Гледах го. След солидно чакане, спекулации и треперене под лъжичката като си представя колко глупости може да изсипе Ридли Скот в продължението на "Гладиатор", най-накрая гледах филма и мога да кажа, че част от страховете ми се оправдаха, но други се оказаха безпочвени.
В най-добрия случай "Гладиатор II" е забележителна кървава баня. Но от сценария и историята има какво да се желае.
Неприятно ми е да го кажа, но когато става дума за Ридли Скот, летвата трябва да слезе надолу, понеже последните му филми бяха низ от тотални абсурди. Поставен до тях, "Гладиатор II" е стъпка напред за режисьора.
Сравнявайки обаче продължението с първия филм, новият "Гладиатор" бледнее пред шедьовъра с Ръсел Кроу и Хоакин Финикс. На светлинни години е от стабилната история, от емоционалното въздействие и от създаването на запомнящи се сцени.
"Гладиатор II" е ориентиран като гледаемо, визуално величествено копие, прокълнато да остане придатък на оригинала.
Гледайте тук трейлъра на "Гладиатор II":
В продължението си Ридли Скот ни отвежда 16 години след смъртта на Марк Аврелий. Намираме се в Рим, потънал в бесните извращения на императорите-близнаци Гета (Джоузеф Куин) и Каракала (Фред Хечингър).
Под тяхната тирания народът "яде война", а мечтата за Рим в ръцете на сената е започнала да звучи повече като приспивна приказка, отколкото като реална възможност.
Великият Рим се огъва под тежестта на собственото си мракобесие, но алчността за покоряване на нови територии не стихва.

След като на бегом се запознаваме с условията на ръждясващата империя, филмът ни отвежда в берберското царство, където Хано (Пол Мескал) и съпругата му се готвят да се отбраняват от задаващите се по море римски войски.
Флотилията е ръководена от генерал Акаций (Педро Паскал), който за рекордно кратко време сгъва на две съпротивителните сили на варварите. При нападението съпругата на Хано е смъртоносно ранена, а той е пленен и продаден като гладиатор.
Досещате се вероятно, но Хано е малкият Луций от първия "Гладиатор", който е бил отпратен от майка си Луцила (Кони Нилсен) след смъртта на император Комод.
Страхувайки се, че е твърде млад, за да е ефективен наследник, но твърде лесна мишена пред потенциалните кандидати за трона, Луцила е раздвижва връзките си и скрива сина си.

16 години по-късно Луций е закопал спомените от предишния си живот, а след като по заповед на генерал Акаций е останал без половинка, единствената мисъл, която го вълнува, е как да си отмъсти.
Шансът тропа на вратата, когато Хано привлича вниманието на патрона в бизнеса с гладиатори - Макрин (Дензъл Уошингтън). Макар че е обсипан със злато като за ромска сватба и има маниерите на обиграно конте, Макрин не е типичният господар.
Вместо да налага заповеди и камшици като нормален робовладелец, той сяда с Хано и го увещава да работят заедно, сякаш се кани да го наеме на граждански договор. Предлага да му уреди среща на арената с генерал Акаций, ако Хано му донесе доволно количество победи на предстоящите гладиаторски игри.
Сделката е сключена, с което влизаме в същината на "Гладиатор II".

Сърце не ми дава да ви разкажа повече за сюжета, за да не разваля изненадите. Но ще ви подскажа да не оставате с грешното впечатление, че вторият "Гладиатор" повтаря динамиката на първия.
Идеята на продължението не е да изправи единия мъжкар срещу другия мъжкар, оставяйки ги да се разкъсат пред очите ни. В основата на историята клокочи политическа интрига, която се разгръща в течение на филма.
Последен жокер и спирам. Героят на Пол Мескал не е движещото колело в "Гладиатор II", а ако очаквате велики подвизи от генерал Акаций, ще останете разочаровани. С него и без него, историята щеше да запази целостта си.
Голямата звезда на филма е Дензъл Уошингтън. Това е неговото шоу, неговото време за почести и слава.
На Ридли Скот трябва да му се признае, че с едната половина на мозъка си е опитал да разграничи двата филма "Гладиатор". И това е видимо в змийската осанката на Макрин. Но другата му половина здраво го е дърпала обратно към 2000 г.
Режисьорът не е устоял на изкушението да погъделичка носталгията, включвайки черно-бели кадри с Ръсел Кроу от първия "Гладиатор". Но това решение спъва филмът да заработи самостоятелно. Как да стане това като призракът на Максимус (Кроу) не спира да витае в историята?
Сценарно "Гладиатор II" издиша и защото, като изключим Дензъл Уошингтън, останалите герои нямат интересни истории. Скучни са и са написани така, че да не се вълнуваме за тяхното бъдеще.
За Хано, или Луций, не научаваме много извън битието му сред кокошките и разговорите с лекаря, който му зашива раните след всяка битка. Той си е празно платно, независимо че още в началото на филма е натоварен със силен драматизъм и противоречия.

Верен на майсторството си в създаването на визуално зрелище обаче, Ридли Скот е надминал себе си с "Гладиатор II". Този човек е на 86 години, но окото му изобщо не отслабва.
Предлага феноменално красиви сблъсъци и въвлича зрителите, като ги поставя в позиция на тълпата в Колизеума, която наблюдава боя на арената.
Мизансценът тук е рядко дързък и амбициозен. Включено е контролирано забавяне на движението, близки планове на битките и внушителни декори, които създават спиращ дъха ефект.
В сценария на "Гладиатор II", където Скот се е пробвал да изследва жаждата за власт в Древен Рим, режисьорът не се е справил особено добре. Но определено е наваксал пропуска с визуалния си разказ.

Лентата събира най-големите брутализми в Рим, когато гладиаторите са гледани като зверове и са пренасяни в жертва за забавление на кръвожадната публика. Честите контрасти, които режисьорът прави между съвършената архитектура на Колизеума и безмилостния свят на арената, са забележителни.
Скот не се е колебаел доста да преувеличи насилието. И без да сте вещи историци, може да хванете неточностите в гладиаторските игри. Но пък екшън сцените са така хореографирани, че да не ви пука за летописите, а да се потопите в атмосферата на дивашки кланета.
С "Гладиатор II" Ридли Скот се опита отново да мине по старите си стъпки и да покори Еверест, както го направи преди 24 години, но режисурата му сега няма да го отведе толкова далеч.
Новия "Гладиатор" е завръщане за Ридли, но завръщане към времената, когато той имаше усет за развлекателни филми. Такива, които ще се гледат и харесат от масите.
В продължението му са вложени съставките за блокбъстър, така че има надежда отново да видим първенец на Скот в касовите редици.
Но честта, славата и величието, с които завладя публиката някога, остават заключени при Максимус Децим Меридий.
ПРИСЪДАТА ЗА "ГЛАДИАТОР II": 4 от 5 кафенца
Филмът излиза по кината на 15 ноември.