Като се замисля колко бакшиши съм оставила по кръчми на хора, дето ти говорят на "ти" и те гледат пасивно-агресивно, се хващам за главата.
Ето защо напоследък, ако някой самочувствен келнер не се държи извънредно любезно, както професията му предполага и изисква, просто му броя до стотинка на финала и не ми дреме. И без това изкарват достатъчно бакшиши от комплексари, които не искат момичето с таблата да ги сметне за бедни...
Моя много близка приятелка, която е работила дълго време като сервитьор и управител на заведение, обича да спори с мен на тема: "Трябва ли да толерираме демонстративно гнусния нрав на всяка втора селянка, решила да работи в сферата на ресторантьорството?"
- Недей така, те са много уморени и заети - ще каже тя.
- Да, защото аз по цял ден си клатя краката и си бъркам в носа, нали? - ще отвърна аз...
А и съм сигурна, че тя не е говорила на "ти" на клиентите си, нито им е вдигала скандал за смяна на поръчката, нито е пушила цигара от цигара пред входа на заведението по прозрачен тигров клин, докато вътре се трупат клиенти. Каквато е масовата практика, освен ако не отидеш някъде на много лъскаво и скъпо, но пак не е гаранция.
Случвало ми се е да чувам сервитьорка да крещи ужасяващи псувни от тоалетната, докато си допиваме виното като последни клиенти за вечерта в изискано италианско заведение в центъра на София. Псувни и клетви.
Случвало ми се е да ми се карат, че не може да сядам навън, въпреки че са сложили маси за целта. В този ден им било студено да излизат... След което все пак са ме обслужвали. Сърдити.
Същото и в магазините. Почти са ми вдигали скандал, защото от вече маркиран сандвич с шунка съм сменяла поръчката на садвич с риба тон. Не могла да пише по две бележки. Следващият път да съм мислила навреме какво искам да ям...
Ето за това ще си цял живот у пекарната, кака. Ако да напишеш две бележки една след друга принципно ти е проблем, то никой за нищо не може да ти бъде виновен в тоя живот.
Говоренето на "ти" е ясно. Тук всички сме си баджанаци и сме си пили ракията заедно.
- К'во ше искаш?
- Дай ми една баница с праз.
- Не искаш ли със спанак, че празът свърши?
Още малко и тонът ще прерасне в "дай ми пет лева, утре ти ги връщам" или "дай да обърнеме две кила сливова, виж какво слънце грейна..."
Което пак е по-добре от онзи момент, в който до теб в ресторанта идва мрачен непознат, застава до лявото ти рамо и те гледа мълчаливо и злобно. Случайно разбираш, че това е сервитьорът, когато с обигран жест хвърля менюто към масата, почти уцелвайки те в главата.
Мили хора, които поднасяте храна и напитки под някаква форма на другите хора, на всички ни е писнало от нещо в тоя живот. Всички страдаме от стрес, напрежение и проблеми ежедневно. Всички бачкаме здраво. Е, почти всички... Не винаги сме непрекъснато щастливи от това, което ни се налага да правим, но няма и как.
Цивилизованият човек обаче знае, че този свят не е джунгла и не можеш да се държиш като отвързано дворно куче на село в социума просто ей така, защото днес нещо не си на кеф. Или пък можеш. Но тогава не очаквай да ти се случи нeщо повече от това в живота. Няма.
