Хенри Кисинджър е един от най-влиятелните гласове в международната политика. Бивш американски държавен секретар (1973-1977 ) и носител на Нобелова награда за мир.
Кисинджър работи за затопляне на връзките с Китай и продължава да вярва, че световните суперсили трябва да имат по-добри отношения. Има личен принос за прекратяване на войната във Виетнам. Aвтор на настолната за студентите по международни отношения и политически науки книга - "Дипломацията".
Кисинджър даде интервю за британския вестник Independent, където коментира водещи събития от света, както и руския президент Владимир Путин.
За Путин и Украйна:
Не съм съгласен с Путин, но защо никой не предложи решение, което щеше успокои притесненията и на двете страни свързани с независима Украйна? Европа каза, че Украйна трябва да избира между Европа и Украйна от търговска гледна точка, а може би щеше да е по-добре да каже обратното - "Нека го направим заедно".
Лесно е Путин да бъде демонизиран. Разбира се, че той не е лесен човек, но ние вече сме виждали подобни лидери на Русия и преди - а и все пак той не е Хитлер. Не трябва да обсъждаме един конкретен лидер на Русия. Големият въпрос е как техният лидер си представя дългосрочните отношения на Русия към Запада, в период, в който Азия се трансформира, а Ислямът е в постоянен катаклизъм.
За Хилъри Клинтън:
Тя ръководеше външно министерство по-добре от всеки друг - включвам и себе си в това число. Аз не съм толкова прецизен като нея. Тя пое министерството в деликатен момент, като член на една администрация, която искаше да направи драстични промени. Нейните виждания не бяха чак толкова крайни като тези на президента.
Тя контролираше взаимоотношенията си с хората по отличен начин и не съм я чул веднъж да каже нещо против президента. Аз ще подкрепя кандидата на Републиканците, защото мисля, че имаме нужда от промяна и съм казвал това публично, но от друга страна имам изключително позитивно мнение за нея.
За човешките права:
Аз съм загрижен за човешките права, защото съм живял под режим, който брутално ги нарушава (б.ред. в нацистка Германия). Когато обаче правя коментари по темата, аз ги правя като действащ изпълнител на външни политики. Бих казал, че основното правило е да установиш достатъчно важни отношения с една страна, така че тя да е заложила нещо на масата, и после да използваш тези отношения, за да смекчиш нарушаването на човешките права там.
За Арабската пролет:
Либия бе едно бедствие. Почти сигурно повече животи бяха загубени в резултат на Арабската пролет, отколкото щяха да бъдат под режима на Кадафи - това е просто ужасяващо.
За Иран:
Ако Иран създаде ядрени оръжия или дори се доближи до създаването им, това само по себе си ще наруши баланса в региона, независимо колко умерено би било правителството им. Защото това ще означава, че Иран не се е подчинил на Съвета за сигурност и е надделял в конфликт на заплахи със САЩ.
