Първият ден на 51-вото Народно събрание (НС) може да бъде определен като очакван фалстарт. Новите депутати се събраха, заклеха се, прочетоха си декларациите за началото на този парламент (някои се бяха отдали на прекомерно словоблудстване, ама 'айде...) и след това показаха обичайната си невъзможност да постигат компромиси дори по елементарни въпроси.
И отново няма избран председател на НС, като заседанието ще продължи в сряда.
Макар и кратко и безидейно, това първо заседание ни дава известна храна за размисъл. Ето 4 извода след началото на 51-вия парламент:
- ГЕРБ са пред сложна дилема
Най-голямата политическа сила остана в изолация по време на гласуването за председател на Народното събрание. Нито една от останалите формации не подкрепи кандидатурата на Рая Назарян за поста, въпреки заявката на партийния лидер Бойко Борисов, че от избора на шеф на парламента зависи дали ще има след това преговори за правителство.
По-рано Борисов изключи пред журналисти възможността партията му да преговаря с което и да е от двете крила на ДПС ("ДПС-Ново начало" на Делян Пеевски и "Алианс за права и свободи" на Ахмед Доган), както и с "Възраждане" и МЕЧ. Това оставя ПП-ДБ, "БСП - Обединена левица" и "Има такъв народ" (ИТН) като възможни партньори за ГЕРБ-СДС.
Въпреки това от ИТН вече се оплакаха, че никой досега не ги е търсил за преговори, докато ПП-ДБ дадоха ясно да се разбере, че няма да подкрепят исканията на ГЕРБ, докато от партията на Борисов не изпълнят исканията им за "санитарен кордон" около Делян Пеевски. Позицията на социалистите засега остава по-скоро неясна и противоречива.
Ако искат да постигнат целите си и да излъчат не само председател на парламента, но и правителство с първия мандат, ГЕРБ ще трябва да минат в много по-конструктивна и компромисна форма на комуникация - нещо, което Борисов поне за момента отказва да направи.
- Делян Пеевски се готви да премине в нападение
Съмненията за купуване на гласове и контролиран вот около резултата на "ДПС-Ново начало" накараха много партии да странят от формацията на Делян Пеевски, като ПП-ДБ дори изискаха налагане на "санитарен кордон" около политика.
Преките му врагове от крилото на Ахмед Доган побързаха да се качат на вълната и да отправят атаки срещу "Момчето" и това как то щяло да действа деструктивно в новия парламент.
Самият Пеевски изглежда няма намерение да опровергава тези обвинения от бившия си ментор Доган. Напротив.
По време на организирания от "ДПС-Ново начало" протест в центъра на София партийният лидер излезе и обяви, че това бил последния път, в който от формацията му ще са "мирни", а следващия път щели да нахлуят в президентството.
Пеевски подхвана обичайната си реторика на обвинения спрямо ПП-ДБ и държавния глава, докато последователите му носеха идентично изглеждащи плакати и лозунги, че не са фантоми и доброволно са избрали "Новото начало".
Едно е сигурно - тази формация няма да търпи просто така да бъде изпратена в изолация и ще се постарае всячески да събере вниманието около себе си.
- Всички "обичат" ПП-ДБ
Ако доскоро градските демократи се намираха в нещо като изолация и никой освен ГЕРБ и отчасти ДПС не искаше да преговаря с тях, сега ПП-ДБ има оферти за общи действия от "Възраждане" и МЕЧ, докато "Алиансът за права и свободи" на Доган дори подкрепи Андрей Цеков от ПП за шеф на парламента.
От другата страна остават ГЕРБ, които все още виждат в сметките си поне част от ПП-ДБ като потенциални коалиционни партньори (въпреки всички приказки на Бойко Борисов за никакви компромиси).
Ясно е, че повечето от тези протегнати ръце към ПП-ДБ са чисто демонстративни. Между тях и "Възраждане" например няма почти никакви общи точки в политически план, а по всяка вероятност електоратите и на двете формации ще подложат политиците на яростни атаки.
Този демонстриран интерес към градските демократи обаче не работи особено в тяхна полза. Формацията в един момент все ще трябва да избере какво да прави, а когато направи избора си, неминуемо ще има разочаровани.
Защото е много възможно изборът да е между антикорупционния и борещ се срещу мафията ъгъл в политиките на коалицията, и нейната прозападна, про-НАТО и ЕС външнополитическа ориентация.
Възможно е демократите да изчакват и потенциалния ход на президента Румен Радев и дали той ще "благослови" някоя нова политическа формация, както се спекулира. Проблемът с тези спекулации е, че държавният глава досега не проявява особена активност по отношение на лансиране на нови партии.
- Нещо трябва да се промени. Спешно.
Никой не е изненадан от факта, че все още нямаме избран председател на Народното събрание. Този филм сме го гледали, както сме гледали и разпада на още няколко други парламента, в които партиите уж искат да правят управляващо мнозинство, но после се оказва, че нямат желание.
Всичко това е показателно за тоталната немощ на политическата ни класа към настоящия момент - импотентност, за която "Виагра" все още няма открита. А това води до познатите вече апатия и отказ от участие в демократичния процес.
Едва ли някой вече си прави илюзии защо се вдигна избирателната активност на последните избори - купен вот и мотивацията на онези, които искат да противостоят на купения вот.
Сегашните съмнения около честността на резултатите от изборите, искания за касиране, както и поредния провал на народните представители да изпълнят и елементарни дейности, със сигурност ще повлияят върху активността следващия път. И това ще е напълно разбираемо.
Ако искаме хората да върнат вярата си в демокрацията, нещо трябва да се промени много кардинално.
Дали това ще е отношението на политиците и склонността им да работят, вместо само да дърдорят, дали ще е начинът, по който се избират депутатите (въвеждане например на мажоритарен модел, бонус за победителя или нещо друго), или ще е въвеждането на нов играч на полето, който да може да вземе голяма част от вота - промяна със сигурност трябва.
