Ти си творческа натура с хуманитарен уклон. Още в 5-ти клас другарката ти каза, че си добър по литература. Свалил си поне една леко пийнала мацка със съчинени на място стихчета, които точно сега не можеш да си спомниш.
Ти пишеш (или искаш да започнеш да пишеш) поезия, разкази, есета, четиристишия, хайку, танка и по малко театрална критика. Ходиш в Арт Хостела и другите три бърлоги, в които се събира поетичният авангард на София. Бил си поне веднъж в Сфумато. Значи ти си човекът!
Тези 10 лесни стъпки for dummies ще ти дадат правилният наклон на перото така, че да излезеш от сянката си и големият лош лош свят най-накрая да разбере, че ти си истински, неподправен, супер перспективен млад български поет.
Защото всички български поети са млади и перспективни. Честно.
Ето как:
1. Направи си блог, а най-добре и страница във Фейсбук. Сложи там своя снимка как се взираш в чашата си в някой бар, а ако имаш под ръка пишеща машина - снимай се с нея. Важно е снимката да е черно-бяла. Измисли си име на блога. Добра идея е да е нещо без конкретен смисъл и най-добре на английски. „Of Falls and Autumns" е пример за добро заглавие, „Letters of Flesh" - също, но е заето. „Поетичен блог на Красимир Андонов" не е добър вариант. Блогът ти трябва да е в tumblr, в краен случай WordPress. Не ме питай защо, просто трябва.
След като си направиш страница можеш с чиста съвест да отидеш да пийнеш едно в Арт Хостела, където да разкажеш на няколко човека за новия си проект. Не го наричай „блог", наричай го с цялото заглавие на английски, което си измислил или копирал от песен на PJ Harvey. Половината ти работа е свършена.
2. Значи, на първо място намаляваш до минимум разказите и за неопределен период забравяш напъните да напишеш роман. Докато валидизираш името си в средите на пишещите, трябва да се ограничиш главно с поезия, защото все пак гоним срокове и искаме всичко това да се случи преди 2030-та. Как така защо? Защото малкият обем ти дава неописуема преднина и реално за няколко седмици или даже дни можеш да съчиниш репертоар, достатъчен за летящ старт в света на писането!
3. Имаш блог. Време е да натракаш някакъв content. В поезията по принцип има някакви правила и изисквания, които обаче никой не познава достатъчно добре, за да може да ти каже, че точно твоите стихове не струват. Като начало не е задължително стихотворенията ти да са много дълги. Десет реда по две-три думи е добре. Правилото е просто: повече прилагателни, по-малко глаголи! Не използвай главни букви и пунктуация. Добра практика е да пишеш поезия, която звучи като списък за пазар или сводка на полицията. Нещо такова:
събудих се
до теб
а теб те нямаше
станах и пих кафе
или обратното
но това
няма
значение
защото теб те нямаше
Ако ти идва нанагорно, можеш да се ограничиш до първите три реда. И така работи.
4. Ако все пак се появи някой достатъчно отворен да те критикува, убий го с презрение и го наречи „ретроград" и „хейтър". Ако е много настойчив смени елегантно темата и изкрещи в лицето му: „Оставка!" и „А ти къде беше когато бяха протестите, бе!".
5. След като вече официално си поет, е редно всички (да, дори баба ти) да разберат. За да го направиш както трябва има няколко стъпки. Първо лайкни всички налични страници във Фейсбук, които съдържат името „Литературен", страници на блогове на други поети, както и такива на „култови" барове, в които си чувал, че има поетични четения. Всичко това има за цел не да покаже, че им се кефиш - а напротив. След като си налайквал десетина страници започни да храниш публикуваните там неща, но не хамалската, а с тънка ирония и хаплив език.
Пускай смело линкове към свои неща. Внимавай да не засегнеш някой, който организира литературни четения в горепосочените култови барове. Хубаво е тези хора да са ти приятели.
Бързо ще се ориентираш за това кои са те, защото всички са им приятели. Публикувай свои стихотворения като status update-и във Фейсбук. Може да са посветени на някаква актуална тема, като например защо Лео още няма Оскар или ситуацията в Украйна. Ако нямаш нерви за това - може да са пълни безсмислици, посветени на софийските улици, стига да са мрачни. Това винаги работи.
6. Смени работния си статус в личния си Фейсбук. Все пак това е основната ти литературна арена. Напиши, че си Author at Името-на-блога-ти. Няма значение, че всички знаят, че си барман, студент или безработен. Или и трите.
7. Сега е време да поработиш малко върху външния вид. Пусни си брада. И да нямаш брада - няма значение, спираш да се бръснеш, защото сега работиш върху цикъл от градски поеми за канавките на София и нямаш време за тия работи. Освен това никой няма да приеме на сериозно гладко избръснат поет. Чукни в Гугъл Алън Гинсбърг. Така! Чукни сега Чарлс Буковски. Това трябва да е достатъчно, за да се убедиш.
Също така заебаваш всякакви суичери и тениски с комикс герои. Изкопаваш отнякъде два пуловера и някакъв по-дълъг шал, желателно е да си намериш и палто. Ако носиш очила - избери си нови такива, с по-дебели рамки.
Правилно си усетил, че нещата отиват на някаква клош-хипстърия. Ако и някой друг се усети - отричай. Отричай яростно и твърди, че си ходиш така от гимназията.
8. Бъди мрачен, затворен и скептичен. Използвай фрази от типа на „това е преснимано" и „еди-кой-си няма покритие" - като разбира се не става дума за обхвата на мобилния му телефон. Имай мнение за книги, които не си чел и говори за театрални постановки, на които нямаш намерение да ходиш. Това придава тежест.
9. Стани близък с други поети. Това не значи, че трябва да се познавате лично, въпреки че помага. Просто им прави четки или ги храни по интернет. Как да разбереш на кого да правиш четки и кого да храниш - това е лесно. Прави комплименти на тези, които организират литературни четения или могат да те поканят да участваш на литературно четене. Останалите - под ножа.
Участвай в литературни четения. Ходи на премиери на книги. Говори за книги. Винаги носи книги със себе си. Дръж ги отворени пред себе си в кафето, в трамвая, таксито, университета, на работното си място. Снимай ги и ги качвай в instagram. В краен случай ги чети, но само ако вече всички говорят за тях и трябва да цитираш.
10. Не бъди Калин Терзийски. Каквото и да правиш, гледай дали Калин Терзийски не го е правил, и ако го е правил - не го прави.
Това е.
*Текстът на Иван Шентов е писан за lunatic.bg
