Най-доброто време да вземеш книга на Тери Пратчет е може би тийнейджърството. Разбира се, написаното от него може да се хареса на всяка възраст, но именно тогава, когато умът е най-податлив на влияния, но същевременно с това вече е достатъчно голям, че да схване хумора, с който писателя обилно напоява книгите си, е идеалният момент човек да стане верен фен на Пратчет до живот.
Тийнейджърството по принцип е гаден период, в който човек открива колко драматичен може да бъде света - независимо дали драмите са реални, или са ти предимно в главата. Просто са години на горчилка, примесена с много нерви и хормони.
Да попаднеш на Пратчет в такъв момент е като да намериш остров на избавление от всички онези щуротии, които са превзели главата ти. Той ти отваря вратата към един цял нов свят, който е смешен, абсурден, интересно построен и безспорно завладяващ. Свят, в който Смърт е просто благовъзпитан джентълмен с малко по-различно занимание от останалите; вампирите са въздържатели, върколак работи в полицията, а хората продължават да купуват прословутите "Наденички в хлебче" на Диблър ССПГ (Сам си прерязвам гърлото).
Това е Светът на Диска - място, в което престъпленията (включително убийствата) се регулират от отговорните за тях гилдии, които много стриктно следят да не се нарушават собствените им правила. А работата на полицията често включва и прекратяването на войни, размирици и бунтове.
Тери Пратчет успява да те пренесе на място, което въпреки цялата си цинична гротеска, възнаграждава смелите, умните и способните.
И на фона на всичките си дълбоки и многоцветни характери и герои, той успява да покаже какво е доброто и ценното, какво трябва да се цени и възхвалява. Показва ти и, че си струва да се бориш за това добро.
Всички тези неща успяват да те извадят от собствените ти черни мисли и да ти дадат сила да се усмихнеш, дори и когато ти е най-трудно. Тази цяла естествена доброта, която може да се усети от книгите на Пратчет е сила, която остава с теб до живот.
Затова и феновете на писателя му отвръщат с такава огромна любов, граничеща на моменти дори с фанатичност.
На 28 април, ако беше още жив, сър Тери Пратчет щеше да навърши достолепната възраст от 71 години, а датата щеше да се празнува от почитателите му със силата на истински официален празник.
Затова и избираме да го почетем като се усмихнем на думите му, на забавни и остроумни цитати от някои от книгите му. Усмихнете се! Целият свят е само на две хранения от пълния хаос:
- "Всичко си вървеше много добре около чистата логика и начина, по който вселената се управляваше от логиката и хармонията на числата, но беше очевиден простият факт, че Дискът явно прекосява пространството на гърба на гигантска костенурка, а боговете имаха навика да наобикалят къщите на атеистите и да им трошат прозорците." - из "Цветът на магията"
- "Изпитал съм и вълнение, изпитал съм и отегчение. И отегчението беше далеч по-хубавото." - Ринсуинд, из "Цветът на магията"
- "Никой не полудява по-бързо от нормалния човек." - из "Фантастичната светлина"
- "Нощта се отърва от ранните си жертви и продължи нататък. Дори най-буйните гуляи завършиха, гостите се довлякоха до своите легла или поне до нечии легла." - из "Морт"
- "Предлагаме специална отстъпка за мехлема "Бранител на страстта". Осигурява обилен посев, но предпазва от всякаква реколта." - из "Морт"
- "Ключът към разбирането на всички религии е, че представата на боговете за добро забавление е „Не се сърди, човече" с криви зарчета." - из "Посестрими в занаята"
- "Ненамесата в събитията е като обещание да не плуваш. Абсолютно никога не го нарушаваш, освен ако не се озовеш във водата." из "Посестрими в занаята"
- "Трябваше да пропътува почти хиляда километра и изненадващо, времето мина съвсем безметежно. Хората, които са доста по-високи от шест стъпки и почти толкова широки в раменете, често имат безметежни пътувания. Разбойници изскачат срещу тях иззад скалите, а после казват разни неща, като: 'О, извинявайте. Взех ви за някой друг.'" - из "Стражите! Стражите!"
- "След много оплаквания, миналата година Патрицият обяви Гилдията на Огнеборците извън закона. Причината беше, че ако човек си купеше контракт от Гилдията, къщата му се пазеше срещу пожар. За зла учaст, колективният Анкх-Морпоркски дух много бързо взе връх, така че огнеборците започнаха да посещават домовете на потенциалните клиенти на групи, като коментираха на висок глас, неща от рода на: 'Много пожаронеобезопасено място е това, ммм-даааа', и 'Сигурно ще избухне като фойерверк само от една невнимателно изпусната клечица кибрит, знаеш какво искам да кажа, нали?'" - из "Стражите! Стражите!"
- "Демоните присъстват на Диска поне от толкова време, отколкото съществуват и боговете, които в много аспекти твърде наподобяват. Разликата между тях всъщност е като разликата между терористите и борците за свобода." - из "Ерик"
-"Достатъчно интересен е фактът, че боговете на Диска никога не са се трогвали до там, че да съдят душите на мъртъвците и затова хората отиват в ада, само ако дълбоко в себе си твърдо вярват, че там им е мястото. Нещо, което бихме направили, ако не знаехме за съществуването му. Това обяснява защо е толкова важно мисионерите да бъдат разстрелвани от пръв поглед." - из "Ерик"
- "- Какви студенти, бе? - изръмжа Архиканцлерът.- Не се ли сещате, господине? Онези по-кльощавите и бледите? Нали сме в университет? Те са задължителна част от пейзажа ,като плъховете." - из "Подвижни образи"
- "После обаче човек отхапваше от наденичката и научаваше за кой ли път, че Диблър Сам Си Прерязвам Гърлото успява да употреби и онези части на животното, които и самото животно не подозира, че притежава. Диблър бе стигнал до прозрението, че ако сложиш в изобилие пържен лук и горчица, ще накараш хората да ядат каквото и да било." - из "Подвижни образи"
- "Някъде в нощта Рег Шу се озърна, извади изпод куртката си четка и кутия боя и написа на първата попаднала му стена: „У всеки жив има мъртвец, който чака да се прояви.“..." - из "Жътварят"
- "Същността на прогреса е в това, че лошото се случва по-бързо" - из "Вещици в чужбина"
- "Костенурката е животно, притежаващо скорост, достатъчна му, за да хване марулята." - из "Малки богове"
- "Боговете не обичат хората да не вършат нищо. Ако не са заети непрекъснато, хората биха могли и да се замислят. Част от мозъка съществува, за да не позволи това. И постига резултати. Кара хората да скучаят насред чудеса." - из "Малки богове"
- "Човек може да влезе в ада, яхнал собствения си език." - из "Малки богове"
- "Разбира се, беше пълно с правописни грешки, защото е задължително менютата на по-етническия тип заведения да са написани неправилно - така подлъгват клиентите да се надуват с несъществуващото си превъзходство." - из "Музика на душата"
- "Беше осем часът сутринта. По това време пиячите или се мъчат да забравят кои са, или се опитват да си спомнят къде живеят." - из "Музика на душата"
- "Коефициентът на интелигентност на разгневената тълпа е равен на коефициянта на интелигентност на най-тъпия от гъмжилото разделен на броя на участниците." - из "Маскарад"
- "Някакъв човек премиташе стълбите, поне на теория. Всъщност само местеше мърсотията насам-натам, като й даваше възможност да види нови гледки и да срещне нови приятели." - из "Маскарад"
- "Никой не обича да му казват, че днес е щастливият му ден. Такива думи не вещаят нищо добро. Когато някой ти каже, че днес е щастливият ти ден, значи нещо много неприятно е на път да ти се случи." - из "Шовинист"
- "Сержант Колън имаше широка обща култура. Той беше минал през школата на Баща Ми Винаги Казваше, завършил беше колежа Всички Знаят, а в момента правеше аспирантура в университета Един Човек В Кръчмата Го Разправя." - из "Шовинист"
- "Хаосът се намира в изобилие тъкмо там, където някой се опитва да въведе ред. И хаосът винаги надмогва реда, защото е по-способен организатор." - из "Последният континент"
- "В Ланкър добрата стара вражда се ценеше не по-малко от хубавото отлежало вино. Човек си я наглеждаше и я оставяше в наследството на децата си." - из "Захапи за врата"
- "Бе забелязал и известна прилика между секса и готварското изкуство. Хората се увличат и по двете, понякога си купуват дебели книги, пълни със сложни рецепти и занимателни картинки, и огладнеят ли достатъчно, започват да творят невероятни пиршества... във въображението си. А за вечеря се задоволяват с пържени яйца и картофки, стига да са свястно приготвени и да има малко салатка от домати." - из "Петият слон"
- "Понякога си мисля, че хората трябва да бъдат подлагани на строг изпит, за да им се разреши да станат родители. А не само да владеят практическите умения." - из "Крадец на време"
- "Тогава сандъкът се разпсува. Сквернословията бяха приглушени и на чужд език, обаче псувните си имат лесно за разбиране международно звучене." - из "Крадец на време"
- "Насърчи го фактът, че коларят имаше вид на човек, който ще даде правилния отговор само в 6 от 10 случая, ако го попитат как се казва." - из "Нощна стража"
- "Има поговорка 'не можеш измами честния човек', много цитирана от хора, които печелят в живота мамейки честните..." - из "Пощоряване"
- "Никога недей да забравяш, че тълпата, която днес ръкопляска на коронацията ти, е същата тълпа, която утре ще ръкопляска на обезглавяването ти. Хората обичат да има шоу." - из "Пощоряване"
- "- Защо никога не съм виждал дракони?- Защото никога не си вярвал, че съществуват!" - из "Цветът на магията"
