...Твърдиш, че имаме някакво бясно желание за самокритика, която е, по съществото си, самоцелна. А аз мисля, че в нашето общество и при нашите представляващи управници в това съвремие такава изобщо не съществува - имаше ли я, мантрата, че Турция ни е виновна за всичко щяхме да сме забравили.
Ако имаше желание за самокритика и стремеж към доброто на страната ни, езика ни, семействата ни, родината ни, ние като общество отдавна трябваше да сме измели всяко управлявало от началото на прехода същество, даже всеки, който дори се е опитвал да се домогне до властта в последните години, под една или друга форма.
Отдавна трябваше да ни е ясно, че никакъв Стефан Стамболов повече по нашите земи няма да се роди и е в наши собствени ръце да изискваме и излъчим от себе си най-добрите представляващи, такива, които да защитават нашите родина, род, семейства, език и традиции - система ли ще сменяме, нова ли ще мислим, Русия ли, Турция ли, Зимбабве като модел ли ще следваме, наша работа.
Отдавна трябваше да имаме най-тесните връзки с нашия вечен враг - именно за Турция говоря. За да можем, от една страна, успешно да прокарваме своята национална политика, а от друга - да следим много добре какво се случва в двора на съседите - поначало съседите, както и силните на деня, следва да се следят винаги много внимателно. Така изисква умната политика.
Вместо да развиваме отношенията си с тях, като прогледнем в какво могат да са ни полезни, а и ние на тях, вместо да градим най-вече собствената си държава (а нашата е такава, но само на книга) и икономика, за да можем после смело да сядаме на масата на преговорите, сега ние сме свидетели на това, как Турция от-не-помня-вече-колко-години "уж" връща едни 53 български имота в Истанбул и Одрин (сред тях и българска болница, и българско училище), като след толкова години един неадекватен български министър на външните работи, някакво странно момче вчера съобщи, че е голям успех за българската общност в Турция (някой трябва да му вземе думата, не знам дали общността наброява вече и 1000 души), че ще бъдат върнати 7 имота.
И дума няма да отварям за един действащ международен акт, наречен Ангорска спогодба.
Така че патриоти у нас, поне такива, които качествено и с мисъл да влияят на геополитиката ни, няма. И загрижени за съдбата на страната ни държавници също. Иначе няма как да си обясним националното предателство, извършено, когато с нарочна декларация в началото на януари т. г. едни лумпени - "народни избраници", си позволиха да запишат, че в България е осъществено етническо прочистване по време на т.нар. възродителен процес - най-вероятно го доказаха това чудовищно престъпление с изгорелите документи от Партийния дом.
Какъв ти патриотизъм тук? Скопена политика от безогледно скопени умствено хора. И едно общество, съставено от всякакви фоби и фили. Само българофилите липсват. Това ли е, което са искали нашите истински титани - Левски, Ботев, всеки един от участващите в освободителните движения, как мислиш?