Съветите за правопис, които буквално взривиха интернет

Ако предаването "Език мой" се излъчваше в сряда, а не в петък, днес езиковедът Владко Мурдаров щеше да ви каже, че на 21 март 1922-ра е приет Законът за българския правопис.

Основната цел на този закон е опростяването на българския език с цел той да стане по-достъпен. Подозираме, че след прочитането на горните редове мнозина ще се размечтаят за прокарването на втори такъв закон, при това спешно.

Поне докато не дойде времето, в което всички ще комуникираме устно с междуметия и писмено - само с емотикони.

Тези мечти са донякъде оправдани - думи и цели изрази се грешат масово и затормозяват малки и големи, които се молят за някакво улеснение и, ако може, този пълен член най-накрая да отпадне, че се измъчихме. Доста българи ще се оправдаят, че българският език е един много сложен език, без значение, че им е роден и го учат от детската градина.

Но асистентът ми по филологически практикум обичаше да казва, че да се греши е човешко, стига грешките да не са нечовешки...

Ето ви нагледен пример. Да кажем, че сте специалист "Човешки ресурси" към голям колцентър, търсите си кадри, които да имат железни нерви и добри комуникационни умения, но ви се иска новите ви колеги да са и грамотни. Преглеждате CV-то на иначе обещаващ млад господин, който по чудо не е сложил към кандидатурата си снимка от морето и който на 24 години вече е завършил висше образование - степен бакалавър и магистър.

Но освен това там пише, че първо е завършил висше и "в последствие" магистратура, а "в следствие" иска кариера. Неприятно, нали?

Защото един висшист би трябвало да знае, че се пише впоследствие, вследствие и т.н. Ако в същото CV фигурира информацията, че е завършил "вишо", спокойно можете да използвате хартията за чернова и за нищо друго.

Или разговаряте с приятел, който се опитва да изложи своята теза за електромобилите и тяхното влияние върху глобалното затопляне. Интересна тема, актуална, интригуваща. Само че в опитите си да ви обясни какво е мнението му, той непрекъснато повтаря "имам на предвид..." и "става на въпрос за...". Иде ви да го поправите или поне да се изгаврите с него и да му кажете с най-сериозния си тон, че се казва "на в предвид" или дори "из на в предвид".

Спирате се в последния момент - може да ви повярва и като капак да ви посочи за източник на знанията си.

Предизвикателство за ума и правописа са и думи с чуждестранен произход. Не, не се пише "сушоар", нищо че с него си сушите косата. И, не, не се пише "полюлей" с логиката, че се люлее от тавана. "Фанела" без второ Л на необходимото място звучи като автомобилна част.

Ако имате навика да пишете "батерий", бъдете готови да посрещнете адекватно въпроса кой е този римски пълководец и дали е съвременник на Клавдий. Гениталий, изписано по този начин, напомня на име на чуждестранни авиолинии. Или авиолиний, както предпочитате.

Стефан Данаилов може да си позволи да пише "збогом", но вие... шегуваме се, никой не може да си позволи подобно нещо. Тук се нареждат и зграда и възтание.

Не забравяйте, че понякога една буква в българския език може да е от огромно значение и да издаде, че сте бягали от часовете, в които е трябвало да упражнявате граматиката си. Добре е да го запомните заедно с факта, че колата се паркира в гараж, а любимата ви торта (най-вероятно) е Гараш. По Коледа се ядат сарми и ошав, а не сърми и ошаф.

Медицинските диагнози също са сложна материя, а и са предназначена за специалистите. Но възпалението на белите дробове е често срещано, нарича се пневмония.

Варианти като плевмония, плеумония и плюмония са грешни. Но ще се посмеем за ваша сметка, ако ги допускате. "Сютюен" също е култова грешка.

Също така е препоръчително да внимавате както с правописа, така и със значението на думите. Никой не може да взриви интернет, още по-малко буквално. Освен жълтите медии - те взривяват интернет непрекъснато, но само виртуално. Аналогичен е случаят с "разтърси" и "разцепи". При положение, че не става въпрос за съвсем реални природни катаклизми - избягвайте употребата им. Особено в комбинация с "буквално"!

И не на последно място - проверявайте. Ако трябва - по два пъти. Щом имате време да четете как нещо буквално е взривило интернет, значи имате време да проверите думата, за която се колебаете.

#34 Kuly 23.03.2018 в 15:33:42

Не, като за условието/положението нямам колебания. Имало е някакъв период, в който се се пишели две запетаи в някои случаи, но според речника от 2012 г. запетайката е само пред "при". Давам линк. Правилото го има и в речника от 2005 г., стр. 87 (специално за "при условие че"). Както и да е, не е особено важно. Реално" без значение че" не използвам (предпочитам "въпреки че"), нито пък пиша текстове, предназначени за неограничен брой лица. Просто ми беше любопитно. https://kaksepishe.com/zapetaya-pri-uslovie-che/

#35 Kuly 23.03.2018 в 15:40:39

Няма как да си допълня предходния коментар, но проверих за учтивата форма в речника на БАН от 2005 г. (по-нов не намерих). Там пише, че главната буква се употребява в официални документи, като има забележка, че "В художествената литература тези лични и притежателни местоимения се изписват с малка буква (когато не са употребени в официални документи)", т.е. няма значение броят на адресатите. Водещ е по-скоро видът на текста.

#36 Шрайка 23.03.2018 в 22:15:10

Кенчо, давам Ви по-нова информация за главното "В": http://ibl.bas.bg/ezikovi_spravki/pravila-pri-ofitsialna-korespondentsiya-i-tchast-2/

#38 Kenny McCоrmick 24.03.2018 в 09:57:13

Шрайка, мерси. И все пак - правилото важи за официална кореспонденция, следователно в статията няма грешка...

#39 паяка 24.03.2018 в 10:48:59

Благодаря, Шрайка за подкрепата, щото знам, че го четох някъде това "... Вие, Вас, Ви, Ваш се пишат с главна буква, независимо дали обръщението е към едно лице, или към много лица..." Но все пак тук е бъкано с филолози, които май не се информират за нововъведенията на дъртите пръдлювци в БАН.

#40 KingoftheROAD 24.03.2018 в 12:12:18

https://www.youtube.com/watch?v=jpne8fCwFJ8 Бички, мен това повече ме кефи, би трябвало да е от твоята бурна младозт ;)

#41 popleta 24.03.2018 в 20:15:15

Всички репортери от Бтв и БНТ ,много обучат да казват буквално.

Новините

Най-четените