Преди няколко дни в Украйна събориха два паметника на Ленин. Тази новина ми даде повод за размисъл относно начина за борба със статуквото, насадено ни от тоталитарната власт.
Бях дете, тепърва започнало училище, когато събориха Мавзолея. Спомням си и бирфеста, който беше изграден на негово място, за да създаде уютна просташка атмосфера, в центъра на столицата ни.
Разбира се, няма как да обясниш на бившия началник на конструктивния отдел в "Технострой" - СП 2 Евгений Бакърджиев, че мавзолеите не са символ на комунизма, а произлизат от името на карийския цар Мавзол.
Тези монументи биват изграждани по целия свят, включително и в САЩ. Мавзолеят на генерал Грант в Ню Йорк е най-големият в Северна Америка. Край Мадрид се намира гробницата на генералисимус Франциско Франко. Въпреки омразата, която имат голяма част от испанците към него, не е разрушен.
Защо го пиша това? Защото след 1944 г. са събаряли паметници, след 1989 г. също. Най-лесният начин за манипулация и заличаване на нечия история е именно това, а както знаем българите имаме къса памет.
Да, в България имаше тоталитарен режим в продължение на 45 години. Това е историята - красива, грозна, отвратителна, славна, срамна, който както иска да я приема. Фактите са факти. Не трябва да я заличаваме, а да мислим и обясняваме на бъдещите поколения как да се учим от нея и да не правим същите грешки. И вместо да се борим с неодушевени предмети, то трябва да наблегнем на реалните проблеми в страна, които биват премълчавани.
България се управлява от една самозабравила се, олигархична върхушка, която съсипа, разграби и продължава да разграбва страната. Бившите партийни номенклатурчици сега са най-върли капиталисти. Същите тези, които извършиха фалшивия преход и преразпределиха държавните капитали. Олигарсите отдавна нямат цвят и политическа принадлежност, но имат власт и финансови ресурси.
Затова мислете към кого трябва да е насочена омразата ни - към паметниците или към тези, които ни докараха до просешка тояга.
Е той и Хитлер за двама-трима души си е бил добър, па за 50-60 милиона примерно не е. Защо тия двама-трима не могат да си му вдигнат паметник в някой краен квартал на Берлин? Че нали е построил там пътища, които и до днес се дават за пример. Абе тия германци са много тъпи и неблагодарни.
Истината е, че Хитлер няма паметник не защото е лош (а той безспорно е лош), а защото загуби войната. Опитай се да си представиш ситуация, в която е спечелил. Всички знаем, че историята се пише от победителите. Вероятно зверствата на нацистите щяха да са старателно потулени и ние даже нямаше да знаем за тях. Какъв щеше да е Хитлер в тази ситуация за теб като съюзник, който ти е подсигурил победа и да кажем едно по-цветущо бъдеще за България наместо влизането ни в Съветския блок. Не бъди наивен по детски. Хората, събитията и въобще историята не е нито черна, нито бяла - всичко е една сива мешавица. Бъди обективен и използвай максимума от това, което ти е завещано.
Мии бай Тошо и тоя в мавзолея загубиха войната. Кой победи в студената война, а?
Ето, че започваш и сам да си даваш отговори. Силните на новото време решават кой ще има паметник и кой не. Това правилно ли е? Според мен не, но нито моето мнение, нито твоето може да промени нещо. Накрая след години всичко ще бъде забравено и официална ще е само модерната пропаганда.
Айде още един дето пази паметници Абе малоумник, колко пъти да ти даваме примера с Хитлер, че е най-очеизваждащ - я ни заведи да видим къде се пази !??! Иди в Германия и ги помоли да ти го покажат Баси, тия нови тролове са напускали сега тука...
Е по тая логика сега като ги има всичко наред ли е?
Проблем с паметници може да има в един-единствен случай: когато те имат стойност на АКТУАЛЕН СИМВОЛ. Иначе казано – когато могат да бъдат аргумент, инструмент или катализатор в конфликт, който ВСЕ ОЩЕ не е станал част от историята, а може да оказва влияние върху живота на днешното, че и на бъдещите поколения. Нормално е на паметници, свързани с незаздравяли исторически рани, да се гледа като на ЗАЯВКА ЗА РЕСТАВРАЦИЯ на миналото. Те могат да се разглеждат просто като културно-историческо наследство ЕДВА когато рискът от такава реставрация стане нулев. Лондонският Тауър е бил символ на мъчения и смърт векове наред. Никой обаче не би и помислил да го събаря. Не защото британците тачат зверствата на Средновековието – а защото подобни правораздавателни практики отдавна вече е невъзможно да бъдат възродени. Тауър днес не може да бъде нищо повече от исторически и туристически обект. Ако Бастилията беше оцеляла, и тя щеше да е такъв обект. Тя обаче е била разрушена – защото тогава е била толкова ненавистен символ на монархическия деспотизъм, че самото й съществуване е било непоносим дразнител за огромна част от французите, току-що свалили завинаги същия този деспотизъм с революцията от 1789 г. Приведено към нашите спорни паметници, може да се каже следното: Ако наследниците на бившата БКП не бяха разграбили държавата по такъв безобразен начин, и (още повече) ако не бяха се вкоренили толкова нагло във властта, нямаше да има проблеми нито с мавзолея, нито със седмокрилия ***** пред НДК, нито с чинията на Бузлуджа. И още – ако вече бяхме излезли решително от геополитическата орбита на Москва, паметникът с шпагина и разните альошовци из страната нямаше да дразнят никого. Тогава смисълът на тия всичките щеше да бъде – ето какво БЕШЕ, гледайте и помнете. И щяхме прилежно да си ги поддържаме и да ги показваме на туристите. Те обаче са обекти на ПОЧИТ – за ония, които са вкостеняли в миналото, както и за ония (за жалост, твърде много), които са достатъчно ограничени и слабоумни, за да не осъзнават колко вреден беше комунистическият режим. А за останалите, които искат България да остави този мрачен период зад гърба си, споменатите паметници са едно непрекъснато напомняне, че това все още не се е случило. Затова, докато наследниците на БКП продължават да контролират държавата, паметниците-символи на соца ще бъдат дразнител. Докато все още има идиоти, които слагат цветя пред тези паметници, ще има призиви те да бъдат разрушавани. Докато от Кремъл продължават да се държат с нас като със своя губерния, символите на руското влияние ще продължават да бъдат съзнателно поругавани. Няма как да бъде иначе – и никой не може да се учудва, да протестира или да си прави някакви илюзии. Това е положението. Не защото го казвам аз или филанкешията, а защото такава е естествената логика на нещата. Друг въпрос е, че (писал съм го и преди) не е задължително въпросните паметници да се разрушават. Достатъчно е те да бъдат обезсилени, като се лишат от символното си значение. Но това е отделен разговор. Борбата с мафията и олигархията е нещо съвършено различно: тя е показател дали имаме желанието и упоритостта да градим обществото си такова, каквото го искаме. Отношението към паметниците на соца е показател за друго – дали (и доколко) сме успяли да се освободим от менталните деформации на миналото. Въпросът не е ИЛИ-ИЛИ, а И-И: имаме нужда и от едното, и от другото.
Еми, убу! Ше си седим тогаз на левъл задунайска губерня с паметник на чужд цар срещу парламента и едно кръстойще по-надоле с памятник на чужда армия. И после квичат некви по Ердоган...
> заявка за реставрация на миналото Има втрещяващо много хора, на които ако кажеш, че може да се върне положението отпреди 89-та, биха скокнали веднага да помагат, и то с въодушевление. Не става въпрос за това дали е възможно (то не е) – а за това, че е ЖЕЛАНО. Същинската (и опасната) реставрация е не тази на Политбюро, член първи и плановата икономика, а тази на тогавашното МИСЛЕНЕ. Паметниците в прослава на соца са котви на това мислене, защото казват „Аз още съм тук, и нещата могат да бъдат както преди“ – затова има основание да се гледа на тях като на заявка за реставрация. При положение, че соц мисленето е все още живо, дори само уважението към подобни паметници е неприемливо. Това не са културно-исторически артефакти (все още), а актуални политически символи. > наследниците на бившата БКП В друг коментар преди време бях обяснил кои имам предвид под „наследниците“: това са наследниците на партийната и стопанска номенклатура и тайните служби от соца, заедно с присламчилите се към тях тарикати на прехода. Да, сред обикновените хора има и свестни, и боклуци, независимо дали са членове или поддръжници на някоя партия или не; сред наследниците обаче, дори ако е останал някой свестен, той е по-скоро трагично изключение, и със сигурност от него не зависи нищо. > идиоти, които слагат цветя Паметник на Червената армия НЕ Е РАВНОЗНАЧНО на антифашистки паметник. Особено в България, която в нито един момент от ВСВ не е била театър на военни действия между армиите на Хитлер и Сталин. Ние не сме „освободени“ от съветската армия, а сме били окупирани от нея. Повече основание да се наричат „антифашистки“ са паметниците на партизаните, които са атакували разквартирувани в България немски части и са саботирали доставките за Германия. Паметниците със съветски сюжети у нас (включително тези на Червената армия) са изграждани не толкова в прослава на победата над фашизма, колкото с цел подчертаване и затвърждаване на съветското присъствие тук. А то представлява дългогодишно и системно потъпкване на българския суверенитет и независимост, което не може нито да се забравя, нито да се пренебрегва, нито да се омаловажава. Фактът, че Червената армия е изиграла основна роля за спасяване на света от хитлеровия фашизъм не може да бъде индулгенция за вредите, нанесени на България от съветското влияние. Затова който слага безкритично знак за равенство между „руско“ и „антифашистко“, е идиот. > от Кремъл продължават да се държат с нас като със своя губерния Това е толкова очевидно, че не виждам смисъл да се доказва.
Кво сте се захванали с тия надгробни могили. Или в очите на някои от вас са Хеопсови пирамиди?