Да живееш близо, но извън столицата е уникална привилегия. Двата километра след Околовръстното шосе, които пориш с 80 км/ч всяка вечер на фона на ширнали се поляни и полегатите върхове на Стара планина в далечината, ти създават усещането, че яздиш към залеза и оставяш зад гърба си всички сивотии, бездария и нервности на делника.
Отмиваш сякаш от себе си прахоляците, кресливостите и миризмите на големия град. Попадаш на място, където те посреща веселото чуруликане на врабчетата; където чуваш всяка капка в капчука, когато вали и всяко потрепване на листата на дърветата, когато подухва; където песента на щурчетата вечер е единственият съпровод на ясното звездно небе.
Разбира се, това е в идеалния случай.
В не толкова идеалния, на подобно място всяка заря за рожден ден, озвучена с най-новия хит на „Пайнер", всеки тийнейджърски купон, съпроводен с бурни плясъци в басейна или всеки ремонт в двора, гарниран cъс стържещото рязане на флекса и пикантните псувни на майсторите се съпреживяват от цялата околия. Чувстваш се като на първия ред в досаден спектакъл, от който обаче няма къде да избягаш. Та затова всички съседи стоически изтърпяваме врявата, докато тя приключи, и живеем в негласно примирие.
До вчера.
Когато се появи подписка срещу шума - забележете - който вдигат децата, докато играят.
И преди да ме репликирате, че децата наистина умеят да бъдат доста шумни, а родителите са длъжни да ги възпитават да се съобразяват с околните и преди аз да ви отвърна с някоя модерна психологическа теория, според която щастливите деца са шумни, нека разясня конкретната ситуация. Става въпрос за улица без постоянно движение, с поле в края й, с орех в необитаемо място по средата и с няколко запуснати къщи измежду обитаемите. Този почти приказен свят е населяван от десетина деца - момичета и момчета на възраст от 4 до 14 години. Ритат футбол, карат колело, играят на „ръбче", „народна топка", гоненица и карти, пръскат се с водни пистолети и шишета с пробити капачки, строят къща на ореха, отглеждат малки котета в кашони, понякога влизат тайно и въпреки всички родителски забрани в дворовете на изоставените къщи, раждат се първите им трепети към отсрещния пол, озвучени с Ела Хендерсън или Джъстин Бийбър от мобилния телефон...
Изобщо правят всичко онова, което ги държи далеч от скуката и компютрите през лятото и им осигурява така важните за порастването свобода и въображение. Разбира се, да, всичко това често е шумно (макар и никога между 14.00 и 16.00 ч. и след 22.00 ч., когато родителският контрол заработва безотказно). Често има силен смях, детска глъчка, чува се под нечий прозорец „Юлииии, Васкооооо", „Идааа, след 10 минути, само да изям филията" сутрин или „Не си честеееен! Спукано гърнеее!" вечер.
Но чак пък подписка срещу детския шум?!
Неотдавна в метрото бях свидетел на следната случка: на една от спирките влетяха три смеещи се момчета - не агресивни, не нахални, просто смеещи се на нещо тяхно си. Смехът им заля целия вагон, плисна вътре като летен дъжд върху всички възрастни, вперили поглед в мобилните си телефони така настървено, сякаш през тях управляват Токийската фондова борса.
Моментално се намери един възрастен мъж, който нахока момчетата: „Я, по-тихо!" Едно от тях - очевидно добре възпитано - каза „Извинете, господине!" и децата виновно се смълчаха, а възрастните доволно потънаха в угрижените си мисли и прегрели мобилни телефони. Ако не трябваше да сляза, навярно щях да изкрещя: „Не, момчета, не дължите извинение никому!
Да се смееш и да бъдеш весел не е престъпление!
Сега е времето, в което трябва да живеете на макс, да се смеете, да плачете, да искате светът да ви забелязва, да изразявате емоциите си, а не да ги таите в себе си, за да се превърнете после в комплексирани мъже, които един ден може и да взривят същото това метро".
Толкова ли изнервено стана ежедневието ни, толкова ли са ни изпити сетивата, толкова ли сме смачкани от безизходици и липса на бъдеще, че загубихме всякакво чувство за нормалност и елементарна търпимост дори към детския смях? Наистина ли смятаме, че шумната детска игра заслужава санкция, а собствената ни свадливост и индиферентност към живота - не?!
Това за съжаление, това е неизбежно в големия град. Много бързо възрастните забравят, че и те са били деца, и те са вдигали шум, и те са пречили на някого да спи...
"Когато се появи подписка срещу шума - забележете - който вдигат децата, докато играят." Завиждат им, затова е А най-старият вселенски закон гласи: "За децата се полагат много смях, детски глъч, шум, обелени колене, кални, потни вадички от лицето, къщи над и под дървета, сръдни и всякакви такива." Законът работи безотказно от хилядолетия, а който не е запознат с него, става твърде възпитан, изличават му се спомените, пледира ред и правила, ама някак се научава, против правилата, да нарича децата чудовища. Жалби срещу детски шум ... някой бързо да сипе на леля питие
И ако пренебрегнем абсурдността на предмета на тая подписка, какво от това като се подпишат в нея няколко човеци? Какви последствия може да има, освен изостряне на междусъседските взаимоотношения?
Истината е, че 90% от бг-дечицата /да са живи и здрави/ са извън контрол. И познайте кой е виновен? Бг мамите и таковците са особена порода хора. На първо място е тяхното спокойствие, което включва липсата на контрол на отрочето. Култовата реплика "ТО ИСКА ИЛИ ТО НЕ ИСКА" е крайно типично и патогномонична. Да не се стресира детенцето, да не се наказва /опазил Бог/, да папка каквото поиска /е затова е затлъстляването и развалените зъби/, да не папка, ако поиска, не обича вода, а само сокчета, не иска да спи, не иска да чете, не иска.......а пък иска...... Сори, родителите не са това, което бяха. И не е за добро.
До господина с котките, децата са тихи и кротки само, когато са болни. Или по някакъв начин тормозени, или жертви на домашно насилие. Купи си тапи за уши и отплавай. Подобни на теб вечно мрънкащи лелки ни заливаха с вода от балконите, когато бях дете. Кукувици!
С уважение към всички вас, не изпадайте в крайности. Едно е дете да играе, друго е да ви рита столовете в кино, едно е да седи само пред компютър, друго е да се образова (което неизбежно вече е свързано с компютър) и да изживява детстото си. Анкетата наистина е безумна. Има правила на обществен ред, които трябва да се спазват, има определени часове. Ако не можете с шум в градска среда... Измислете си решение. Проблемът е в самите вас. Има заведения за хора на определена възраст, нека има и за хора, непонасящи нормални общества. А дали сте били възпитани деца, не можете да решите вие.
Всъщност, ако се абстрахирам от обидните хули на зелевия дракон към чуждите деца, отчитайки факта, който той споделя, че рано му се е наложило да порасне и да се грижи за малката си сестра, което явно е довело до скоростното му остаряване без време, той обръща внимание върху много важната част за отговорността за безопасността на децата и недостатъчната им зрялост сами да отглеждат зарязани животинки. Аз го разбрах като призив за заостряне на вниманието.
дискусията отиде у лЕво ...все пак става дума за подписка. Във времната, които някой по-долу спомена при првишаване на границите на шума просто излизаха и ти отвъртаха шамар, след което те докладваха на баща ти и той повтаряше упражнението наречено "ръчна педагогика". И ако се цитират общински наредби при възникване на спор би трябвало общинска комисия да разреши въпроса. И да това е чалгата - налагане на своето виждане за .... каквото се сетите. А всъщност проблема е в родителите, които са абдикирали от отговорността да възпитават децата си, приемайки че къщата на село ще им спести срама.
От всичко прочетено (бавно, според инструкциите на някои от пишещите) дотук ми се потвърдиха няколко неща: (а) проблемът със сигурност не е в децата, а в изключително неадекватните им родители, псевдоинтелектуалци, които си мислят, че понеже взимат достатъчна заплата, за да си плащат кредита и да си купят бира за "пред блока", имат правото да са защитници и видни поддръжници на развитието на егоизма и липсата на каквато и да е възможност и усет да "чуеш". Виден пример за проблема (а) е човекът, който пише бавно (хубаво е, че всеки път държи да ни уведоми, че подобни голословения отнемат време). Това очевидно е един от онези татковци, които не просто се кефят какви гласови възможности имат децата им, а и чинно ги придвижват (заедно с преносимо столче за тях самите) към места, които далеч не са детски площадки (например на циментирания няколко метров участък под терасата ми, по-известен като "на гаражите"), за да могат докато децата им пищят, крещят и ревят в абсолютно непригодна за деца среда, те да пийнат (също толкова шумно, надвиквайки се със собствените си отрочета) по една биричка, пък ега успеят да имат някакъв друг социален живот, различен от постове в уеб кафе, фейсбук или офиса. Притеснителното тук е, че за три години децата на тези татковци така и не се научиха да общуват помежду си с нормални или поне по-членоразделни звуци. Те също като родителите си не желаят да чуят чуждо мнение или съвет. Те не чуват и себе си. (б) каквото и който и да напише тук или въобще по какъвто и да е начин се опитва да обясни, че има някакви граници на поведение и подходящи за това локации, винаги ще си остане "лелята, която е мятала канчета с вода", която очевидно е създала жестока детска травма, след като още я помнят. Явно единствено до там стига капацитета за обработване на информация и правене на логични връзки. (в) псевдоинтелектуалецът, възпитаващ по посочения вече начин децата си, е "псевдо" по една проста причина - той не може и никога няма да чуе или приеме друга гледна точка. С децата е лесно - аз лично веднъж си реших проблема с крещенето им в един ресторант-градина много просто - след тяхното 20 минути непрестанно пищене просто се изправих, за да ме видят и започнах и аз да крещя. В този момент тези деца застанаха, загледаха ме и аз видях в прекрасните им очи (защото, не ме разбирайте погрешно, но по-чисто и прекрасно нещо от децата няма) огромно очудване, разбиране и интерес. Те именно в този момент (защото не са имали подобен момент с родителите си преди това) си дадоха сметка какво причиняват на околните и как това не им харесва и на тях. Усмихнаха се и продължиха да играят спокойно и щастливо. На родителите им обаче за съжаление самочувствието, което им дава апартаментът на кредит, не им позволява да видят по-далече от носа си и като така обричат децата си да пораснат същите. Поанта-новина: тапите за уши, таралясниците по тротоарите, Бойко Борисов и други подобни вметки, използвани за пасивно-агресивни "контрааргументи" по каквато и да е тема не защитават аргументирано теза Ви, а доказва (а), (б) и (в) по-горе.
ПедерасТ и дърта мома коментират хорските деца....Смех...
Мъжът-котка явно никога не си се обаждал за паркирал "таралясник". От полицията казват, това не е наш проблем - обадете се в столичен инспекторат. От инпектората учтиво ти записват името и телефона и после нищо. Като им се обадиш и ги питаш защо не предприемат нищо пак много учтиво си записват името и пак нищо...и така до безкрай. Толкова по темата за колите. Има един вид хора, на които всичко им пречи... та чак до детския шум. Обикновено за тях чуждите деца са невъзпитани изроди, а собствените гениални ангелчета. Може би си от тях. Ако е така, то е абсолютно безмислено да спорим, защото съм сигурна, че няма сила на света, която да те промени. Вместо да хулиш децата, да мрънкаш и да се оплакваш от тях можеше да излезеш и кротко да ги помолиш да са по-тихи, защото ти е важно. В статията става дума за някакво село. В селата няма паркове, няма детски площадки, няма автомобилно движение...това, което си писал абсолютно няма връзка.
Е, направи изказването на деня - щом няма паркове, не трябвало да има деца...
Много си прав Щрайка!Проблема е на тези хора,които наричат децата(изроди,изчадия,напаст.....)На тях няма какво да им обясняваш.На тях им трябва психиатър и малко от хаповете със зелена рецепта!В модерни времена живеем ,та вземете като работите надомно и нощно време ,си купете една хубава дограма 5,7 ..... пластова/шумоизолираща и нищо няма да чувате!Като ви е много шумно в града и всичко ви дразни ....бягайте в гората!Там никой няма да ви притеснява.Има си регламентирано време от 14-16/22-08 часа в което не трябва да се вдига шум и толкова.Всички са били деца !Не ми излизайте с това,че сте били спокойни деца...и как да възпитаваш децата Кажи ми как ще обясниш на едно бебе или дете на 3-4 години да не вика/реве и то да разбере ,защо аджеба не трябва така ?Само идиоти,които нямат деца и никога не са се грижили за такива могат да коментират ,толкова просто и елементарно!
Мила митологична манджа, отглеждането на деца не е точно прибиране от детска градина и училище, камо ли в гимназиална и прогимназиална възраст. Ти си помагал на родителите си. За съжаление това е оставило в теб доста горчив привкус. И да твърдиш, че е трябвало да пораснеш заради това... В момента се вижда колко си пораснал. Съжалявам, че не си получил юношеството, което си искал. Наистина.
А как ще накараш едно бебе да спре да плаче ?Да вземем да го оставим според твоята "гениална"логика да са наплаче 2 пъти и на 3-я да види ,че не му минава номера ??!! Специално за бебетата плачат винаги с причина! -за храна -за вода -колики -зъби да не продължавам да изреждам ,че са много причините!Но ти както посочиха не си отглеждал ,а си помагал в отглеждането ,като си ги водил на градина и училище .... и си ги прибирал.Де да беше само това отглеждането! Да не започвам сега да ти изброявам и колко е вредно за едно бебе да плаче продължително ...Наистина ли си помисли ,че на родителите им е хубаво,когато детето им плаче ?Наистина ли си помисли,че те не са уморени ?ЧЕ ПРОФЕСИЯТА МАЙКА/БАЩА Е НАЙ-УМОРИТЕЛНА ЗАЩОТО НЕ ВЕЧЕР А ДЕНОНОЩНО Я РАБОТИШ 24/7!!!