Откакто я няма казармата едно е мястото, в което младите могат да калят духа, волята и характера си и да се научат да издържат на студ, бой, секс (или липсата му) и глад - Студентски град.
СГ, Щутгарт, Селото, "Кампусът"... Студентски е много повече от просто място, квартал или дори студентски кампус (нещо, което определено не е). Той е душевно състояние, една по-мръсна, опърпана нирвана, в която ядеш мусака, сготвена от мама и пратена по "Еконт".
Няма друго място, което да е по-мулти култи. Дори Лъвов мост с всичките си арабски магазинчета, турски продавачи, бежанци, мигранти, туристи, кибици и всевъзможен поток от люде, които си нямат друга работа, освен да кибичат там, отстъпва на цялата пъстрота, събрана в студентското селце.
Студентски събира всички култури, битове и битовизми от цяла България плюс представители на Балканските държави, страните от бившия СССР и по няколко други заблудени чужденци за цвят.
От турската сладкарница, в която все си казваш, че някой път ще минеш, през арабските дюнери, правени от младеж с бургаски акцент, та до рускинята сервитьорка в една от многобройните пицарии.
Студентски град е абсолютно самодостатъчно и изолирано място. Той е едно неназовано княжество, в което всеки се усеща като владетел, първи министър или поне дворцов шут. И е пълно с принцеси. Поне с типа "принцесата на тати". И подобно на Монако може да се отцепи в суверенна държава, издържаща се от хазарт, туристи, дошли да дирят порочни преживявания, и джобни от мама. Просто местните резиденти са маааалко по-бедни от тези в Монако.
Това обаче не личи, когато влезеш в баровете и дискотеките. Мъгла от салфетки, море от алкохол. Във въздуха се усеща мириса на тестостерон и тук-там на забранени вещества - къде анаболи, къде обикновена ганджа...
Но да, студентът е беден...
Не е като да има много пари, но голяма част от тях така или иначе трябва да отидат за пиене. Не защото искаш да пиеш или нещо от сорта. Социалната среда го изисква. На непиещите се гледа с подозрение и като на шпиони, дошли да извършат злобна диверсия, а оправданието, че си на антибиотици върви само за кратко.
Затова пиеш. Каквото има, с когото има. Рядко се случва да пиеш сам, винаги се намира компания. Общежитията са една своеобразна социална мрежа за обмяна на алкохол, компания, храна, подправки и телесни течности.
А и алкохолът е анестетик. Помага да преглътнеш живота наоколо - гаджето, липсата на гадже, липсата на топла вода, хлебарките, дървениците, съквартирантите или поне факта, че трябва да делиш общо 18 квадратни метра с още две други човешки същества... Домашният алкохол е ценност. Ракия, вино, водка, мента... важното е да ги има.
Тирбушонът е средство за социална интеракция, особено на фона на това, че най-често задаваният въпрос в групите на блоковете е дали някой не може да отвори една бутилка вино. Второто най-търсено нещо, очаквано е четвърти за белот (или втори за секс, ама такива неща публично не се питат).
В Студентски се учиш на търпение.
Още от първия си ден като заек чакаш на една опашка от поне 20 метра, за да те запишат на общежитие. Чакаш на касите да си платиш наема, чакаш за интернет, чакаш съквартиранта да излезе от банята, чакаш топлата вода да дойде отново след поредната профилактика. Чакаш времето да мине, че най-после да се разкараш от това проклето място, само за да установиш накрая, че то ти липсва.
Студентски град е пристрастяващ. Там животът на скорост и постоянния айляк вървят ръка за ръка. Уж нищо не се случва, но вечно си в движение. Това е градът, който никога не спи. Може би само по някога - между 4 и 6 сутринта. И човек свиква. Да ходиш махмурлия на лекции, да си винаги бодър, да делиш (храна, пари, жени, пространство, неволи). Място, където детското в теб се очуква и се учи да оцелява в екстремни условия. Не е до парите - може и да ги имаш, и да ги нямаш (след седмица така или иначе ще си ги профукал). Средата калява.
Това е незаконно дете на любовта между София и Провинцията и от Столична община всячески се опитват да не признават този факт. Съответно боклукът се изхвърля на петилетка, а улиците са вечно мръсни и кални. Затова пък се научаваш да намираш красивото и в грозната среда. Не, че имаш избор - иначе просто ще се сдухаш и ще се пречупиш. А тук това не е опция.
И най-вече - Студентски град не е място - той е време.
Време, в което си млад и все още неук за много от гадостите на живота. Време на необузданата младост и на веселите несгоди. Време, което след години ще ти липсва.
