Вредните навици и нездравословният начин на живот отредиха на българина отново да е в дъното на Европа - този път по продължителност на живота.
Дразнещо е Европа да ни вижда като „пушачи, пиещи и ядящи вредна храна хора, които отглеждат затлъстели деца".
А пенсионерите, да речем от скандинавските страни, да са усмихнати, пътуващи, слаби и обезпечени, докато картината на българския пенсионер е толкова по-тъжна - самотни, болни и с пенсии, далеч под минимума за „приличен" живот.
Но кой е виновен за това? Отношението към собственото ни здраве? Социалната политика? Или хроничната липса на лекари и медицински персонал? Цялостното недоверие в здравеопазването? Или пък ниският жизнен стандарт, който все още се опитва да догони онзи "на Запад"?
Да, социалната политика не е маловажен фактор за начина на живот на хората и го виждаме в европейските страни, които ни изпреварват по продължителност на живота. Но нека да си говорим честно - нас никоя политика не може да ни накара да променим оня балкански манталитет, който стремглаво ни бута по плоскостта „ядене и пиене и те тия три неща".
Виждаме проявите му навсякъде, често преоблечен дори под формата на традиция - ние така си пийваме по нашия край. Виждаме го и на детската площадка, и в кръчмата, вкъщи и на работа. И демонизираме онези, които опитват да се отлъчат като разумно живеещи и загрижени за здравето си.
Ако някой знае групите мускули и се стреми ежедневно да ги поддържа, му залепваме етикет „фитнес маниак". Онези, които знаят колко калории приемат, знаят хранителната стойност на всеки продукт и внимават за съдържанието му, за нас са превзети демонстранти, вегани и извънземни.
Майките, които не позволяват на децата си чипс, определяме като „луди", а мнозина сядат с приятелите си пушачи зад найлонови завеси и нямат никакъв проблем с пасивното пушене.
Много са и онези, които си „сипват по едно", за да върви по-лесно работата. Не дай си Боже, да седнем на семейна сбирка и някой да изрече богохулното „не пия". Как така не пиеш?! Бременна ли си? Болен ли си?
И всички ние дружно редовно не ходим на лекар.
Факт е, че не вярваме в здравеопазването и че много хора нямат пари за добри специалисти. Но очевидно не приемаме и максимата, че превенцията е най-доброто лекарство. Колко пъти махнахме пренебрежително на обявените безплатни кампании за профилактични прегледи?!
Дори онези, които се очаква да са най-загрижени за здравето на децата - майките, не знаят наизуст кога и каква здравна грижа им се полага безплатно. Да не говорим пък за затлъстяването на децата, които за да не ни дразнят, оставяме с часове пред електронните устройства. Или пиците, които поглъщат ежедневно, защото друг пример не са видели, а и не сме им говорили много за какво да внимават.
И така онеправданите пенсионери често сядат пред казана с ракия и не мърдат от там с часове с оправданието „бабата ме дразни".
Изглежда, че саморазушителният начин на живот за нас е по-обичаен от стремежа да го променим. И затова не можем да се сърдим на друг, освен на себе си.
Станалата вече досадна дума „народопсихология" обяснява склонността ни да потърсим външен виновник, но в нея е и причината за самата беда.
Да, на дъното на класациите на Европа сме за пореден път. И да, у нас продължителността на живота е най-ниска, защото живеем лошо. Но вие лично какво променихте у себе си или у близките си, за да живеят по-добре и по-дълго?
