Текстът е написан като реакция на статията "Моля, стойте отдясно!", публикувана в Webcafe.bg, за използването на ескалатора в метрото, която предизвика оживени коментари.
Пътувам с метрото абсолютно всеки работен ден и винаги хващам най-натоварените часове. Никога обаче не ми се е случвало да се дразня на хората, които стоят отляво на ескалатора и пречат на невинните бързащи да се катерят по него.
Не, не разполагам с неизчерпаем ресурс от търпение - дори напротив - именно нетърпението ми и нежеланието ми да се бутам в тълпата ме кара винаги да избягвам ескалаторите и да предпочитам стълбите там, където ги има. И смятам, че ако наистина бързате, може би е добра идея да спрете да се бутате напред и нагоре по ескалаторите, а да пробвате онези скучни и статични конструкции, наречени стълби.
Хубаво е, че има правила. И аз ги спазвам. В метростанциите, в които няма стълби (например Стадион "Васил Левски") се движа отдясно на ескалатора. Но не, защото не искам да преча на хората да ме изпреварват, а защото по принцип правилото за движение гласи, че се стои от дясната страна.
Похвално е че има инициативни хора, готови да влагат енергия и ресурси в кампании за толерантност и уреденост на движението по ескалаторите. Лично аз обаче съм на мнение, че вървенето по ескалаторите затруднява допълнително и излишно движението на хората. Ако ескалаторите бяха предвидени за вървене, щяха да бъдат конструирани достатъчно широки, за да не съществува проблемът с разминаването.
Но те не са. И е хубаво да го приемем. Те улесняват движението за хора, които нямат сила или желание да изкачат 30-40 стъпала, или както е в моловете - които така или иначе се уморяват достатъчно от обикаляне по магазините, за да влагат допълнителен ресурс в качване по стълби.
Ако наистина бързате, не е нужно да го демонстрирате на цялата тълпа от пътуващи хора, изкачвайки се нервно и отривисто по ескалатора, демонстрирайки открито вашето възмущение, когато някой ви е препречил пътя.
Имам една революционна и скандална идея за всички вас, ескалаторни алпинисти:
Защо просто не пробвате стълбите?
Първо, това е далеч по-здравословният вариант. Ако и вие като мен работите по 8 часа в предимно седнало положение, ще признаете необходимостта от раздвижване на тялото. И понеже вечно сме склонни да намираме оправдания за това да не спортуваме активно, защо не започнем от някои по-лесни промени в ежедневието ни - като например това да ходим пеша винаги, когато можем и да използваме стълбите винаги, когато можем? Всичко е въпрос на съзнателен избор. Изборът да оставиш ескалатора за ползване от мудните, мързеливите и болните. И изборът да не бъдеш такъв.
Второ - стълбите са далеч по-широки от ескалаторите и позволяват безпроблемното изкачване, слизане и разминаване на много повече хора. Разбира се - и там трябва да важи простичкото правило, че посоката на движение е от дясно, за да бъдат максимално улеснени всички.
Другото предимство на стълбите е, че ги ползват сравнително по-малко хора, макар и причините за това да са ми неизвестни. Може би има нещо общо с културата на мързела и мудността, която се шири надлъж и нашир - и то не само по нашите географски ширини. Дори Бил Гейтс беше заявил навремето, че ако си търси човек за някаква работа, умишлено ще наеме някой мързелив, защото той ще открие възможно най-лесния и безболезен начин да я свърши.
Само че ескалаторът е едно от местата, на които абсолютно не е нужно да се делим на много умни и много силни. Истината е, че всички сме обединени от една обща цел - да стигнем. Но преди да пратите някой на майната му, защото не се съобразява с Вашето решение да се правите на заети там, където се возят мързеливите, може би е добра идея сами да си решите проблема и да побързате по стълбите. Току-виж влезете във форма, различна от тази на кръга.
Ха дано, ама надали.
Центъра на един правоъгълник е пресечната точка на диагоналите му. И различно биха се ситуирали обувки №36 и № 45, спрямо хоризонталните ръбове на стъпалото на ескалатора.
Съгласна, но това не определя, че центърът на стъпалото е центърът на ескалатора. А и в линка, който сте дали, пише следното правило: Хванете се за перилото в момента, в който стъпите върху ескалатора или подвижната пътека. Някакси не виждам как ще стане, ако стоя в центъра на ескалатора. Може, ама не е много стабилно. Това няма значение. Правилото за движение у нас е да се движиш в дясно. Така че не виждам смисъл хората да се тълпят и взаимно да си пречат. Но то е като безполезните опити да се въведе и у нас качването само от първа врата на атобуса и слизането от останалите. Нямаме тази култура. И тук не казвам култура в смисъла на интелект и/или образование, а привикналост.
Прекрасно написана статия ! Донякъде я разбирам .... понякога чувствам реакция в себе си, когато ме учат как да .... дишам. Но мнението ми е, че кампанията, за стоене вдясно на ескалатора е правилна. Така е в света към който се стремим и към който претендираме, че принадлежим. Винаги използвам стълбите, когато ги има - и в метрото, и в сградите, и в МОЛ-а. Но за съжаление не винаги ги има Така е и при хората - не винаги има чувство за ред, но пък често се проявява мания за значимост (ето, тежа си на мястото и няма да ме изпреварят). Затова поздравявам всички непознати хора, които се опитват да ни помогнат да достигнем света, в който искаме да се интегрираме ! Поздравявам и непознатите, които и без да са станали "жертва" на кампанията, подсещаща хората да стоят вдясно, го правят !
И понеже някъде нямало стълби или някъде един човек задръстил някое движение, това е железен аргумент навсякъде да се блъскаме по ескалатора и с всичките 200 души. Железна логика
Йоле, живи и здрави да са и тях майка ги е раждала.