Неделя следобед. На вратата настойчиво се звъни, което разваля блажения и дълго чакан покой върху дивана с книга в ръце. Отварям полузадрямал, а насреща ми стои очилат мъж на средна възраст. На врата му виси замръчкана и трудна за прочитане служебна карта, която е виждала и по-добри дни. Неканеният гост е въоръжен с кошмара на всеки портфейл - касов апарат.
"Добър ден, дължите 19,60 лв. за вход", изстрелва той преди да съм успял да измуча някакъв поздрав насреща му. Признавам, че ме хваща неподготвен. От нанасянето в този апартамент досега винаги тези разходи са минавали през хазяите и за пръв път някой цъфва на вратата, за да иска пари за това.
В главата ми бързо се събужда онази характерна българска мнителност. "Този сега да ме измами ли се опитва, или да?", проехтява в главата ми гласът на Съмнението, който по подразбиране има вид на крехка пенсионерка с присвити очи.
Няколко секунди осмислям казаното от него и собствените си опасения, но в крайна сметка отивам за портфейла си и му връчвам една двайсетолевка. Съмненията ми се поразсейват, но не изчезват напълно.
В тази история няма нещо необичайно. Да си мислим, че някой ни менти, е сякаш първосигнална реакция, особено когато на вратата ти висне непознат, който иска пари. Очакваме измамниците да дебнат зад всеки ъгъл, запасени с поредната сложна схема.
За тази недоверчивост спомагат много неща. На първо място това, че сме изгаряли с някакви суми в досегашния си житейски опит - я някой ще те метне с рестото в магазина, я ще си купиш химикалка от "глухоням", който ще напсува следващия си "клиент", когато онзи откаже да даде пари.
Огромен фактор е и капсулирането на съвременното общество. Ако преди 20 години хората в един блок са се познавали и редовно са си ходили на гости, днес е възможно да се усъмниш, ако някой се появи на вратата ти, каже, че е съседът от горния етаж и ти поиска захар.
Не помагат и новините за измами от всякакъв вид, мащаб, цвят и мирис, които ни заливат по всички канали. Като се почне от негово величество Телевизора, мине се през интернет и се стигне до бабите пред блока, които одумват поредната си наборка, хвърлила през терасата плик с пари на мними полицаи. Не, че и те няма да направят същото след някой друг месец...
Но колко и недоверчиви да сме, в България просто ни бива да се мамим едни други.
Успяват и да са в крак с времето - като тези, които чрез електронна поща са започнали да се представят за служители на ЧЕЗ, събиращи неплатени задължения. Какво по-модерно от ЧЕЗ в момента - ЕРП-то, чието име човек чува по 10 пъти на ден, иска или не?
Поколения наред по нашите географски ширини сме развивали умението да се надлъгваме едни други. Влиянието на Ориента се усеща силно - от "алъш-вериша" на пазара до меренето на хванатия шаран между рибари. Вероятно заради това българският измамник е и невероятно адаптивен. Човек ще каже, че във вулкан да го пуснеш, пак ще намери начин да изплува.
Някак неизбежно медиите спомагат за това.
За да предпазиш, например, пенсионерите от нов вид измама, трябва да обясниш как точно се осъществява тя. Как протича обаждането, какви лъжи се използват, как се взимат парите.
Подобни репортажи обаче се явяват и мултимедиен учебник за пишман мошениците, които по природа са комбинативни, лишени от морал и търсят "лесните пари". И докато те трупат знания по пътя към първата си измама, а вероятно и до арестантска закуска, изпечените измамници гледат на репортажите като на знак - щом вече се говори за една схема, то тя няма да е толкова ефективна. Решението? Мислят следващата.
Опре ли въпросът до това да излъжеш някого и да му вземеш парите, творческия нюх с лопати да го ринеш.
Схемите постоянно еволюират. Най-честите им жертви, пенсионерите, донякъде разбираемо не могат да смогнат с всичко, което един гладен престъпен ум може да скалъпи. Дори младите хора и тези на средна възраст обаче не съумяват да се предпазят от всяка история, която може да ги подведе.
Проблемът е в това, че таим недоверие и в самите институции. Колко хора се замислят да се обадят на полицията или друга отговорна институция, когато имат дори най-малкото съмнение, че може да са жертва на измама?
Гледаме на самите институции като на потенциални измамници, като на бреме, от което се опитваме да страним, вместо да търсим съдействие.
За това спомага и отношението, което понякога получаваме и с което, за съжаление, сякаш сме свикнали.
Груб глас ни обяснява, че имаме неплатени задължения за телефон - може да е истина. Някой твърде мило ни обяснява как можем да се възползваме от нова услуга - реакцията е "тези нещо се опитват да ме изментят".
И така това измамите се превръщат в доходоносен бизнес. Само телефонните мошеници са "изкарали" над 5 милиона лева за 2017-а. Зам.-министърът на вътрешните работи Стефан Балабанов посочи, че това били по-малко пари от подобни схеми във Великобритания (755 млн. паунда), например. Но едва ли е особено подходящо сравнението със страна с минимално заплащане от 7,83 паунда на час (1315 на месец) и население от над 66 милиона души.
Докато има балами, които да се връзват, ще има и измамници, които да ги мамят. Репликата, с която мнозина описват ситуацията, сякаш това оправдава всяко едно подобно деяние из страната.
Същите, които повтарят това, в един или друг момент от живота си също са били преметвани - било то в магазина, на улицата или другаде. Няма да си го признаят заради гордост - онова друго характерно качество, с което пазим реномето си, изглежда, по-добре отколкото пазим джоба си.
Добро средство против тази токсична социална динамика е внедряването на механизми, които съществено затрудняват измамата. Такса вход може да се взима автоматично от някаква система за разплащане. Да, всяка система може да бъде хакната, но установените автоматизирани системи са често по-сигурни. За съжаление на политиците в България им е точно последна грижа да създават законови уредби, които да улесняват живота и да предотвратяват злонамереност, но пък частният сектор също може да допринесе. Например, системата на Tickey би могла съществено да намали пътуването на гратис. Разбира се, Tickey търсят печалба от внедряването й, но това би могло да е в полза на всички - хем фирмата печели от изграждането на модерна система за таксуване, хем излиза по-евтина на Градски Транспорт и събираемостта на билетите е по-голяма, хем постепенно се изкоренява тази широкоразпространена, дребнава, но и увреждаща социалната кохезия практика да се пътува гратис. Ефектът на счупения прозорец е силен.
... не. Най-ни бива да се мислим за по-умни, по-тарикати от другите. Но както и в природата, винаги има някой по-голям и по-умен от теб ;-) Тъкмо сега приключи данъчната кампания за 2017. Колко от хората с електронни магазини се мислеха за по-тарикати... то по интернет, кой ще ти разбере, какви фактури и касови бележки, какви данъци, да не съм луд... а таксите за "вход" за още по-голям гяволък. Колко от хората, обитаващи блок са видели отчет за прихода и разхода, с нужните документи, решения на собствениците и т.н. Нароиха се разни фирми за "управление и почистване", които ако не в черната, са си с двата крака в сивата икономика. Ехо 2018 сме. Какви "такси" от врата на врата. Има ли банки, електронни разплащания и други такива. Има. Е, и? Да го уеба кафето. То и за биткойните пишете, ама и те са си "тъмна индийска Понци схема". А и тази снимка на покойния Тодор Колев. Велик актьор. Какво общо има с измамите... ехо!
deowin, кауза пердута е към момента това със системата за разплащане. Аз си плащам всичко чрез онлайн банкиране, но веднъж при смяна на банковата ми карта и докато чаках новата, ми се наложи да мина през Easy Pay каса. Вътре - народ, гъчканак, чудо, а касиерките едни бавни, абе, мила родна гледка. Защо не си плащат онлайн тия хора, така и не разбрах, едва ли всички бяха в моето положение с картата... И говоря за млад народ, хайде, да кажеш "Възрастни хора, не могат...". Познавам млади хора, които ги е страх да си предплащат онлайн поръчките, за да не им вземат парите. Това е потресаваща финансова некомпетентност. Градският транспорт... Навсякъде в Европа, където съм бил, се качваш от първата врата и/ или има постоянна контрола и няма как да минеш без билет. В малкия ми роден Плевен, например, също има постоянно кондуктори, просто няма начин да те оставят без билет или непроверен. В голямата София контрола има от време на време и е истински цирк да гледаш как половината тролей слиза при вида им. Европейци сме, ама все не сме до там... П.П.: Captain here, снимката е от "Опасен чар", където Тодор Колев играеше великият комбинатор...
Кени, бе ти ли си тоя биров, ментор ли си му на биров или си му адвокат на биров. Не за първи път се обясняваш заради него. Остави го да се оправя - голямо момче е вероятно. Та какво викаш за Плевен?
Звучиш сякаш пикаеш газ, че думи с повече от една сричка те затрудняват, заради което се чувстваш задължен да се присмееш на хората, които ги ползват където е уместно. Тоест, отново звучиш горд не с друго, а със собствената си глупост.