Проблемът не е в демокрацията, а в какво я превърнахме. Това казва известният американски интелектуалец и политически анализатор Ноам Чомски в интервю за италианския вестник "L`Еspresso".
Той коментира и събитията в Украйна, изразявайки несъгласие с интерпретациите за ролята на Русия: „Как така Запада нападна и нахлу в Ирак, бомбардира Афганистан, пасивно наблюдава, ако не и активно да провокира разпада на Югославия и призна Косово, а сега протестира, пали се и налага санкции срещу Русия заради Крим?. Аз не знам там да има убийства, етническо прочистване, изнасилвания".
„Чудя се защо продължаваме да смятаме целия свят за наша територия, където имаме правото, дори задължението да упражняваме контрол - и да правим промени според нашите интереси", добавя Чомски.
Ето позицията на професора по философия и лингвистика в престижния Масачузетски технологичен институт
Демокрация - това не е празна дума. Това означава няколко неща. Например - че работниците трябва да управляват своите фабрики, и аз цитирам иконата на класическия либерализъм Джон Стюарт Мил, който не е бил болшевик.
Демокрацията означава човешки права и социални придобивки. Тя не означава това, което се случва днес в Европа, където гражданите наблюдават процес на орязване - да не кажем на пълната отмяна, на техните права и постижения, резултат на дълга борба за социална справедливост.
Тя не означава и подчинение на диктата на чиновниците от Брюксел и Бундесбанк.
Да вземем за пример Силвио Берлускони. В никакъв случай не можем да кажем, че той написа една добра страница в италианската история, но кой избра Монти?... Бундесбанк, а това не е демокрация.
Преди няколко дни прочетох интересна статия в "Уолстрийт Джърнъл". Едва ли можем да заподозрем това издание в подривна дейност. Мисля, че в нея правилно е написано, че днес няма никакво значение кой е на власт.
Което и правителство да бъде "избрано", то ще бъде принудено да работи в клетката, наложена от Брюксел.
* Ноам Чомски е критик на американската външна политика, левичар по убеждения. Има над 150 научни публикации, статии и книги. Сред най-известните са "Провалени държавия", "Какво всъщност иска Чичо Сам" и статията "Медии под контрол: Забележителните постижения на пропагандата".
