Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да се отречеш от любимеца си заради една рокля

Отмъщението на феновете в TikTok Снимка: Getty Images
Отмъщението на феновете в TikTok

Преди няколко години шестима блогъри създадоха страница в Tumblr, наречена "Вашият любимец е вашият проблем".

В нея сериозно се обсъждаше манията ни по знаменитости и как не се задоволяваме само с музика, филми и сериали, а търсим пиперливите подробности зад живота на артистите.

Подобно на любимите си храни и на марката дрехи, които харесваме, третираме звездите като лични вещи. По-точно - като играчки, като кукли. Съчиняваме истории за тях, обичаме ги пламенно, когато са добри, и ги наказваме безмилостно, когато станат лоши.

След последната "Мет гала" фенското хоби добави нова страница в историята си.

Известните гости на значимото за музея "Метрополитън" събитие бяха остро критикувани, защото са отишли на бала, а богатите им тоалети бяха сравнявани с тези на върховата класа от "Игрите на глада".

Недоволството в TikТок се отприщи, понеже в същия ден се състоя израелската атака над палестинския град Рафах, а поставена до нея "Мет гала" прие формата на безцеремонен парад на парите и привилегиите.

Първосигнално сравнението наистина е плашещо и неетично. Една група хора се забавлява, без да знае мярка, докато други се страхуват, че няма да оцелеят до следващия ден. Лесно е да се предадем на емоциите и екипно да заклеймим знаменитостите на "Мет".

Направим ли го обаче, ставаме лицемери.

Да погледнем на обстоятелствата с бала от безпристрастната страна.

Със сигурност гуляят на червения килим на пъпа на Ню Йорк не е сред топ приоритетите, от които съвременното общество се нуждае, но е събитие, което висшата класова модна и холивудска прослойка може да си позволи и го иска.

Разбирам колко претенциозно е дефинирането на класи, но истината е, че живеем в класово общество, което се определя от влиянието и възможностите.

И ако вярвате, че инстинктът ни за разделение ще се стопи, ако извадим парите от уравнението, ви съветвам да гледате филма "Идиотският триъгълник" на Рубен Остлунд.

Хората сме склонни да се степенуваме и противно на логиката очакваме, че тези, които са застанали най-отгоре, трябва да правят най-големите жертви.

Длъжни са да останат скромни, дори когато сметките им се пукат по шевовете от пари. Длъжни са да помагат и да допринасят на общността, от която са произлезли. По възможност - доживотно да целуват ръка на средата си, иначе средата ще се обиди.

Длъжни са да даряват, длъжни са да заемат страна по сложни геополитически въпроси, макар че не са имали време да се информират.

Те, знаменитостите, са длъжни, защото ние не сме.

Ето и къде се проявява лицемерието.

Не знам дали някой от вас се замислял ще може ли да се откаже от дребните си сладости в ежедневието, за да помогне на живеещите във военна зона.

Да се прости с планираната екскурзия и да дари средствата за благотворителност. В отпуска си да се запише като доброволец за хуманитарна мисия. Да съкрати пищната трапеза, защото чревоугодничеството е неморално.

Може ли да се откаже от абитуриентския си бал, защото в дадена част от света се разиграва хуманитарна криза?

А дали някой, казано условно - обикновен човек, би се осмелил да изкаже публично мнение, без да е уверен в знанията си по въпроса, ако знае, че има милиони души в интернет, които са готови да го сравнят със земята, щом засекат и най-малкия му пропуск?

Картинката изглежда различно, когато се пренесе в собствения ни двор, нали?

Изведнъж моралът става широко понятие и намираме причини да завъртаме главата си на срещуположната страна, когато призивът за справедливост се стовари отгоре ни.

Затова използваме знаменитостите. Гледаме към тях, сочим ги и настояваме от най-високото да слязат на най-ниското, защото хубавият им, безоблачен живот е неуместен.

Когато четях излизанията в Tumblr все ми се струваше, че това пространство е огромна площадка за психологически проекции.

Оставах с впечатлението, че на феновете не им стиска да направят лишенията и да застанат открито зад някоя кауза и затова прехвърлят отговорността на фаворизираните си звезди.

От тази перспектива е далеч по-лесно да си морален арбитър и да митологизираш даден човек, докато не го превърнеш в карикатура от "Игрите на глада".

Вкупом обаче се стремим да живеем спокойно и добре и в повечето случаи, ако не и постоянно, поставяме личната си изгода над общото благо. Като междувременно крием пасивноста си по щекотливите въпроси зад "Мет гала" или някоя устата знаменитост, изказала се не на място.

Често мисля колко фалшиви сме всички, уличавайки някого в неетичност. Няма неетични хора, а историята показва, че колкото по-войнствен и запален е поддръжникът на дадена добродетел, толкова по-вероятно е сам да я нарушава и то по най-страшния възможен начин.





 

Най-четените