, на кой отбор би заложил? По този начин общо взето стоеше (и все още стои) въпросът пред България през 2015. Мисля не труден въпрос дори и след няколко чашки на маса...?

Нова година, нов късмет! Наздраве!