Малко са писателите по света, които имат толкова отдадена, вярна и изпълнена с любов фенска база, колкото британският титан на комедийното фентъзи Тери Пратчет.
Преди преждевременната си смърт през 2015 г. той беше написал над 70 книги, като сред тях освен романите му от "Света на Диска" има много колаборации с други автори и нехудожествена литература.
Смята се, че общо произведенията на усмихнатия британец с широкополата шапка са продали над 100 милиона копия на 43 езика.
Книгите на Пратчет са пълни с ведро чувство за хумор, остроумни социални коментари, великолепни и любопитни персонажи, както и завладяващи истории.
Но кои са най-добрите творби на писателя? Добър отговор можем да получим в платформата за мнения за книги Goodreads, където милиони читатели от цял свят са оценили произведенията му.
Тук събираме топ 10 на най-високо оценените книги на сър Тери Пратчет според читателите в Goodreads:
"Нощна стража" (2002 г.)
4,5 от 5 звезди в Goodread
Общо 28-ата книга от поредицата за "Света на Диска" разказва за градската стража на най-големия град на Диска - Анкх-Морпорк - място, което представлява събирателен образ на най-лошите черти на Лондон и Ню Йорк в тяхното пълно многообразие. Главният герой е сър Самюел Ваймс - ръководителят на стражата, който при едно преследване с изключително опасен убиец по кулите на Невидимия университет за магия попада назад във времето. А да живееш в миналото, което веднъж вече си изживял, може да е крайно опасно.
Ваймс трябва да проследи избягалия убиец, да научи по-младото си Аз как да бъде добро ченге и да промени резултата от един кървав бунт срещу властта. Има обаче една уловка - ако успее, може да няма бъдеще, към което да се завърне.
Книгата действително е брилянтна и показва най-доброто писане на Тери Пратчет, както откъм дълбока и трогваща история, така и откъм шеги, след които се смееш с глас.
Shaking Hands with Death (2015 г.)
4,48 от 5 звезди
Излязла скоро след смъртта на писателя, тази малка книжка събира негова лекция, излъчена по "Би Би Си" през 2010 г. на тема правото на човек на достоен живот, но и на достойна смърт.
След като през 2007 г. Пратчет е диагностициран с Алцхаймер, той е адски ядосан - не на смъртта, а на болестта, която го убива, и на страданието, което му причинява. Но най-много е ядосан на забраната да сложиш край на цялото мъчение.
У нас Shaking Hands with Death не е публикувана самостоятелно, но е част от сборника с негови размисли "Клавиатурна грешка".
"Пощоряване" (2004 г.)
4,40 от 5 звезди
Първата книга за професионалния измамник Мокр фон Ментебрад (Moist von Lipwig), който в един момент се оказва поставен пред интересен избор. Спасен от патриция на Анкх-Морпорк от сигурна смърт, той трябва да оглави местния пощенски отдел или... да се върне към бесилката. И в седмиците след това ще се чуди дали в крайна сметка е избрал правилно, защото Пощата е хаос и лудост.
Книгата е свежа и забавна, а Мокр е един от наистина добре написаните персонажи на Пратчет, когото след това ще видим в още две (за съжаление доста подобни) книги. Тук все още нещата са достатъчно интересни и човек чете с интерес как главният герой ще се справи с цялата каша.
"Въоръжени мъже" (1993 г.)
4,40 от 5 звезди
"Стани МЪЖ, запиши се в Градската стража! Стражата има нужда от МЪЖЕ!". Само че в стражата са и ефрейтор Керът (джудже де юре), полицай Къди (джудже и де факто), полицай Детритус (трол), полицай Ангуа (жена... поне през повечето време), да не говорим пък за ефрейтор Ноби Нобс (дисквалифициран от редовете на човешката раса за опит да се промъкне в тях с измама). А те имат нужда от цялата помощ, която могат да получат.
Втората книга за Анкх-Морпоркската градска стража разказва за мистериозен сериен убиец, който обикаля и убива наглед безразборно. И всички бързат да го открият, най-вече защото капитан Самюел Ваймс се пенсионира и ще се жени.
Според мнозина това е една от най-мрачните книги на Тери Пратчет, но за сметка на това ни предлага доста интересна история и отново великолепното, непрощаващо никому чувство за хумор на британския писател.
"Истината" (2000 г.)
4,40 от 5 звезди
По волята на случайността Уилям дьо Слов се оказва в ролята на главен редактор на първия вестник в Света на Диска, като още около първия брой на вестника разни хора вече искат да го убият. В редакцията Уилям трябва да се погажда с разкаял се вампир, който изпитва самоубийствено влечение към снимането със светкавица, и с една изключително напориста репортерка. Отгоре на всичко един досадник все настоява във вестника да се появяват неговите смешно оформени зеленчуци.
Както в повечето си романи, така и тук Пратчет взима на подбив важните стълбове на обществото, като в "Истината" неговият фокус са медиите. Писателят хиперболизира, иронизира и разчепква детайлно какво всъщност прави свободата на словото толкова важна за нас. Като това, разбира се, е поднесено по добре познатия забавен начин.
"Овчарската корона" (2015 г.)
4,38 от 5 звезди
Последната книга на Тери Пратчет с истории от Света на диска, "Овчарската корона" ни изпраща отново към историите за вещиците и младата и талантлива Тифани Сболки.
Настанал е трус в световете - стар враг набира сила и ще доведе до време разделно. Елфическите орди подготвят нашествие и Тифани трябва да обедини всички вещици, за да защити земята. Нейната земя.
"Туп!" (2005 г.)
4,35 от 5 звезди
Командир Сам Ваймс от Aнкх-Mорпоркската градска стража трябва разгадае убийството на едно джудже, убито точно пред участъка му. И от това дали ще успее зависи дали два народа - на троловете и на джуджетата - ще започнат нова война помежду си.
Затова той впряга всичките си сили и целия си арсенал от хитрини, за да намери решението, докато се опитва да се изплъзне на убийците, които са му вдигнали мерник. Мракът е по петите му, но всеки ден без изключение, точно в 6 следобед, Ваймс трябва да си е вкъщи, за да чете на малкия си син книжката "Къде е моята крава". И да влага истинско старание, докато го прави!
"В черно като полунощ" (2010 г.)
4,35 от 5 звезди
Младата вещица Тифани Сболки трябва да се изправи срещу самото Зло - човек без очи, прокрадващо се в сенките чудовище, което преследва вещици. Тя се е установила в малкото селце Кредище и помага на хората, както може, докато в един момент не е обвинена в убийство, което не е извършила. Някой се опитва всячески да събуди всички стари приказки за зли вещици и да натопи Тифани, но на помощ идват нейните стари познайнички - Баба Вихронрав, Леля Ог и Маграт Чеснова.
"В черно като полунощ" сър Тери Пратчет ни изправя пред силата зад лова на вещици и ни дава интелигентно, напрегнато и все пак забавно приключение.
"Стражите! Стражите" (1989 г.)
4,34 от 5 звезди
Първата книга за Анкх-Морпоркската градска стража ни изпраща във време в историята на големия град, когато във въздуха тегне дух на метеж и недоволство.
Магията си е опасно нещо, а в ръцете на аматьори си е направо унищожителна. Градската стража е последната линия на защита срещу неестествените неща, които се случват. Но щом даже Стражата има проблеми с определянето на Правилно и Грешно, става ясно че Законът и Редът определено не са, каквото трябва да бъдат. Всичко това обаче е на път да се промени.
Капитанът на стражата - Сам Ваймс трябва да обикаля по улиците в издирване на огнедишащ дракон, който превръща мирни (и недотам мирни) граждани в малки въгленчета. Проблемът е, че за целта Ваймс трябва да изтрезнее, което не е лека задача.
Безспорно историите за Стражата са едни от най-интересните сред всички романи на Тери Пратчет, а все трябва да видим как започва пътя на тези несретници към... нещо като величието.
"Малки богове" (1992 г.)
4,32 от 5 звезди
Вероятно една от най-философски настроените книги на Тери Пратчет ни запраща в света на вярата, религията и религиозните институции. Оказва се, че могъщият бог Ом поне временно е откъснат от своето могъщество и е затворен в тялото на костенурка.
Затова той се обръща към Брута - послушник в църквата на Ом и може би последния останал истински вярващ. Брута трябва да се изправи срещу корупцията в религиозните институции, да спре една свещена война и да победи Инквизицията, която, на свой ред, има огромно желание да го измъчва, за да му избие "еретизма".
