Стигнах до момента, в който мисля, че трябва да приключа с рекламата. Наистина не ми се щеше да става така.
Искрено се наслаждавах на това, което правехме и изкарах прекрасни години в общността на рекламистите. Беше вдъхновяващо.
Обичам идеите и вие обичахте идеите.
Обичам брандовете и вие обичахте брандовете.
Обичахме заедно да правим неща, които да карат хората да се смеят и да преживяват. Да мечтаят. И успявахме, защото виждахме света различно. Различно от всички останали.
Но нещата се усложниха и изгубиха смисъл за мен.
В рекламата вече няма мечти. Там вече не се говори за това, което можем да направим заедно.
Започнахме да отбиваме номера, да залагаме на евтиното и бързото.
Най-лошото е, че сякаш на никой не му пука.
Помните ли, че някога правехме фантастични нови, невиждани неща?
Спря да ни дреме за идеите и майсторското изпълнение на нещата.
Спряхме да имаме собствена гледна точка.
Сега вие си имате нова любов и тя се казва Статистика.
Правите всичко, което тя ви казва, без да мислите. Данните ви казват, че на пазара потребяват само милениалите и трябва да се обръщаме само към тях.
Числата ви казват, че едно цъкване за части от секунда от някой онлайн бот е нещо смислено и се брои. И вие се съгласявате. Сякаш статистиката знае всичко за хората и за творчеството.
Вече никой не обича рекламата. Тя беше забавна и бляскава. Всички се впечатляваха от страхотните идеи, заложени в нея и от историите, които разказваше.
Сега рекламата е сянка на себе си.
С какво ще задържите вниманието на хората с днешната реклама?
С какво ще провокирате блясък в очите им?
Не само мнозина напускат този бизнес, но по-важното - все по-малко се присъединяват към него. Защото хората се интересуват от смисъла и страстта в нещата, които правят. А в рекламата вече няма нито едното, нито другото.
Сега на мода са инфлуенсърите. Хлапета, които просто се усмихват и си взимат парите. Без послание.
Нещо като телевизионно предаване за таланти, само че в рекламата. Уж всичко е модерно, уж всичко е много разнообразно. В рекламните среди се говори за разбиване на клишета и стереотипи, но всъщност това няма нищо общо с реалния свят и с хората в него.
Рекламната общност е влюбена в себе си. Но й липсват топки и въображение. А преди имахте много въображение. Бъдете безстрашни и смели, пробвайте нови неща! Търсете оригиналност!... Няма как...
Днес ваша емблема е посредствеността.
Писна ми от нечестната ви игра и нежеланието ви да браните идеите си за сметка на стремежа ви да увеличавате продажбите. Майната ви. Зарежете идеите, явно можете да прекарате цялото си време в ровене в данни. Явно това ви прави щастливи.
Нямате никакъв морал. Говорите за големи идеи, но на практика става дума просто за лъжи, които да продават. Ще продадете абсолютно всичко, без значение какви са последиците за обществото от това. Ще изсмучете хората, които работят за вас, докато не остане нищо от тях.
Уж говорим за креативност, но всички знаем, че става дума за пари. Вече изобщо никой няма идея защо прави реклама. А днес светът се нуждае от творчество повече от всякога. На вас обаче не ви пука.
Ще ми е по-добре без вас. В широкия свят има много други начинания, за които се изисква творчество. Оригиналност. Аудитория отвъд милениалите. Хора, които търсят и създават нови и интересни неща.
Ще работя с онези, които не са като вас. Ще правя неща, които карат хората да почувстват нещо. Въпреки всичко се надявам, че рекламата може да се промени.
Може би ако се обърнете към хората, а не просто към цифрите, това ще стане. Ако отстъпите крачка назад и помислите кое е истински важното.
Прекарайте време с истински живите хора, извън големия офис. Прочетете една-две книги, преоткрийте как и защо светът се променя. И навярно ще започнете да използвате силата на съзидателността за правилните цели. За интересните неща. Може би тогава, евентуално, аз ще се върна.
*Авторката е съосновател на две мрежи за инициативи и културно многообразие в рекламата: thegreatbritishdiversityexperiment.com, която има за цел да управлява многообразието в комуникациите и thesowhiteproject.com - проект, който насочва вниманието на световните медии към липсата на разнообразни образи в комуникациите.
Рекламата и ПР-рът са измама, и това че деградират е очаквано. Авторът изпитва носталгия по времето когато рекламата е била изкуство, спомням си го, измамно изкуство, изкуство да измамиш, да накараш някой да си даде парите за нещо, от което няма никаква нужда. Или да гласува за измамник, или да си помисли че политикът Х е почтен човек и не е измзмник.
Че е изкуство, изкуство е. Телефон ните измами също.
Малко е нелепа тази българска склонност към мелодрама, както и претенциозната заблуда, че видиш ли на някой му пука, че някой си се смята за прекалено велик и възвишен за даден бранш/среда и се фръцва обидено. Има си достатъчно креативност и иновативност в рекламния бизнес. Който може, прави го. Който не може.....
Превод на статията: "Уаа уаа защо вече никой не иска красиви механични печатни машини уаа уаа толкова хубави ги правех!" Човечеството се движи напред. В страничната канавка остават хора, чиято ригидност не им позволява да осъзнаят факта, че уменията и знанията им не са вече релевантни, че има нови и по-добри методи и практики. Апропо, абсолютно всичко е изкуство стига да си достатъчно добър. Да, включително твърди науки, статистика, програмиране. Неслучайно една от най-значимите книги в програмирането е "The Art of Computer Programming" на Кнут. Когато си достатъчно дълбоко в една сфера, започваш да осъзнаваш многоизмерността на проблемите и повърхностността на идеята на точно/оптимално/най-добро решение. След това осъзнаване идва изкуството.
Рекламата винаги е съществувала с една цел: да продаде даден продукт. Как? Това най-често е въпрос и на идеи, и на пари. Целта е с възможно най-малко средства да продадеш възможно най-добре продукта си. Тъй че не виждам от какво се оплаква тази жена. Ако иска творчество, нека стане писателка или художничка.